Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (104)

XLV

Деймън прекара петък и събота сам. От година и нещо къщата не бе оставала тъй празна. Само далечният вой на койот смущаваше тишината. Деймън би се почувствал изоставен и малко уплашен в самотната нощ, ако не беше мисълта, че Марго се прибира.

Прибираше се у дома! Заминаването й му беше почти приятно поради насладата от мисълта, че си идва. Мълчанието наоколо се превръщаше в ласка, защото след по-малко от двайсет и четири часа стаите щяха да оживеят от нежното шумолене на присъствието й.

Пийна уиски. Усети гъдел в сетивата, опита се да анализира чувствата си, но се отказа.

Положително беше резултат от напрежението на снимките. А може би съмненията относно възрастта, творческите му възможности и бъдещето му на писател допълнително влошаваха нещата.

Нищо повече. Това беше.

И все пак… Звукът на гласа й по телефона — бодър, младежки и завладяващ, му подейства толкова освежаващо…

Защо така изведнъж започна да я намира невероятно чувствена, след като месеци наред бе живял с нея под един покрив, без да я смята за нещо повече от привлекателна секретарка и символична дъщеря?

Какво ставаше с него?

Защо тъй внезапно?

Когато съботната нощ се превърна в неделна утрин, Деймън обиколи напрегнато стаите, съзнаващ, че безуспешните му опити за самоанализ се задушават от разпространяващата се омая на очакването на Марго.

 

 

В неделя следобед тръгна да я посреща на летището.

Видя му се малко отслабнала, което беше разбираемо — грижите за майка й си бяха казали думата.

Но беше сменила прическата си, което го изненада. Косата й не беше вълниста и падаше върху слабите й рамене с по-изящна елегантност. Придаваше й малко по-сериозен вид, който му напомни за Ани.

Бледостта й засилваше това впечатление. То също бе обяснимо — връщаше се от студения, забравен от бога Среден запад.

— Господи, Марго — възкликна той и я хвана за ръка, — изглеждаш различна. Как може човек така да се промени за четири дни? Да не би нещата да са били по-тежки, отколкото ми ги представи?

— Не, не — засмя се тя. — Уморих се да се мотая из къщата и затова си смених прическата. Реших да направя и една бърза диета. Харесва ли ти косата ми?

— Прекрасна е — отвърна той и пое сака й.

В колата на път към къщи изглеждаше малко потисната. Усмихваше се нежно на думите му, но почти не говореше. Привичният й закачлив хумор сякаш бе затъмнен от сериозност, която едновременно му допадаше и го караше да се пита дали наистина е добре.

Когато я попита, тя бързо се развесели и пак стана същата Марго — разроши му косата и се пошегува за износената риза, след което кротко потъна в мълчалива необщителност.

— Приятно ли ти беше да прекараш известно време със семейството си? — попита той, хванал ръката й.

— Да — усмихна се тя. — Но трябва да ти призная, че се радвам да се върна. Вчера вече бях силно отегчена от Айова. Обзалагам се, че ако някога взема диплома, ще започна работа в някой от големите градове. — Стисна ръката му. — Във всеки случай приятно е да пропътуваш две хиляди километра, за да се върнеш у дома.

— Браво, моето момиче — зарадва се Деймън. — Снимачната площадка приличаше на лудница без теб.

 

 

Отказа да вечерят навън под предлог, че има изненада за него. Вслушваше се в тихото й щъкане из кухнята, след като разопакова багажа си.

Вечерята се състоеше от уханно печено с пресни тиквички от лехите на Айова. За десерт имаше домашна торта.

— Как тя се видя? — попита тя, когато свършиха.

— Невероятно — отвърна той. — Никога не съм подозирал, че можеш да готвиш такива неща.

— Айовска добродетел — заяви тя. — Това са единствените неща, които можех да приготвям, преди Кончата да ме вземе под крилото си. Рецептата за печеното е по линия на майка ми. Тортата е от леля Уини.

— Мисля, че леля Уини е надминала себе си — засия той.

Марго настоя да прибере масата и да измие чиниите сама.

Той седна в дневната с чаша силен коняк. Не беше запалил лампите. Сенките на каньона се прокрадваха в ъглите като неканени гости.

Включи импулсивно стереоуредбата. Както винаги беше нагласена на партитата във фа минор, изпълнявана от Шеринг. За няколко секунди зрялата гърлена песен на цигулката нахлу в празната стая. Самото съвършенство, мислеше Деймън с копнеж.

След това усети, че Бах не е в хармония с психическото му състояние, и стана да изключи уредбата.

— Остави на мен — рече Марго, която влезе боса, по шорти и фланелка, и без усилие прочете мислите му. — Да я изключа ли?

Кимна и се загледа с възхищение как се приближава до него с голите си млади крайници и се отпуска на възглавницата на пода до него.

