Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (10)

X

Ню Йорк

13 април 1968

В сряда сутринта Тони пое по моста „Джордж Вашингтон“ към Форт Лий и продължи по магистрала 80 през Ню Джързи през Бинхамтън и Елмира към малкото градче в западната част на щата Ню Йорк.

Беше приятно пътуване през хълмове, леко докоснати от пролетен сняг. Но треската в мозъка на Тони не можеше да се укроти от хубави гледки. Непрекъснато поглеждаше часовника си. Знаеше, че точно в този момент Кристин е в хотелска стая, където причинява възхита и терзание на своя богат клиент. Подигравателната усмивка, танцуващият ханш и зовящите пръсти струваха колкото цялото тяло на всяка друга жена в страната.

Времето й бе тъй ценно! Тони, момчето за всичко, се върна назад по пътя, който тя бе извървяла с хубавата си млада жертва. Той трябваше да свърши грубата работа, защото фината хирургия, с която се занимаваше тя, не й позволяваше да си цапа ръцете.

За кой ли път усети, че унижението му се превръща в гняв. Поне веднъж да можеше да нарани Кристин, ама истински да я нарани! Да притъпи господството й или най-малко да намали болката от собствената си безпомощност.

А тъмното минало на Кристин правеше този импулс особено опасен за реализиране.

Въпреки че не беше го удостоила с разговори за живота си, преди да се запознае с него, до него бяха достигнали слухове за предишните й сутеньори и за начина, по който им отмъщаваше, ако се отнасяха зле с нея.

Като шестнайсетгодишно момиче била под закрилата на някой си Рей д’Анджело, който се опитал да не й даде полагаемия се дял от печалбата. Според слуха тайно от него прелъстила най-могъщия капо в йерархията на Детройт, в която Рей бил дребна риба, и го убедила, че Рей продава тайните му на конкурентна фамилия. В един горещ юлски следобед Рей изчезнал от малък ресторант в южната част на Детройт. Трупът му така и не бил открит, пък и отсъствието му от сцената не било усетено.

Малко след това Кристин започнала да работи за Нунцио Лунета — огромен бияч на синдиката в Маями, за когото работели няколко момичета. Набожен семеен мъж, той се отнасял с нея като с любима дъщеря, възхищавал се от дрехите й, лягал с нея само в специални случаи и ревниво се грижел за благосъстоянието й.

Но Нунцио бил убеден, че дисциплината изисква веднъж месечно да бие до посиняване подопечните си. Тя се възмущавала от белезите, които оставяли огромните му ръце, защото ограничавали професионалната й дейност.

В един мрачен декемврийски понеделник Нунцио й счупил едно ребро, изкълчил врата й и я оставил вързана за леглото до сутринта.

Две седмици по-късно бил екзекутиран в гангстерски стил. Подземният свят бил объркан, защото в момента нямал врагове и братството на екзекуторите знаело със сигурност, че не е издавана присъда.

Според най-тихия от слуховете Кристин го убила сама, успяла някак да натовари едрото му тяло в багажника на кола и я оставила на място, където полицията лесно да я открие. Малко хора повярвали на този слух, защото била крехко момиче с тънки и слаби крайници, а Нунцио бил удушен, преди да бъде застрелян.

Тони споделяше този скептицизъм. Въпреки това две такива истории за една и съща проститутка бяха достатъчни да го предупредят да не върши глупости, докато е с нея.

Стоманеното спокойствие в очите й през ранните дни на контакта им довърши започнатото от слуховете. Той преглътна факта, че прилагането на насилие вероятно ще означава край за самия него.

Тръсна глава, защото в нея се завъртя мисълта, че ако допусне да продължи съществуващото положение, може да го споходи съдба, по-тежка от смъртта.

Подозираше, че Кристин, като всеки хищник, няма да спре да си играе с нуждата му от нея, докато не го унищожи така, както унищожаваше клиентите си, като им изсмукваше парите и ги обезкървяваше. Това бе последното му участие в това състезание и може би началото на неговата гибел.

Да, за него Кристин бе едновременно отрова и противоотрова, която единствено можеше за кратко време да облекчи нанесените опустошения. Неизлечима болест и красива медицинска сестра, която трябваше нежно да го изведе до смъртта.

Освен ако един ден не съумее да я спре по някакъв начин.

Колата продължи да се носи през ухайните долини, изпълнени с топящ се сняг, я зъбите на шофьора бяха стиснати в безмълвна нерешителност.