Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- А Glimpse of Stocking, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Савина Манолова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 45 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Елизабет Гейдж. Булевардът на залеза
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 1994
Редактор: Жечка Георгиева
ISBN: 954-629-045-5
История
- — Добавяне
XXIII
Когато дойде на себе си, госпожа Ернандес й вееше притеснено и разтриваше дланите й, а малкият й син стоеше на вратата с изписана тревога на детското си лице.
Ани се постара да промълви някакво извинение, че е предизвикала толкова неприятности, но преди да свърши, през вратата се втурна доктор Вайрует с черната лекарска чанта в ръка. Премери й температурата, преслуша сърцето и дробовете й и бързо поклати глава.
— Елате с мен — рече той и й помогна да се изправи. — Отиваме в кабинета ми.
Подкрепяше я, докато слязоха по стълбите, и я отведе до претъпканата си чакалня, където беше седяла преди десет дни, докато Ник беше вътре. Твърде уморена, за да протестира, Ани се остави сестрата да я вкара в кабинета, където й бе наредено да се съблече. Сестрата измери кръвното й налягане и я остави да седи по книжна престилка на тапицираното канапе.
След интервал, който би могъл да бъде пет минути или един час, лекарят се върна и направи на Ани щателен физически преглед — от очите и ушите до половите органи. Когато свърши, й каза да се облече и я настани на пластмасовия стол срещу писалището си.
— Намирате се в състояние на преумора, граничеща с изтощение — започна той. — Недохранена сте. Страдате от депресия и безпокойство и криете стреса от самата себе си.
— Кажете ми нещо, което не знам — усмихна се горчиво Ани.
— Точно това възнамерявам да направя — отвърна докторът. — Вие сте бременна.
Ани занемя.
— След няколко дни тестът ще потвърди резултата от прегледа — продължи доктор Вайрует. — Но симптомите не лъжат. Поне четири, а може би и петседмична бременност. Мензисът ви е закъснял, нали?
Ани сви рамене.
— Винаги е бил нередовен. А откак започна всичко това, тази шумотевица и останалото през последните месеци… наистина се чувствах особено. — Въздъхна. — Предполагам, че не съм искала да се чувствам жена.
Не можеше да признае цялата истина. Отблъскващата й слава през последните месеци беше тясно свързана с Ерик. Чувството й за близост с него сякаш нарастваше право пропорционално на факта, че когато го нямаше, не можеше да помисли за секс, толкова опетнен беше образът й в собствените й очи.
Криеше се сексуално от себе си и се превръщаше в жена само в ръцете на Ерик, където се чувстваше едновременно защитена и пречистена от това, че той я притежава.
Лекарят строго я изгледа.
— Онзи ваш младеж… Ник. Той ли е бащата?
Тя поклати глава.
— Но знаете кой е, нали?
Кимна.
— Опитвал ли се е Ник да ви дава наркотици?
— Не! — извика Ани. — Дори не е споменавал подобно нещо.
— В Холивуд има много наркотици — отбеляза доктор Вайрует. — Нищо ли не сте поемали през последните шест седмици? Някакви успокоителни? Приспивателни? Или нещо по-силно?
Ани поклати глава.
— Нищо.
— Това е добре. Отсега нататък няма да гълтате нищо без мое предписание. Когато се приберете вкъщи, трябва да почивате. Мария Ернандес ще ви наглежда. Ваш ред е да бъдете пациент. Спете колкото може повече. Ако имате безсъние, обадете ми се. Яжте супи, докато се почувствате по-силна. След това може сандвичи и топли ястия. Пийте много мляко. И никакъв алкохол. Имали ли сте симптоми на сутрешно повръщане?
— Не. Да. Не се чувствах добре, но смятах, че…
— Вече няма да смятате. Обадете ми се, ако почувствате нещо повече от световъртеж. Що се отнася до депресията, тя е свързана с приятеля ви и чувството на безпокойство. Познавам добър психиатър. Да ви уредя ли приемен час?
Ани поклати глава.
— Ще се оправя. — Насили се да се усмихне. — Обещавам.
— Не обещавайте на мен — рече докторът. — Обещайте на себе си. Ясно ли е? Във вашето тяло живее нов човек. Това е огромна отговорност. Имате ли достатъчно сили да я понесете?
Ани кимна, смутена от строгото му отношение не по-малко, отколкото от бавното осъзнаване на факта, че ще става майка.
— Още три въпроса — продължи той и погледна часовника си. — Първо, тази бременност планирана ли е или е случайна?
— Случайна е.
— Искате ли детето?
— Аз… Да! — В гласа й прозвучаха изненада и внезапна радост.
— Добре. А какво ще бъде отношението на бащата?
Тя го погледна с учудване. Този въпрос дори не й беше минал през ума.