Невидимото сияние на добро здраве, с което изпълваше благодатната къща, беше типично за Марго. И все пак сдържаното й поведение отново извика призрака на сравнението.

— Знаеш ли — рече той, когато плодовият аромат на брендито се смеси с парфюма й, — напоследък нещо откачам. Вие двете страшно ми приличате на сестри.

— Аз и кой? — попита тя.

— Ани, разбира се. Кой друг е достатъчно близо да го сравня.

— Аз и Ани? — В учудването й имаше нещо почти предизвикателно. — Е, не смятам, че тази прилика ще ми донесе голяма роля през този сезон.

Деймън я погледна. Беше толкова нежна и невинна в шортите и фланелката си. Позата й беше небрежна като на ученичка. Тази вечер сякаш притежаваше целия крехък чар на Ани, без самоуверено да престава да бъде самата себе си.

В същия момент очите му се спряха на нежните млади гърди под фланелката и на извивката на ханша й. Усети мекия уханен секс под шортите й. Приличаше на цвете — свежо, блестящо и опияняващо.

Тя помръдна на възглавницата.

— Напомням ти за нея, така ли? — Игривата нотка в гласа й го погали от главата до петите.

Не можа да намери думи да й отговори.

— Нямам нищо против — продължи тя. — Щом това те кара да ме харесваш.

Той се засмя.

— Да те харесвам? Миличка, та аз те обожавам! Ти си несравнима…

Веднага разбра колко неправилно насочени бяха дамите му. Замлъкна нещастно, когато от силуета на красотата й дъхът му секна.

Исусе, помогни ли да не я пожелая.

Преди да успее да довърши безмълвната си молитва, тя сложи глава в скута му като котка, със спонтанен и непринуден жест на малко момиче.

Вероятно с вродената си деликатност усети объркването му, защото седна и се усмихна, сякаш нищо не се е случило. Лицето й излъчваше красиво бледо сияние в мрака.

Деймън я погледна в очите. Не можа да намери думи. Цялото му същество бе вкопчено в ръба на някаква неизвестност. Чакаше магията да се разсее, защото нямаше волята да я пропъди сам. Ръката му посегна към чашата.

Замря във въздуха, защото я видя да посяга с тънки пръсти зад гърба си, сякаш за да докосне уморения си врат. Изхлузи фланелката през главата и откри пред смаяния му поглед зрели млади гърди.

Деймън не помръдна. На устните му се оформи някакъв протест, но отчаяно замря при вида й. Искаше му се да намери думи да я спре, да направи последен опит да предотврати това, което щеше да се случи, преди да е станало твърде късно.

Но тя се изви елегантно на възглавницата и с лека въздишка пусна фланелката на земята. Разкопча шортите и ги смъкна по краката си. Сега само гащичките прилепваха като цвете върху деликатната плът. Стоеше пред него като алабастров призрак, косата й блестеше в оскъдната светлина.

Деймън направи опит да поеме дъх и да я спре, да я накара с кратък присмех да се облече.

Но нищо не излезе.

Тя смъкна и гащичките, яхна краката му, зарови пръсти в косата му и притегли лицето му към себе си с нежна настойчивост, която съдържаше и твърда заповед.

Уханието й приятно го облъхна. Когато плъзна в устата му езика си като благословия, косата й се плъзна върху двамата.

Разтърси го дълбока въздишка. Струваше му се, че го целува ангел.

Ръцете й, внезапно опитни, разкопчаха ризата и започнаха да галят гърдите му. След това се озоваха на челото, на бузите, по стомаха му, спряха за малко на токата на колана, разкопчаха я и продължиха да го докосват и разсъбличат.

Най-сетне той пое дъх да възрази.

— Миличка…

Но тя го накара да млъкне с толкова предизвикателна и интимна целувка, че се уплаши да не се изпразни в панталона само благодарение на нея.

Наблюдаваше безпомощно как смъкна едновременно панталона и слиповете му. Ухаещият лабиринт на косите й се разпиля по скута му като копринено покривало. Смайващо и без колебание тя го пое в устата си и започна бавно да го смуче.

Докато гледаше надолу гъвкавата пищна плът, която се стесняваше в тънка гола талия и продължаваше в дълга красиви крака, осъзна каква голяма част от сексуалността си беше влагал през последните години в своята работа, като се самозалъгваше, че критичната му възраст го освобождава от инфантилната нужда да прелъстява млади жени. Каква заблуда!

Тя продължаваше да движи хубавата си глава над пениса му и тялото му пламна. С детска непосредственост си играеше с него като с играчка — ближеше го, смучеше го, плъзгаше нежни пръсти нагоре и надолу, а в гърлото му закъркориха ниски, изумени стонове.

След това отново се сви в скута му и ръцете й се озоваха на старите му уморени рамене и гърди и го накараха да се почувства млад, жизнен и лудо разгонен, особено когато го вкара в себе си и започна да го масажира с нежните си, неочаквано опитни и силни слабини.

