Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- А Glimpse of Stocking, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Савина Манолова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 45 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Елизабет Гейдж. Булевардът на залеза
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 1994
Редактор: Жечка Георгиева
ISBN: 954-629-045-5
История
- — Добавяне
XL
— Как се чувстваш?
Тънкият глас на Марк Салинджър отекна в ушите на Ани, докато забавените движения на техниците лишаваха пред полузатворените й очи.
— Имаш ли болки?
Поклати глава.
— Добре съм. Благодаря за вниманието.
Потупа я по рамото. Нежността на жеста прикри неговата загриженост за подготовката, кипяща зад гърба му. Беше готов да изджавка кратките си разпореждания към артистите, защото усети, че ще успее да завърши днес сцената с връщането от болницата, а трудностите по възстановяването на условията, за снимане му бяха до болка познати.
Бебето, истински разбойник, се беше успокоило в ръцете на майка си и бе участвало в четири дубъла с Ани. Но Деймън още се колебаеше за репликите й и я беше накарал да опита три различни варианта, като непрекъснато поглеждаше часовника си. Най-сетне отиде да види защо се бави Марго.
Ани затвори очи, облегна се на инвалидния стол и се заслуша в консултациите на Марк с Дънк Уърт относно осветлението на следващата сцена.
Беше излъгала, че е добре. Гръбнакът и ханшът силно я боляха. Но знаеше, че разполага с достатъчно сили да завърши снимачния ден.
Тя беше в ноктите на Дейзи — непознато същество, което я тласкаше напред към нужди и импулси, които не разбираше и от които не можеше да избяга. Само ги играеше пред камерата.
Това усилие я изтощаваше и същевременно я зареждаше с невидими вълни на енергия, сякаш „Плодовитата луна“ бе дяволски дух, твърдо решен да я изцеди, преди да я захвърли като ненужен парцал.
Дори сега изпитваше пулсирането на всепоглъщащо вътрешно напрежение — сила, готова да я изхвърли от стола за следващата сцена.
Но сега я смути Деймън, застанал пред нея с разтревожено изражение.
— Знаеш ли — каза той, като се наведе към нея, — Марго е заминала.
Ани го погледна тревожно.
— Какво се е случило?
Подаде й сгъната бележка.
— Някой от близките й в Айова е болен. — Поклати глава. — Пише, че ще се обади.
— Не се тревожи, Деймън. — Взе ръката му. — Ще получим вест от нея. Нищо няма да й се случи.
Но видът му беше неспокоен. Всъщност никога не беше го виждала толкова угрижен. И толкова остарял.