Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (121)

LXII

Франк барабанеше с пръсти по масата, докато слушаше сигналите в слушалката. Най-сетне някой се обади.

— Хангар дванайсет, Джери на телефона.

— Говори Франк Макена от адвокатска кантора „Фароу, Фароу и Пиърс“. Имам нужда от частен реактивен самолет, който веднага да ме закара в Аризона. Спешно е.

— Реактивните са ангажирани, господин Макена. Бяха резервирани седмици предварително за различни конференции. Ако и вие бяхте резервирали…

Франк сви юмрук.

— С какво друго разполагате?

— Имам един-два „Дайпър“-а и една „Чесна“. Тя е малко побърза. Мога сам да ви закарам, ако е нещо важно.

— За колко време?

— Къде в Аризона?

— На север от Кингман.

— За около два часа и половина, в зависимост от вятъра.

Франк погледна часовника си.

Беше се отбил за малко в апартамента на Ани, но без някакъв успокоителен резултат. Хазайката неохотно го пусна, когато Ани не отвори. Нямаше видими признаци да се е изнесла. Можеше да е на пазар или на гости.

Но от следващото си обаждане в телефонната служба на Райс разбра, че Ани им е звънила и са й съобщили за намерението на Деймън да се срещне с Марго в пустинята.

Това беше достатъчно за Франк.

— Зареждайте „Чесна“-та — рече той в слушалката. — Ще бъда при вас след петнайсет минути.

Затвори телефона и поклати глава. След два часа и половина може би щеше да е твърде късно.