Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (8)

VIII

Ню Йорк

10 април 1968

Тони Пиетранера влезе във фоайето на малкия хотел в центъра на града, където го очакваше Кристин, стиснал куфарчето от крокодилска кожа.

Беше го получил като подарък от фамилията Корона от Маями преди четири години в знак на признание за някои дребни услуги. Оттогава Тони го носеше непрекъснато като своя търговска марка и талисман. Изискаността на куфарчето подхождаше на тъмните раирани костюми, които обичаше да облича.

И наистина, преди да се чуе диалектът му на необразован бруклинец, той можеше да мине за преуспяващ млад адвокат или банкер. Това впечатление обикновено оставаше незабелязано за колегите му от престъпния свят и за жертвите на различните му сделки — от лихварство и търговия с наркотици до изнудване, върху което щеше да работи тази вечер. Въпреки това външността му го караше да си прави самооценка, която смяташе за част от официалния си облик.

А той се нуждаеше от него повече, отколкото някой можеше да предположи.

Тази вечер в куфарчето се намираха плодовете на осемседмичния труд, хвърлен от Кристин по хубавия й млад клиент от западен Ню Йорк. Имаше негативи, касети и видеозаписи, документиращи сложния трансвеститен ритуал, които положително щяха да подсигурят на Тони десетки хиляди откуп, след като обявеше съществуването им.

Апартаментът на Парк Авеню вече бе празен, а табелката с името на Кристин — свалена от кутията, където бе завинтена преди три дни. Оборудването щеше да остане скрито зад стените, докато мястото отново потрябваше на Тони или на друг в бизнеса.

Беше платил с благодарност на фотографите, подари им няколко бутилки хубаво старо вино „Бароло“ и сега отиваше при Кристин да отпразнуват победата.

Кимна на сънливия портиер и влезе в асансьора. Помъдрелият стар оператор на асансьора не продума, докато се качваха нагоре.

— Ето ти нещо за труда, татенце — усмихна се Тони, сгъна петдоларова банкнота и я пъхна в сбръчканата му ръка.

Старецът вдигна учуден поглед и се засмя.

— Винаги ми е приятно да ви обслужвам, господине.

Тони потупа стареца по рамото. Грубоватата му непринуденост изглеждаше толкова естествена, колкото бе фалшива.

Комбинираните усилия в многобройните пози не можеха да скрият истината, която знаеше само той. Докато приближаваше стаята, в която го очакваше Кристин, той бе всичко друго, освен безгрижния наперен сутеньор, какъвто искаше и се стремеше да бъде.

Като сутеньор би трябвало по право да има власт над душата на тази жена и да се възползва от тялото й винаги когато пожелаеше. Тя трябваше да е негова вещ, той — неин господар.

Но в момента чувствата му се колебаеха между тези на ученик, тръгнал на първа среща, и комарджия, подготвящ се да заложи последния си долар на трудно печеливша карта.

Беше възбуден, притеснен и доста уплашен. Тригодишната му работа с нея не бе помогнала за сподавянето на тези чувства. Дори напротив, задълбочаваха се с всяка изминала седмица.

Не можеше да отрече, че Кристин имаше такова въздействие върху него.

И това го тревожеше.

Тя се обърна и го изгледа с ясните си сини очи.

— Наред ли е всичко? — попита.

— Страхотни са — потупа той куфарчето. — Ще замина в сряда за родния му град и ще му ги покажа. Ще се срещна с теб в Бостън. Трябва да стане.

Мъжът-жертва произхождаше от малко градче и щеше да бъде ужасен да види как манхатънските му похождения с Кристин се появяват и започват да го преследват пред семейството и приятелите му под формата на добре облечен изнудван италианец.

Ако всичко вървеше по плана, щеше да плати колкото му поискат, само и само да отстрани Тони от пътя си.

Тони си наля неразреден алкохол в една от пластмасовите хотелски чаши и разхлаби вратовръзката.

Тя тръгна към телевизора, без да сваля очи от екрана. Хълбоците й бяха стройни и елегантни като на котка. Изпод полата се мярна загорял крак и очите му се плъзнаха по изящните очертания на раменете й. Твърдите гърди изпъкнаха под тясната фланелка.

Тони трябваше да направи усилие, за да не се втренчи с почуда в дългите й бедра. Бяха най-красивите бедра на света. Те се срещаха на чатала в свенлива извивка, наподобяваща песен, която отекваше в чистата игра на контурите на коленете и глезените й.

Когато се приближи, усети сладкото й ухание. За кратък миг пред очите му проблесна образът й от филма в куфарчето му, пухкавата й голота, красива както сега, но предложена на нетърпеливото трогателно лице на младия глупак.

