Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (16)

XVI

Лос Анджелис

3 януари 1969

Ал Кантийл беше силно разтревожен.

„Кантийл & Бийл“ — над десет години водеща фирма за внос на леки коли в Лос Анджелис, сега губеше пари. И то бързо.

Стимулите за производство на американски коли, съчетани с евтиния бензин, ниската безработица и голямото количество пари у населението, бяха снижили продажбите на „Кантийл & Бийл“ с трийсет процента през последните две години. Американската подозрителност към чуждестранното производство в разгара на продължаващата лудост във Виетнам допълнително влошаваше нещата.

Ал беше нахлул във вноса, когато привлекателните миниатюрни чуждестранни коли представляваха само каприз. Това бе единственият сигурен начин малка фирма да пробие на пазара.

Но сега този каприз му излизаше солен.

Трите магазина на фирмата в Лос Анджелис се концентрираха върху продажбата на стари коли в трескаво усилие да задържат потока от загуби. Но ако скоро не се забележеше прираст, щеше да се наложи да се затвори една, а може би и две зали за коли.

По съвет на счетоводителите Ал Кантийл убеди партньора си Джери да наблегнат на местната рекламна кампания. Традиционната реклама на „Кантийл & Бийл“ започна все по-често да се появява по телевизионната мрежа в необичайни часове — по време на вечерните филми по Канал 4, който по традиция се спонсорираше вече десет години от фирмата.

Рекламата, превърнала се буквално в институция за редовните нощни телевизионни зрители, показваше двамата обемисти мъже на средна възраст, собственици на фирмата, застанали до една или друга лъскава вносна кола, чиято цена беше гордо изложена, докато обсъждаха качествата й и свършваха с едновременното възклицания: „Купувайте от Кантийл & Бийл“!

Ал Кантийл и Джери Бийл бяха едни от стълбовете на Лос Анджелис.

Но бяха и на път да фалират.

Бракът на Джери с Дорис Бийл от години висеше на косъм. Ал, роден Алонсо Кантеле от Детройт преди петдесет и четири години, не беше в по-завидно положение. Жена му Шърли бе навлязла в критичната възраст, бе станала много сприхава и вече повече от година не му разрешаваше да спи с нея.

Синът им Дейвид, постъпил в театрален колеж, показваше всички симптоми на обратен и почти всяка събота и неделя вземаше колата на Кантийл да ходи до Сан Франциско.

Дъщеря им Лиа, толкова възхитителна на тринайсетгодишна възраст, се бе превърнала в ужасяваща пубертетка, която се влачеше с негодния за нищо син на богатите им съседи Лагадон. Момчето беше разглезен хлапак и Ал подозираше, че употребява наркотици. Беше блед, подсмърчащ и със зловещ вид, носеше какви ли не амулети, които да подхождат на мазната му коса, и правеше на Ал знака на мира, като се усмихваше всезнаещо всеки път, когато идваше да вземе Лиа.

Семейството се разпадаше. И ако нещата не потръгнеха, скоро „Кантийл & Бийл“ щяха да бъдат разпродадени на загуба и Ал на средна възраст трябваше да започва борба за нова кариера.

 

 

Тези горчиви мисли се въртяха в главата на Ал един четвъртък сутринта, докато пиеше обичайното си кафе със сметана и захар и се взираше в купищата фактури, които свидетелстваха колко зле върви бизнесът.

Джери, както винаги, беше на игрището за голф. Това бе отговорът му на всички проблеми.

На вратата се появи секретарката със скептичен поглед над очилата.

— Едно момиче иска да ви види. Твърди, че е по важен въпрос. Не иска да каже за какво става дума.

Ал раздразнително стана и погледна през стъклената врата към чакалнята. Подозрението му се смеси с неуспешен опит да сдържи възхищението си, когато забеляза момичето, седнало на тапицирания с изкуствена материя диван до охладителя за вода.

Момичето вдигна поглед и му отправи слънчева усмивка. Махна му и отметна пищните вълни на гарвановата си коса над изящно рамо, скрито под кожено яке.

Ал мислено хвърли жребий.

— Поканете я, но за малко — обърна се към Маргарет, за която знаеше, че говори по телефона с Шърли поне два пъти седмично.

Секретарката кимна, момичето стана и гъвкаво влезе в кабинета му с преметната през рамото чанта.

— Госпожице?… — каза Ал и й посочи стола пред писалището си.

— Хавиланд — отговори тя. — Ани Хавиланд. Благодаря, че ме приехте, господин Кантийл.

— Е? — Ал допря връхчетата на пръстите си и изпитателно се вгледа в очите й. — На какво дължа удоволствието?

— Ще ви обясня веднага — започна тя и кръстоса крака. — Смятам, че можем взаимно да си помогнем. Аз търся интересна работа в областта на рекламата, а ако подозренията ми се окажат правилни, и вие имате нужда от помощ в същата област.

— Не разбирам — отбеляза Ал. — „Файори & Сие“ от години ни представят добре. Не знам какво ви е довело тук, госпожице…

— Наричайте ме Ани. Тук ме доведе фактът, че „Кантийл & Бийл“ през последните две години са загубили повече от един милион долара и че парите, които харчите за онези омръзнали на всички стари реклами, са хвърлени на вятъра.

