Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (120)

LXI

Ани въздъхна с облекчение.

Така и не успя да свикне с калифорнийските шосета и едва успя да си пробие път през натовареното движение, за да се добере на магистрала 15, а след това и до магистрала 40, която водеше към пустинята.

Но сега пътят беше празен и единствената й компания бяха пелиновите храсти и внушителните кактуси, чиито силуети се открояваха в умиращия здрач.

След час и половина щеше да е в Нийдълс. После щеше да пресече Колорадо до Кингман и да навлезе в дивата хълмиста степ, която заобикаляше самотната къща.

Местността беше неприветлива — палеща жега през деня и смразяващ студ през нощта. Най-малкото, което можеше да се каже за нея, беше, че е недружелюбна към хората.

Но тази вечер там имаше хора.

Хора, които щяха да й се зарадват.