Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

58

Понеделник, 1 октомври

В понеделник Малкълм Нортън отвори офиса си по обичайното време, в девет и половина. Мина през приемната, където срещу вратата бе разположено бюрото на Барбара Хофман. Сега обаче то бе разчистено от всички лични вещи на Барбара. Сложените в рамки снимки на трите й деца и семействата им, тясната ваза, в която според сезона слагаше цветя или няколко клончета с листа, подредената купчина с текуща работа — всички тези неща липсваха.

Нортън леко потрепери. Приемната отново бе празна и студена. Представата на Джанис за вътрешно обзавеждане, помисли си мрачно. Студено. Стерилно. Като нея.

И като мен, добави горчиво, докато вървеше към кабинета си. Нямаше клиенти, нямаше срещи — денят се очертаваше пред него дълъг и спокоен. Сети се, че в банката имаше двеста хиляди долара. Защо не вземеше да ги изтегли и да изчезне? — запита се той.

Ако Барбара би се съгласила да тръгне с него, щеше да постъпи точно така, на мига. Нека Джанис си остане с ипотекираната къща. Ако се продадеше добре, тя би струвала поне два пъти повече от сумата на ипотеката. Справедлива подялба, помисли си той, като си спомни за банковото извлечение, което бе открил в куфарчето на съпругата си.

Но Барбара я нямаше. Едва започваше да го осъзнава. В мига, в който шефът на полицията Брауър си беше тръгнал онзи ден, на него му беше станало ясно, че тя ще напусне, фактът, че Брауър ги беше разпитал и двамата, я беше ужасил. Тя беше почувствала враждебността му и това бе решило всичко — трябваше да напусне.

Колко знаеше Барбара? — запита се Нортън. Седна зад бюрото си със скръстени ръце. Всичко беше толкова добре планирано. Ако договорът за покупко-продажба с Нюела беше влязъл в сила, той щеше да й даде двадесетте хиляди, които бе взел от пенсионното си осигуряване. Продажбата нямаше да приключи поне до деветдесет дни, така че щеше да има време да подпише споразумение с Джанис, а после да вземе заем, за да изплати договорената сума.

Само Маги Холоуей да не се беше появила, помисли си горчиво.

Само Нюела да не беше направила ново завещание.

Само да не му се беше налагало да каже на Джанис за промените в уетландските ограничителни закони.

Само…

Тази сутрин Малкълм бе минал с колата покрай дома на Барбара. Имаше пустия вид на къщите, когато дошлите за през лятото собственици ги затвореха за през зимата. Всички прозорци бяха със спуснати капаци; по верандата и по алеята се бяха натрупали непометени листа. Барбара трябва да бе потеглила за Колорадо в събота. Не му се беше обадила. Просто бе заминала.

Малкълм Нортън седеше в тъмния тих кабинет и обмисляше следващата си стъпка. Знаеше какво трябва да направи, единственият въпрос сега бе кога да го направи.