Ал почервеня.

— Слушайте, млада госпожице — сряза я той. — Не ми трябва човек, който идва от улицата и започва да ме учи как да въртя бизнеса си. А сега, ако желаете да купите кола…

Тя рязко се изправи. Видът на потрепващите под панталона бедра почти спря дъха на Ал. Реши да бъде по-вежлив с нея.

— Точно това искам да ви кажа и аз — заяви тя и отметна непокорна къдрица от бузата си. — Ако исках да си купя кола, щях да погледна в каталога коя кола отговаря на облика ми. Вашите реклами представят Кантийл и Бийл като двама търговци на стари коли с наднормено тегло, които търсят глупаци. Лично аз бих потърсила нещо по-изчистено и модерно, не толкова банално. — Усмихна му се. — Не исках да ви обидя за наднорменото тегло. Всъщност вие сте привлекателен мъж, господин Кантийл. Имах предвид рекламата.

Ал се чудеше каква ли е истинската й цел, но сетивата му не можеха да се откъснат от главозамайващото й тяло. Не беше виждал толкова красиво момиче в плът и кръв.

— Какво предлагате? — попита той.

— Обмислих нещата — отвърна тя. — Смятам, че имате нужда от момиче в рекламата си. Момиче, което да даде на продукта ви по-младежки и игрив облик.

— Като вас — процеди Ал през стиснати зъби.

Тя кимна и косата й затанцува около раменете.

— Бих искала да ви покажа нещо, ако имате на разположение свободна минута. В залата с колите.

Той сви рамене и тръгна след нея. В залата тя отвори вратата на една от новите му закрити коли и седна зад волана. Върза колана около кръста си и погледна нагоре към него.

— Елате при Кантийл и Бийл — изрече дрезгаво и лека усмивка изви устните й — и си купете нещо удобно, както направих аз.

Коланът обгръщаше тънката талия, а горната му част сякаш галеше гърдите й. Ал я гледаше заинтригуван.

— Кантийл и Бийл ми дадоха възможност за нови усещания — прошепна тя и му отправи нов поглед отдолу на горе, а коленете й зашаваха под волана. — Защо не им позволите да сторят същото за вас?

Изпълнението й беше тъй чувствено, че Ал едва не се изчерви.

Тя продължи да се усмихва и очите й хипнотизиращо приковаха погледа му.

— Добре — предаде се той. — Убедихте ме да обядвам с вас.

— Дадено. — Откопча колана и с лекота се измъкна от колата.

Ал пое нежната ръка, за да й помогне. Усети в слабините глад, стократно по-силен от онзи в стомаха. Мога поне да я изслушам, реши той. Ако разговорът не доведеше до никъде, поне щеше да прекара един час в компанията й. Човек можеше да преживее хиляди фантазии за един час.

Но от друга страна, току-виж, се получило нещо.

Не беше правил любов с жена си от единайсет месеца.

 

 

Ал Кантийл така и не разбра какво се случи с него.

Тласкан от необясним импулс да впечатли красивото младо момиче, което нахлу в най-потайните кътчета на затруднения му бизнес, той я заведе в един от най-интимните ресторанти на булевард Уилшър.

Там обсъдиха концепцията за новия облик на „Кантийл & Бийл“. Всичките му аспекти бяха в противоречие с идеите на Ал не само за самия него и корпорацията, но и за облика на прозаичните, строго икономични вносни коли, които продаваше.

Но след две чаши мартини и трийсет минути вглеждане в огромните сребристи очи нещата започнаха да му изглеждат смислени.

По-късно следобед той изтрезня, дълго се разглежда в огледалото на мъжката тоалетна в магазина за коли и реши, че „Файори & Сие“ трябва да бъдат уведомени за новата му идея и младата жена, която лично бе изнамерил за участие в главната роля.

В началото Мартин Файори изглеждаше скептичен. В края на краищата той и неговата агенция бяха превърнали „Кантийл & Бийл“ в лосанджелиска институция. Усмихнатите изобретателни лица на двамата търговци бяха неделима част от късните предавания и хилядите стари филми по телевизията. Техният лозунг — „Купувайте от Кантийл & Бийл“, беше скъп на Мартин Файори като собствена рожба, защото го беше измислил сам преди повече от десет години.

От друга страна, от известно време се тревожеше за финансовото състояние на Кантийл-Бийл. Рекламата струваше скъпо на клиентите му, а те главоломно губеха пари. Ако нещата продължаваха така, скоро щяха да потърсят друга агенция или изобщо да престанат да рекламират. Тъй че Мартин Файори беше склонен да изслуша идеите на Ал Кантийл.

А момичето, Ани Хавиланд, изглеждаше така, че Мартин не можа да не прояви интерес. Зачуди се какви ли са в действителност връзките на Ал с нея. Публична тайна беше, че Шърли Кантийл го е изритала от леглото си преди месеци и че Ал — иначе примерен съпруг, никога не се отказва от някоя невинна връзчица за разнообразие.

