Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (92)

90

— Можеше поне да ми кажеш, че притежаваш „Латъм Майнър“ — укори Ърл Бейтмън братовчед си. — Аз ти доверявам всичко. Защо си толкова потаен?

— Това е само една инвестиция, Ърл — отвърна успокоително Лаям. — Нищо повече. Нямам нищо общо с ежедневното ръководство на резиденцията.

Влезе в паркинга на погребалния музей и спря до колата на Ърл.

— Върви си вкъщи и добре се наспи. Имаш нужда от това.

— Ти къде отиваш?

— Връщам се в Бостън. Защо?

— Да не би да долетя тук само, за да ме видиш? — попита Ърл, все още раздразнен.

— Дойдох, защото ти беше разстроен и защото се притеснявах за Маги Холоуей. Сега, както ти обясних, вече не се тревожа толкова за нея. Сигурен съм, че скоро ще се появи.

Ърл понечи да излезе от колата и после спря.

— Лаям, ти знаеше къде държа ключа за музея, както и ключовете за катафалката, нали? — попита той.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо, просто искам да знам дали не си споменал на някого за тях?

— Не, не съм. Хайде, Ърл. Изморен си. Върви си вкъщи, за да мога и аз да тръгвам.

Ърл излезе и тресна вратата.

Лаям Мур Пейн моментално излезе от паркинга и подкара по страничната уличка. Не забеляза колата, която се отдели от бордюра и го последва на дискретно разстояние, когато сви надясно.

Всичко се разплиташе, помисли си мрачно. Знаеха, че е собственик на резиденцията. Ърл вече беше започнал да подозира, че той бе влизал в музея снощи. Телата щяха да бъдат ексхумирани и щяха да открият, че на жените са давани неподходящи лекарства. Ако имаше късмет, щяха да обвинят д-р Лейн, но Одил беше на прага да рухне. Много бързо щяха да измъкнат от нея самопризнания. А Хенсън? Той би направил всичко, за да спаси собствената си кожа.

Така че оставам аз, помисли си Лаям. Цялата тази работа за нищо! Мечтата да бъде втори скуайър Мур, могъщ и богат, се беше изпарила. След всички рискове, на които се беше излагал — да взема назаем от ценните книжа на клиентите си; да купи резиденцията на безценица и да влее пари в нея; да измисля начини, в стила на скуайъра как да измъква пари от хората — след всичко това се бе оказало, че е просто още един провалил се член на фамилията Мур. Всичко се изплъзваше от ръцете му.

А Ърл, този вманиачен глупак, беше богат, наистина богат.

Но какъвто и глупак да беше, Ърл не бе тъп. Скоро щеше да събере две и две, а после щеше да се сети къде да търси ковчега си.

Е, дори и да се сетеше за всичко, нямаше да намери Маги Холоуей жива.

Нейното време бе изтекло, в това беше сигурен.