Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (49)

XX

— Хайде, Кенди. Умирам да се надрусам.

Ник лежеше на смачканите мръсни чаршафи в леглото на мебелиран апартамент на авеню Пойнсетия зад сградата на студио „Парамаунт“.

Апартаментът беше ничия земя за провеждане на купони с наркотици. Тази вечер Ник беше дошъл направо тук, защото съзнаваше, че Ани ще го потърси най-напред в дома му.

Когато тя тръгна за Долината, изчака госпожа Ернандес да отиде на пазар с децата. После се облече.

Огледа за последен път чистия и подреден апартамент на Ани, който не чак толкова отдавна сам й беше намерил. Бе добавила малко неща към обстановката. Нямаше снимки, освен една — на баща й в рамка, която стоеше и на писалището й в Ню Йорк.

Мисълта за пари се мярна в ума му, но знаеше, че не може да открадне от нея. Разгледа с копнеж съдържанието на гардероба й. Роклите, блузите и полите на закачалките имаха свежо ухание, джинсите и фланелките, сутиените и пликчетата бяха спретнато сгънати в чекмеджетата.

Очите му се навлажниха, когато мислите му се завъртяха около чистотата на това момиче, върху което Холивуд изливаше цялата мръсотия, на която беше способен.

Но знаеше, че тя ще оцелее. Беше несломима.

По-добре, че я беше обичал просто така, без да я омърсява с похотта си. Светът я беше наранил достатъчно. Беше доволен, че неговите ръце не бяха се присъединили към ръцете на останалите.

Освен това я чакаше голямо бъдеще и то бе по-важно от всичко, което можеше да се случи с него. Рой Диран го беше забелязал отдавна, Ник — също.

По-добре, ако е сама.

Затова й остави прощална бележка:

„Ти си страхотна Флорънс Найтингейл, но аз съм ужасен пациент. Много ти благодаря. Гледай ме през есента във «ФБР». От мен ще излезе страхотен изнасилвач.“

Тръгна си, без да се обръща.

Но не преди да се обади на Кенди и да я помоли да отиде при него в къщата на Пойнсетия.

— Хайде, миличка — нетърпеливо рече той, като оголи ръката си и я стегна с гумен маркуч високо над лакътя. — Не съм поемал нищо цели десет дни. Това е последната ми възможност. Утре имам прослушване.

— Добре де, задръж малко. — Тя се приближи до него с евтина спринцовка в ръка. В светлината на свещта къдравата й коса приличаше на омотано кълбо. Видя под ризата очертанията на малките гърди. Прекалено слабият й ханш приличаше на кинжал в ножница.

Слабостта й беше метедринът. Убиваше я бавно. Употребяваше „Дуалуд“, успокоителни, кокаин и хероин само колкото да прави компания на Ник и останалите. Бързината тонизираше живота й.

Заби бавно иглата във вената му. Ник усети притока на наркотика като благослов.

Кенди седна до него и се вгледа в хлътналите му очи.

— Ще бъдеш прекалено друсан, за да се явиш на прослушване.

— Ами! — усмихна се той и сложи ръка на бедрото й. — Да вървят по дяволите.

Вгледа се продължително в нея. Стори му се, че вижда Ани, седнала на ръба на леглото със супа в ръка. Убеждаваше го да хапне и го галеше с нежни пръсти по слепите очи.

След това се превърна в Кенди, която по свой начин също приличаше на медицинска сестра. Във вените на двете течеше еднаква митична кръв. Само че едната се стараеше да спаси тялото му, а другата — да му помогне да умре. И двете бяха нежни и търпеливи помощнички.

И Ник знаеше коя му трябва сега.

— Дай по една глътка — каза той.

Тя донесе бутилка уиски и пиха заедно.

— Ах! — въздъхна той, като усети топлината на алкохола да се смесва с успокоителните, които беше взел скришом от нея. — Чакай, трябва да ида до банята.

Затвори вратата, след себе си и намери няколко таблетки „Дуалуд“, които глътна с вода. Облекчи се, като едва се задържаше прав пред тоалетната чиния.

Когато се върна в стаята, Кенди седеше по турски на дюшека. По очите й позна, че си беше ударила инжекция.

— Хайде, миличка — рече той и включи стереоуредбата. — Да започваме.

Тя послушно се съблече, той също смъкна дрехите си. Тя с учудване забеляза, че е възбуден въпреки хероина.

— Скъпи, какво става с теб?

— Фирмена тайна — отвърна той и се притисна към нея с последните си сили. Лицето на Ани не напускаше мислите му.

Поне не съм само аз, мислеше той. Милиони мъже тази вечер чукаха жените си и си представяха Ани.

Усети се доволен и дори облагодетелстван, че е един от тях. Трябваше да се примири с това, защото никога не беше я докосвал и вече нямаше да я види.

— Какъв жребец си — въздъхна Кенди, когато свършиха.

— Нека си починем сега — промълви Ник. — Утре съм на прослушване. Не ме буди до осем. Ако си тръгнеш по-рано, навий будилника.

— Добре. Почини си.

Притисна го към гърдите си. Той усети киселия, леко нездрав мирис на тялото й и на потта под мишниците. В утробата й беше последната му сперма, предварително убита от противозачатъчните хапчета.

Идеално, помисли той, благодарен на ефикасните химикали, създадени на този свят да подпомогнат раздялата му с него.

Обземаше го огромно тъмно облекчение. Всички клетки на тялото му започнаха да падат надолу, носеха се покрай черните стени на алкохола и хапчетата, покрай ръце, лица и гласове, които бяха използвали плътта му, покрай глупавите, неуместни, отдавна мъртви надежди.

Обърна се за последен път към светлината в края на тунела, останал далече зад него.

Видя усмихнатото лице на Ани, нежно и всеопрощаващо.

Съжалявам, миличка. Произнесе беззвучно думите. Не можах да се лиша от това.

Очите му се затвориха.

Сбогом.