Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (7)

VII

Ню Йорк

8 април 1968

— На колене, малкият. Точно така.

Момичето беше на не повече от двайсет години. Русата й коса бе чиста и естествена и падаше на меки вълни по голите рамене. Носеше само прозрачни сутиен и гащички. Пресегна се с изящна ръка зад гърба и разкопча сутиена, загледана надолу в мъжа пред себе си.

Съвършено оформените гърди надникнаха от разхлабеното бельо. Зърната им се втвърдиха, когато прокара връхчето на пръста си по меките извивки на собствената си плът. Талията й бе тънка, бедрата — дълги и заоблени. От пръв поглед беше ясно, че внимателно спазва диетата си и се поддържа в отлична физическа форма.

Разкърши рамене и сутиенът се плъзна в ръката й. Устните й се начупиха в подигравателна усмивка, когато го размаха пред себе си.

— Какво има? — попита. — Да не би да виждаш нещо, което ти харесва?

С другата ръка събра косата на върха на главата си и леко завъртя ханш. Погледна надолу да не пропусне реакцията му. Ясните й сини очи блестяха.

Той коленичи пред нея, съвсем гол, с изключение на копринените чорапи, които преди секунди беше свалила от краката си и го бе накарала да обуе. Изглеждаха нелепи на мъжките му крайници. Ръцете му бяха вързани зад гърба с копринения шнур, който бе донесла специално за целта. Беше затегнала болезнено силно възела, точно както той обичаше.

Мускулите на ръцете и гръдния му кош бяха изхвръкнали от завързването. Коремът му бе стегнат, бедрата — силни. Изправеният между краката му пенис беше твърд и пулсиращ, подобен на кобра, гладна за плячка.

Косата му беше пригладена, под хубавите вежди надничаха тъмни очи. Когато се изправеше, беше висок метър и осемдесет.

Повтори си за стотен път с безразлично любопитство, че всъщност той е това, което жените наричат много хубав мъж.

— Ай-ай — тихо изрече тя. — Какво лошо момче.

Всяка произнесена от нея дума бе повтаряна десетки пъти, всяко движение бе пресметнато секунда по секунда и водеше към крайния миг. Ако се наложеше, можеше да повтори цялата сцена насън. И наистина умът й бе много далече от това, което вършеше.

Сутиенът галеше раменете и широките гърди на мъжа така, че твърдата закопчалка лекичко удряше върха на твърдия му пенис, който се напрегна още повече.

Тя коленичи зад гърба му.

Започна внимателно да плъзга сутиена напред-назад между краката му и да гали тестикулите му с прозрачната материя. Вързаните ръце, побелели от нарушеното кръвообращение, леко потрепериха. Сутиенът продължи да гали слабините му, докато потиснатият му стон й подсказа, че е готов.

— Лошо дете — обади се тя и внезапно щракна с ластика по подутите топки не толкова силно, че да му причини непоносима болка, но достатъчно, за да го накара да изгрухти. — Мисля, че таиш в главата си някои много гадни мисли за мен!

Обви сутиена около талията му, закопча го и грубо го вдигна нагоре по гърдите му така, че да ги покрие, силно опънат.

— Знам какво ти се иска — упрекна го тя. — Искаш да вземеш всичките ми дрехи и да ги облечеш. Така ще заприличаш на мен, нали, малкият?

Изправи се, заобиколи го, разтвори крака и плъзна леко чатала си по устните му, като го остави да усети мириса й през гащичките.

— Ах, горката аз — нацупи се тя. — Тогава ще остана съвсем гола, няма да имам никакви дрешки!

Залюля се грациозно пред него, сексът й дразнеше изострените му сетива. Езикът му започна да посяга към нея.

— Ай-ай — наказа го тя, когато чу дълбоко в гърлото му да клокочи стон. — Срамота!

Отстъпи една крачка, за да не може да я докосва, но лекото въртене на ханша й не спря.

— Ммм — промърмори тя, пръстите й се плъзнаха под ластика на гащичките и ги смъкнаха до коленете. Постояха там един дълъг миг, а златистият й пух се оголи пред погледа му.

Изведнъж, сякаш стресната, ги вдигна обратно.

— Ти си лошо момче! — рече. — Виж какво щях да направя заради теб!

Обърна се към леглото. На него лежаха спретнато сгънатата й пола и бялата блуза, които бе съблякла преди броени минути. Панделката, с която беше вързана косата й, се намираше до дрехите, чантата и пластмасовия плик, в който бръкна.

Застанала с гръб към него, бавно извади лъскав черен камшик. Когато се обърна, той видя, че кожените му ленти свършват с малки стегнати възли. Членът му се напрегна в очакване на онова, което можеше да се случи.

— Лошо момче — каза тя и започна да го налага по раменете, гърдите и гърба с кратки, но силни удари. — Лошо, лошо малко момче.

Плесна го по бедрата и видя, че по чорапите й тръгват широки бримки. Започна да го бие по ханша и задницата и чу как простенва, когато възлите докосваха гениталиите му. Стоновете му преливаха от удоволствие. Очите му гледаха с измъчената красота на светец, вдигнал поглед към небето.

Откъде, зачуди се тя за хиляден път, мъжете изнамират тази способност, толкова чужда на жените, да се превъзнасят в безоблачните сфери на моралната правота, дори когато затъват в трогателната мръсотия на собственото си въображение?

Защо болката им доставя такова удоволствие? Кого искаха да унижат повече — себе си или жените?

Тази загадка не спираше да поглъща вниманието й, защото беше причина за съществуването на професията й.

