Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (80)

XXI

„Дейли Вараяти“, 17 април 1972 година

„С жест, който шокира филмовия свят, Деймън Райс възложи на доскорошния «ангел на секса» — суперзвездата Ани Хавиланд, главната роля в новия си филм «Плодовитата луна».

Госпожица Хавиланд, чието предизвикателно изпълнение на зловещата Лиан с партньор Ерик Шейн във филма на Райс «Среднощен час» направи сензация преди две години. Беше отписана от наблюдателите на филмовия свят, когато след почти фатална автомобилна катастрофа бе тежко ранена и стана зависима от болкоуспокояващите лекарства, с променено от неколкократна хирургическа намеса, лице.

Райс лично съобщи новината в «Интърнашънъл Пикчърс». След катастрофата госпожица Хавиланд живее в пълна изолация и не разполагаме с нови снимки на лицето й.

Когато скептичните журналисти го попитаха дали избраната звезда има достатъчна квалификация за тази трудна, роля, Райс войнствено отговори: «Като я видите като моята Дейзи, няма да повярвате на очите си. Тя беше престъпно подценена в „Среднощен час“, а след катастрофата е и по-добра актриса. Много хора от вашата страна на микрофоните ще са готови да ги сдъвчат от яд, когато филмът, тръгне по екраните».

Вътрешни хора, които тази седмица наблюдаваха пробните снимки на госпожица Хавиланд в «Интърнашънъл Пикчърс», дадоха противоречиви, неофициални мнения за новото й лице. То бе описано като «обикновено», «приятно», «миловидно», «незабравимо» и дори «красиво». Единствената точка на всеобщо съгласие е, че малко или почти не прилича на лицето, което събуди колективното либидо на филмовата публика в «Среднощен час».“

Хармън Кърт се завъртя със стола и захвърли броя на „Дейли Вараяти“ на писалището си. До него лежеше копие от сценария, което Райс нагло му беше изпратил по пощата, в деня на самостоятелната си пресконференция, когато го постави пред свършен факт.

Кърт потъна в мълчалив размисъл.

Пак оная малка путка, мислеше той. Оная застояла, похабена путка.

Кариерата й беше приключен въпрос, шпионите му го бяха уверили в това. Но Райс беше намерил начин да й разчисти пътя. Райс беше носител на деветте й живота. Един ден можеше да се наложи да елиминира и него, за да се добере до нея, освен ако алкохолът първи не свършеше тази работа.

Междувременно трябваше да предприеме решителни действия, за да възстанови контрола над положението.

Кърт знаеше, че може да направи трудно и дори невъзможно за Райс да намери средства и да уреди снимачните и синдикалните проблеми при снимането на „Плодовитата луна“ на територията на Съединените щати.

Разбира се, това нямаше да попречи на Райс да направи филма в чужбина. Но тогава нямаше да може да работи с екипа си. А Кърт имаше властта и да блокира разпространението му във всички големи вериги от кина. Филмът щеше да бъде прожектиран в домове на изкуствата и нямаше начин да донесе пари, особено при положение, че оная Хавиланд вече няма външността, с която привличаше публиката.

Но дали това щеше да е достатъчно да накаже Райс за безочието му и да съсипе завинаги Хавиланд?

Може би да. А може би не.

Във всеки случай Кърт се готвеше за битка. Бе стоял на върха на „Интърнашънъл Пикчърс“ повече от двайсет години и през това време бе печелил много по-кървави сражения.

Тези хора не бяха противници от неговия ранг. По един или друг начин щеше да открие оръжието, с което да унищожи и двамата.