Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (112)

LIII

11:14 часът сутринта

Ани се обличаше за обяда с Деймън, когато й се обади секретарката му.

— Здравей, Ани — каза Хелън. — Слушай, Деймън моли да отложите обяда. Трябва спешно да замине в къщата в пустинята и да се срещне с някого. Изпаднал е в едно от мрачните си настроения, тъй че не си направи труда да ми обясни какво става. Обеща да се върне да те заведе на тържеството за връчване на „Оскар“-ите.

— О! — възкликна разочарована Ани. — Добре, Хелън. Благодаря, че ми се обади. Ако научиш нещо, ще ми се обадиш, нали?

— Разбира се, Ани. Довиждане засега.

Ани се отпусна тежко на дивана. Веселото й настроение се бе стопило. Марго внезапно бе заминала извън града, Деймън отиваше в пустинята и тя оставаше съвсем сама.

А да бъде сама бе последното нещо, което желаеше в последните тежки часове преди церемонията.

Започна да се съблича. Нямаше нужда от елегантно облекло. Извади от чекмеджето чифт джинси.