Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (39)

37

Дори болезненият за нея оглед на всяка една от уголемените снимки от гробищата не разкри пред Маги нещо, което би могло толкова много да обезпокои подсъзнанието й.

Всички гробове изглеждаха по един и същи начин: паметни плочи с различно количество засадени около тях цветя; все още кадифено зелена трева в началото на есента, като се изключеше гробът на Нюела, почвата върху който бе малко неравна.

Почвата. По някаква причина тази дума й подсказа нещо. Гробът на мисис Райнлендър също би трябвало да е с рохкава пръст. Тя беше починала едва преди две седмици.

Отново Маги огледа всички снимки от гроба на Констанс Райнлендър, използвайки лупа, за да изследва всеки сантиметър. Единственото нещо, което привлече вниманието й, бе малката дупчица, която се виждаше сред цветята до паметната плоча. Изглеждаше така, сякаш бяха махнали оттам камък или нещо подобно. Този, който го бе взел, не си беше направил труда да изравни земята.

Разгледа отново и най-добрите близки планове от надгробната плоча на гроба на Нюела. Почвата там бе равна до мястото, откъдето започваха цветята, но на една от снимките и се стори, че вижда нещо — камък? — точно зад цветята, които Грета Шипли бе оставила вчера. Дали това — каквото и да беше то — се дължеше на факта, че земята бе небрежно очистена от камъни й буци след заравянето на ковчега или бе някакъв вид знак? Излъчваше странен блясък…

Разгледа пак и снимките от останалите гробове, но не откри на никой от тях нещо, което би могло да е привлякло вниманието й.

Накрая остави фотографиите в ъгъла на масата и се пресегна за арматурата и съдчето с мокра глина.

Използвайки скорошните снимки на Нюела, които бе намерила из къщата, Маги започна да вае. През следващите няколко часа пръстите й представляваха едно цяло с глината и ножа, докато оформяше малкото, хубаво лице на Нюела, загатвайки големите, кръгли очи и гъстите мигли. Маркира знаците на възрастта в линиите около очите, около устата и по врата, както и върху приведените напред рамене.

Виждаше, че когато приключеше, щеше да е успяла да улови онези отличителни черти у Нюела, които толкова обичаше — непобедимия, весел дух зад лице, което у някой друг би било само хубаво.

Като на Одил Лейн, помисли си тя, и се смръщи при спомена за това как тази жена бе размахала пръст към Грета Шипли едва преди двадесет и четири часа.

— Лошо, лошо — беше й казала.

Докато почистваше, Маги си мислеше за хората, с които беше вечеряла предишната вечер. Колко ли са притеснени, запита се. Личеше си, че много харесваха Грета, а сега нея я нямаше. Толкова внезапно.

Маги погледна часовника си, докато слизаше долу. Девет часа: не е чак толкова късно, че да не може да се обади на мисис Бейнбридж, реши тя.

Летиция Бейнбридж вдигна при първото позвъняване.

— О, Маги, всички ужасно страдаме. Грета не се чувстваше добре от няколко седмици, но преди това състоянието й бе отлично. Знам, че вдигаше кръвно и взимаше лекарства за сърцето, но това бе от години и никога не е имала някакви сериозни проблеми.

— Толкова много я харесвах, макар да я познавах съвсем отскоро — рече искрено Маги. — Мога да си представя как се чувствате всички вие. Знаете ли какви са приготовленията за погребението?

— Да. Погребалният дом „Бейтмън“ се е заел с това. Предполагам, че всички ние ще свършим там. Заупокойната служба е в събота сутринта в единадесет в епископалната църква „Тринити“, след което погребението ще се извърши на гробищата „Тринити“. Грета е оставила нареждане да бъде изложена в „Бейтмън“ само между девет и десет и половина.

— Ще дойда — обеща Маги. — Имаше ли някакви роднини?

— Няколко братовчеда. Разбрах, че ще пристигнат. Знам, че е оставила ценните си книжа и мебелировката на апартамента си на тях, така че, естествено, са длъжни да й засвидетелстват уважението си. — Летиция Бейнбридж направи пауза и добави: — Маги, знаете ли какво не ми дава мира? Последното нещо, което казах на Грета снощи бе, че ако Елеонор Чандлър е била забелязана да разглежда апартамента й, то трябва да смени бравата.

— А тя само се развесели от тази забележка — възрази Маги. — Моля ви, не бива да позволявате това да ви разстройва.

— О, не това ме разстройва, а фактът, че сега, независимо кой още е в списъка на чакащите, Елеонор Чандлър ще получи апартамента — бих се обзаложила на всичко.

Специализирам се в късните вечери, помисли си Маги, докато слагаше чайника, приготвяше си бъркани яйца и пъхаше филийки в тостера — при това не особено вълнуващи, доуточни. Поне мога да разчитам, че утре вечер Лаям ще ми предложи свястна храна.

Щеше да й е приятно да го види. Винаги бе забавен по някакъв необичаен начин. Запита се дали беше разговарял с Ърл Бейтмън за неочакваното му посещение в понеделник вечерта. Надяваше се да го е направил.

Тъй като не желаеше да остава повече в кухнята, тя сложи всичко върху поднос и го отнесе в дневната. Независимо, че Нюела бе намерила смъртта си тук преди по-малко от седмица, Маги бе осъзнала, че за нея това е била една щастлива, уютна стая.

Задната и страничните стени на камината бяха почернели от сажди. Духалото и машата в огнището свидетелстваха за честа употреба. Маги можеше да си представи буйния огън в студените нюингландски вечери.

Книжните лавици бяха претъпкани с все интересни заглавия, много от тях — познати, а други би искала да прочете. Вече беше прегледала фотоалбумите — десетките снимки на Нюела с Тим Мур показваха двама души, които очевидно се радваха да бъдат заедно.

По-големи, сложени в рамки фотографии на Тим и Нюела — на лодка с приятели, на пикник, на официални вечери, на почивка — бяха окачени по стените.

Удобният, стар дървен стол с възглавничката за краката вероятно е бил негов, реши Маги. Спомняше си, че независимо дали се бе вглъбила в някоя книга, дали бъбреше или гледаше телевизия, Нюела винаги бе обичала да се свие като котенце на дивана, подпряна в ъгъла между задната и страничната облегалка.

Нищо чудно, че перспективата да се премести в „Латъм Майнър“ я е уплашила, помисли си Маги. За Нюела би било ужасно мъчително да се раздели с този дом, където очевидно бе живяла щастливо толкова много години.

Но бе ясно, че е обмисляла възможността да се премести там. През онази първа вечер, когато бяха вечеряли заедно, след като се срещнаха на събирането на Мурови, Нюела бе споменала, че току-що се е освободил апартамент, какъвто тя искала, в резиденцията за възрастни хора.

Но какъв точно апартамент? — зачуди се Маги. Това не бяха обсъждали.

Изведнъж Маги осъзна, че ръцете й треперят. Внимателно остави чашката и чинийката. Възможно ли бе освободилият се за Нюела апартамент да е онзи, в който бе живяла приятелката на Грета Шипли Констанс Райнлендър?