Мартин Файори слушаше и очите му се местеха от Ал към момичето и обратно. Когато свършиха, той се усмихна.

— Да заснемем няколко пробни касети.

 

 

Джери Бийл, който беше заминал на двуседмична почивка в Палм Спрингс да играе голф, не беше чувал за новите планове на съдружника си и когато се върна, откри на писалището си съобщение да отиде на среща с Ал при „Файори & Сие“ за „малка изненада“.

Загорял повече от обикновено под редеещата коса, Джери седеше в кабинета на Мартин Файори. Изгасиха лампите и пуснаха видеото.

Това, което видя, го накара да примижи.

Зад волана на малка лъскава вносна кола седеше Ани Хавиланд. Ушитият по поръчка панталон прилепваше по изваяните ханш и бедра, тясната деколтирана фланелка без ръкави разкриваше очертанията на твърди гърди, изящни бели ръце се открояваха на фона на волана, който държеше.

— Дойдох при Кантийл и Бийл за нещо удобно. — Усмихна се. — И, повярвайте ми, тръгнах си удовлетворена. Ако шофирате за удоволствие като мен, защо не дойдете при нас? При Кантийл и Бийл ще сключите супер сделка.

Обгърна колана около талията си. Горната му част се впи между гърдите й.

Появи се надпис: „СЕКСИ ХОРАТА СА ТУК ПРИ НАС“ и рекламата свърши.

Ал Кантийл се обърна към стъписания си съдружник. Под палмспрингския загар Джери Бийл бе силно пребледнял.

— Е? — попита Ал. — Открихме врага и се оказа, че това сме ние, друже. Защо за разнообразие да не опитаме нещо ново?

Мислите на Джери препускаха отчаяно. Беше му писнало от Ал Кантийл. Години наред мечтаеше Ал да откупи неговата част, а той да се оттегли и да се посвети на голфа. Но при огромните загуби напоследък мечтата му доста се беше отдалечила.

И ето че сега неизвестно откъде изникна това момиче с вълниста коса, креватни очи и прелъстителна усмивка. Беше направо невероятна. Ако на Божия свят имаше нещо, което да оправи един боледуващ бизнес, това бе тя.

— Щом смяташ, че ще има полза, Ал — започна предпазливо той, — нищо не губим да опитаме.

Ал се усмихна.

— Считай договора за сключен, Марта.

Всички в стаята се ръкуваха. Ал гордо измъкна Ани от стаята.

В продължение на две седмици непрекъснато беше с нея или говореше по телефона, пак с нея. Но не беше успял да се приближи дори с един сантиметър към красивото тяло, което развяваше пред очите му.

Но това изглеждаше някак без значение. Нещата, които правеше на видеокасетата, бяха толкова огромни, че надеждите му за бизнеса компенсираха самотните фантазии, пробудени от плътта й.

 

 

За първи път излъчиха рекламата в края на февруари. Беше решено да се появи по време на филм, който се харесваше на младежта.

Резултатът бе светкавичен и сензационен.

На следващата сутрин залите на „Кантийл & Бийл“ бяха два пъти по-пълни с купувачи, отколкото във всички съботи през последните шест години.

Мартин Файори се беше оказал достатъчно съобразителен да постави между новите коли няколко цветни плаката на Ани в цял ръст и естествена големина, около които сновяха клиентите.

Обадиха се по спешност в домовете на десетина търговци и прекъснаха почивния им ден, за да успеят да се справят с рязкото натоварване.

Никой не намери време да обядва и дори да пие кафе. Денят се изниза трескаво под знака на дрънкането на ключове, затръшването на врати, пробни обиколки, фактури и кредитни договаряния.

Когато затвориха, „Кантийл & Бийл“ отчетоха най-добрия съботен ден от основаването на фирмата. Новият им облик за една нощ разруши старата представа за тях.

Пуснаха пак рекламата в събота вечерта и във всички спортни предавания в неделя.

В автомобилния бизнес новините се разпространяват бързо и всеки голям продавач на коли от Малибу до Сан Бърнардино настрои телевизора си на канала, по който показваха рекламата. Останаха впечатлени от смелостта на „Кантийл & Бийл“ да се разделят с отдавна утвърдения си облик. Опитът им заслужаваше похвала, въпреки че изглеждаше отчаян на фона на огромните им загуби.

Три търговски фирми за продажби на коли гледаха рекламата с особен интерес. Защото никога нямаше публично да обявят объркването си.

Дон Макарти от „Пасифик Мотърс“ веднага позна Ани Хавиланд. Преди четири седмици се беше обърнала към него със същата идея, но секретарката му вежливо й посочи вратата.

Пол Пьотровски от „Уест Сайд Импортс“ разпозна в Ани хубавата млада жена, която преди около месец се беше появила в чакалнята му, но той отказа да я приеме, тъй като в момента при него бяха жена му и дъщеря му.

Дийн Фератин от „Фератин Мотърс“ почервеня като цвекло, когато видя рекламата. Ани Хавиланд му беше демонстрирала всичко, което правеше сега за Ал Кантийл, включително и номерът с чувственото закопчаване на колана.

А той й отказа категорично.