Смущение и желание връхлетяха Тони. Усети, че се задъхва.

Кристин мина покрай него, без да пророни дума, влезе в банята и затвори вратата след себе си.

Само той си знаеше как непреодолимо стои образът й пред очите му в течение на работния ден и колко му липсва, когато работата налагаше да се разделят за два-три дни или повече. Това бе гузната му тайна, но той ценеше Кристин въпреки всички терзания, които му носеше.

През първите трийсет и четири години от живота си Тони не бе изпитвал нищо, освен алчност и животинско желание. Но когато преди три години Кристин започна да работи за него — опитна професионалистка с външност на мажоретка, която правеше най-мръсните възможни неща с хладнокръвието и точността на хирург, нещата се промениха.

Беше платил цяло състояние да купи нея и кариерата й от влиятелен сутеньор в Маями, който твърдеше, че иска да се раздели с нея само защото била прекалено независима.

Но Тони твърде късно осмисли предупреждението. Докато разбере, че Кристин притежава воля, по-силна от неговата, щетите бяха нанесени и личността й бе започнала да му внушава непривични и смущаващи мисли.

Всичко стана постепенно. Един ден тя не се яви там, където й бе наредил да отиде. След това отказа среща с мъж, уредена от него, после още една и още една. Обясняваше му правотата на решенията си и понасяше боя с празни очи, чийто израз на равнодушно презрение го плашеше.

Тони не се интересуваше от факта, че решенията й са далновидни и професионални. Знаеше само, че същността на призванието му се състои в отговорността да я обуздава и контролира и че по стотици неуловими начини тя му дава да разбере, че няма да му предостави това право. Кристин изцяло владееше свободата на действията и мислите си и поради това бе всичко друго, но не и проститутка.

Не след дълго общото разбиране за изкуството на изнудването и съпътстващите го опасности сложиха край на скандалите им и двамата заработиха гладко като екип. Но нещо у Кристин непрекъснато подсещаше Тони, че този съюз е нейна победа. Усещаше бунт в сърцевината на кроткото й поведение в негово присъствие. Спокойната дисциплина, с която винаги се отнасяше към себе си, говореше за самоуважение, което далече надхвърляше неговото. А срещу това оръжие той не можеше да се бори.

Пълнотата на поражението му го безпокоеше.

Естествено, тя знаеше, че той очаква да спи с нея, и когато беше в настроение, му позволяваше. Приемаше дори най-болезнените му ласки, позволяваше му да влиза в нея на места, до които нито една италианка не би му разрешила да се доближи, и го довеждаше до оргазъм с нежни докосвания, чието съвършенство приличаше на подигравка с властта му над нея.

Но дори в разгара на най-грубите му прегръдки тя оставаше далече и изражението на студените й сини очи му говореше, че физическият контакт с него е професионален жест от нейна страна и не е свързан с никакви чувства.

Не усети как гневът и подозрителността му се смениха с по-злокобни чувства. Когато съзерцаваше поразяващата й красота и тихата гордост, която тя изпитваше от тялото и уменията си, сърцето му се устремяваше към нея. Русата й копринена коса го очароваше също както меките устни, интелигентните очи и сладкото ухание на плътта й.

Влизаше под кожата на Тони и той го знаеше. Изпитваше необичаен копнеж да обгърне нежните, горди крайници като истински влюбен и да я пази в ръцете си като своя любима.

Лудостта на тази прищявка го караше да се надсмива над себе си. Но прищявката не изчезваше, а той знаеше, че това е единственият вид връзка, който не може да има с нея. Тази мисъл ставаше все по-настойчива, превръщаше се в мания, объркваше ума и дразнеше сетивата му.

Кристин се препитаваше от човешката мръсотия. Но младостта и гордостта й я правеха чиста, свежа и красива. Тони наблюдаваше с възхита как реши косата си, как си слага лек грим на очите, как минава през стаята с грациозни крачки. Приличаше на ангел.

С течение на времето Тони все повече се възпламеняваше от нейната сексуалност, но ставаше по-сдържан и колеблив, когато я вкарваше в леглото си.

Дори ако се опиташе да демонстрира мъжествена сила и настъпателност, той знаеше, че Кристин усеща през докосванията нуждата и плахата му молба.

Не можеше да понесе факта, че трябва да моли, когато бе длъжен да заповядва. Тъй че колкото и невероятно да бе, той започна да вехне по нея. И колкото повече проклинаше страданията си, толкова повече сърцето му копнееше да й принадлежи.

А тя сякаш нямаше представа какво прави с него. Просто беше това, което е. Гледаше си работата, като че ли изобщо не забелязва объркването му.

И това тревожеше Тони повече от всичко останало.