Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (82)

80

Маги започна да трепери неконтролируемо. От колко време лежеше тук? — зачуди се тя. Дали беше заспала или бе загубила съзнание? Главата я болеше толкова много. Устата й беше пресъхнала от жажда.

Колко време беше изминало, откакто за последен път извика за помощ? Дали някой я търсеше? Дали някой изобщо знаеше, че е изчезнала?

Нийл. Той каза, че ще се обади тази вечер. Не, миналата вечер, помисли си тя, като се опитваше да се ориентира във времето. Бях в музея в девет часа, спомни си. Знам, че съм тук от часове. Сега е сутрин, а може би дори по-късно?

Нийл щеше да й се обади.

Щеше ли да го направи наистина?

Тя бе отблъснала проявите му на загриженост. Може би нямаше да се обади. Тя се беше държала студено с него. Може би си беше измил ръцете по отношение на нея.

Не, не, замоли се тя. Нийл не би го направил. Нийл щеше да я потърси.

— Намери ме, Нийл, моля те, намери ме — прошепна и преглътна сълзите си.

Лицето му изникна в ума й. Обезпокоено. Загрижено. Разтревожено за нея. Само да му беше казала за звънчетата на гробовете. Само да го беше помолила да дойде с нея в музея.

Музеят, помисли си внезапно тя. Гласът зад гърба й.

Мислено проследи отново случилото се по време на нападението. Обърна се и видя изражението на лицето му, преди да стовари фенерчето върху главата й. Злобно. Лице на убиец.

Каквото сигурно е било, когато е убил Нюела.

Колелца. Не бе напълно в безсъзнание, когато я изкараха.

Женски глас. Беше чула познат женски глас да разговаря с него. Маги изстена, когато се сети чий бе този глас.

Трябва да се измъкна оттук, помисли си тя. Не мога да умра, след като знам това, не бива да умра. Тя отново ще го направи заради него. Знам, че ще го направи.

— Помощ — изкрещя. — Помогнете ми.

Вика отново и отново, докато най-сетне можа да се застави да спре. Не се паникьосвай, предупреди сетя. Най-важното е да не се паникьосваш.

Ще преброя до петстотин много бавно и после ще извикам три пъти, реши. След това ще продължа да правя така.

Чу над главата си ритмичен, приглушен звук и после усети студена капка върху ръката си. Валеше, осъзна тя, и дъждовните капки се стичаха надолу по вентилационната тръба.