Погледна надолу към резултата от работата си. По лицето му нямаше белези, както и трябваше да бъде заради погледите на бизнес партньорите му. Червените следи по краката и тялото бяха негов проблем, не се интересуваше как ги обяснява пред жена си.

Пенисът му блестеше от ситни капчици, които се стичаха на тънки нишки към пода.

— Детенцето става лепкаво — изрече тя с подправено учудване и неодобрение. — От мръснишките мисли за мен ли стана на прасе?

Пусна камшика на пода и коленичи срещу него.

— Мръснишки мисли, а? А? Не можеш ли да кажеш на майчето?

Насочи пениса му между краката си. Слабините й бавно започнаха да се плъзгат към стомаха му, потриваха изправения член с мускулите на бедрата, сръчни като пръсти. Усети как гащичките й се навлажняват от възбудата му.

— Детенцето иска да свърши — пак започна напевно тя, като извиваше и притискаше хлъзгавия му пенис, а ханшът й танцуваше срещу него. — Детенцето иска да свърши…

В продължение на десет сеанса й се беше наложило да изтръгва с ченгели от него езика, който му се искаше да слуша по време на сексуалните фантазии. Беше го напила и накарала да шепне на ухото й, потискайки смущението му с изблици на несдържан смях, който прикриваше нарастващата му зависимост от нея. Всичко приличаше на невинна игра, докато успя да приспи задръжките му и да го накара да го направи наистина.

От първата вечер разбра, че ключът към него е бельото й. Веднага реши да му го оставя след всяка среща.

— Помисли само — казваше тя. — Когато се прибера, никой няма да разбере, че под дрехите си не нося нищо!

Следващата стъпка беше лесна. Преди той да проумее какво иска, тя разбра, че единственото му желание е да се намъкне в бельото й под внимателния й поглед и да я накара сама да му помогне да го облече, като едновременно с това го наказва за удоволствието, което изпитва. Фетишизмът му не я изненада. Единствената й грижа беше тактът, който трябваше да проявява, и точното размерване на времето за прелъстяването му.

Не се тревожеше, че ще направи погрешен ход. Беше завършена професионалистка и успя да го примами и закачи на въдицата си с професионално съвършенство.

Изправи се и смъкна гащичките си. Златистият триъгълник между бедрата й докосна устните му. Преди той да успее да го целуне, тя сложи длан на челото му и го отблъсна назад на килима.

— Хайде, детенцето ми — пропя гальовно, — време е и аз да стана лошо момиче.

Моментът да го докосне бе назрял. Мисълта за това не я отврати, въпреки че предпочиташе винаги когато е възможно, да избягва контакти, които можеха да изцапат дрехите й или да й причинят физическо неудобство. Смяташе се за експерт по довеждане на мъжете до оргазъм с всяка част от тялото си. Вече бе стигнала дотам, че можеше сама да подбира клиентите си, и предпочиташе онези, които нямаха желание да я докосват, а те се оказаха учудващо много. Думите и фантазиите вършеха много работа в мъжкия устрем към удоволствието.

Гащичките й вече бяха опънати върху неговия ханш. Ръцете й се плъзнаха под копринената материя и обвиха гениталиите му. Навлажни тестикулите му със собствената му течност и започна да масажира твърдия пенис.

— Какво има? — попита тя, когато го усети да трепери. — Не можеш ли да спреш? Да не ти е прекалено хубаво?

Знаеше от всяко изпъшкване, от всяка въздишка колко близо се намира до толкова нужния му спазъм, тъй че умело подбираше скоростта на потупванията — ту бавно и чувствено, ту триумфиращо ритмично.

— Може би ти е прекалено хубаво? — повтори тя. — Прекалено секси? Хайде. Кажи на майчето.

Той потрепери. Ханшът му започна да се изопва. Оставаха й още две секунди.

— Покажи на майчето — зашепна тя. — Покажи на майчето как свършваш.

Цялото му тяло се раздруса. Пенисът му лудо заподскача в ръката й.

— Ой-ой — галеше го гласът й. — Ой-ой.

Настъпи напрегната секунда. След това спермата му изригна върху нежните й пръсти и проникна в прозрачните гащички, притиснати към тях като паяжина.

— Точно така — гукаше тя. — Добро дете.

Огледа стените на апартамента с огледалата, плакатите и закачалките.

Беше изчакала да установи целия ритуал и поведението му да започне да отразява усещанията точно както тя искаше, преди да го доведе тук.

Знаеше, че зад стените тихичко прещракват бленди, въртят се видеокамери и слушат чувствителни микрофони.

Целият процес й отне осем седмици. Въпреки че той не идваше в града толкова често, колкото й се искаше, го беше накарала да изпадне в зависимост от нея почти след първата им вечер заедно. Плащаше таксата й с усърдие, което я накара да застане нащрек по отношение на произхода и семейството му. Проучванията свършиха останалото. Беше прекалено млад, за да плати голям откуп. Не беше навършил и трийсет години. От друга страна, младостта щеше да го направи по-страхлив. Имаше жена, дете и властен баща.

Общо взето, приемлив.

Продължи да го потупва нежно, докато задъханото му дишане започна да се нормализира. Легнал неподвижен на килима в гротескното облекло, което изглеждаше тъй съблазнително на нейното тяло, той приличаше на жива машина, чийто мотор тя държеше в ръката си. Можеше по желание да го включва и спира, да дои обилни количества пари и може би дори да го програмира за самоунищожение.

И все пак в момента не изпитваше радост от могъществото си.

Изпитваше само любопитство.