Божичко! Тези нейни хлъзгави вътрешни стени приличаха на ръце. Трептяха, дразнеха и правеха кръгови движения, галеха всеки сантиметър от пениса му с ритми, нежни като песен.

Целуна го отново и косата й се разля отгоре му. Ръцете му обвиха гърба й, намериха слабините й и усети по пръстите си влага.

Погледна я в очите. Бяха полупритворени и се взираха в него с унесен момичешки израз на страстно задоволство.

Дрезгавият й стон го обви, а възбуждащият натиск на плътта й внезапно така се ускори, че едва успя да му се учуди, преди спермата му да изригне в нея с пламенно потреперване, толкова страстно, че едва не извика.

Отпусна се върху него, докато членът му спадаше в нея. Пръстите й милваха лицето и врата му, потупваха го и го утешаваха. Усети усмивката й до бузата си. Целуна го по очите. Когато пенисът му най-сетне я напусна, издаде кратка въздишка на съжаление.

— Не мърдай — прошепна тя. — Сега ще се върна.

След секунда се появи с кутия хартиени кърпички, изчисти го нежно, като спираше да го целуне по стомаха, бедрата и омекналия пенис. Дъхът на секс изпълни въздуха като дъжд.

— Детенце — въздъхна той. Волята му започна да се възвръща твърде късно. — Защо ме накара да го извърша? Толкова съжалявам.

— Не съжалявай. Направи ме толкова щастлива.

— Велики боже…

Започна да я потупва и милва, докато седеше в скута му. Заливаха го лудешки емоции. Не само че като ангел и дори като светица лекуваше застаряващото му либидо и пречистваше всеки сантиметър, който докосваше, но и по много особен начин го караше да се гордее с нея. Сякаш дъщерята, която никога не бе имал, му беше демонстрирала с откровена прямота здравословна женственост, плод на собствените му слабини, неговата радост и гордост.

Побъркал съм се. Само луд човек може да храни подобни мисли.

Но тя продължаваше да се гуши в него, а мислите му не изчезваха. Целувките й обсипваха лицето му. Това мило фермерско момиче му бе дало това, което смяташе за най-естествения си дар.

Минутите течаха, изпълнени с изумление и томителност. Старата им интуитивна интимност правеше думите излишни дори в такъв изключителен момент. Деймън чувстваше чатала й върху своя. Краката й го обвиваха с момичешко притежание. Целувките й отново и отново замилваха устните му.

Във въображението му на автор на филми свенливата фланелка продължаваше да бъде събличана, високите млади гърди се разкриваха пред очите му, крехкият гръден кош и стройният ханш заблестяваха със зрялата усмивка на женската плът…

Как можа да се случи това? Възможно ли бе да е толкова умна, че да разбере кога защитните му сили са минимални, кога мъжкото му чувство за приличие би било беззащитно пред хитрините й?

При тези мисли пенисът му отново се изправи до гъвкавите й бедра. Нежните й целувки станаха по-интимни, езикът й отново започна да предизвиква неговия. С движение, толкова изящно и красиво, че дори не би сънувал да го спре, тя се плъзна под него и го насочи в себе си.

— Не се тревожи. Направи го пак.

И той я послуша. Изумен от мъжествеността си, се озова върху нея, изпълнен от огромно желание. Тежкото му тяло започна бавно да се движи отгоре й, а тя го притисна към себе си. Усети смайващия ритъм на секса й да го гали, а чистото й младо ухание потъна в острия дъх на любовта.

Започна да мърка нежни, окуражаващи и любовни думи, гласът й бе не по-малко чувствен от ръцете.

— Още, Деймън. Моля те, още. Така добре те чувствам.

Пръстите й заиграха по гърба му и се спряха на вътрешната част на бедрата му. Извън себе си, той свърши с огромен спазъм, оргазмът се откъсна от него благодарение на шепота, красотата и невероятното й желание. Когато последната част от семето му се изля в топлите й слабини, от гърлото му се изтръгнаха силни въздишки.

Легна изтощен отгоре й, твърдият му още пенис потрепваше в нея.

— Благодаря ти — въздъхна тя.

Деймън вътрешно поклати глава. Беше почукал два пъти на вратата на катастрофата. Здравият разум налагаше да се обърне и да побегне, докато още имаше време. Но нежните тесни слабини, които още го обгръщаха, нямаше да го пуснат и той щеше да продължила чука, докато вратата се отвореше. Знаеше го.

Краката й обвиваха ханша му, ръцете й обгръщаха гърба му. Устните й покриваха с хладни целувки шията му.

Той се втренчи в изтърканите възглавници на дивана като в черен кристал, чиито дълбини съдържаха съдбата му.

Не можа да види нейните очи, които спокойно се взираха в нощта.