Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (125)

LXVI

Деветдесет и пет, деветдесет и осем, сто, деветдесет и осем…

Сърцето на Уоли беше в гърлото му, докато пустинята, заобикаляща, магистрала 93, се носеше с бясна скорост край фаровете му. Не беше безразсъден шофьор, но сега знаеше, че трябва да бърза.

Не обръщаше внимание на знаците за ограничаване на скоростта. Ако пътната полиция го спреше, щеше да убеди патрула да го придружи. Документите му бяха безукорни, а в миналото беше правил на полицията в Аризона множество услуги.

Но сега беше скован от вледеняващ страх. Кристин беше в мрака пред него и той чувстваше как опасността я обгражда от всички страни — опасност, която тя не можеше да предусети.

Намираше се на непозната за нея територия. В това се криеше заплахата. А по някакъв странен начин това се отнасяше и за Уоли.

Пътят беше ясен и прав. Виждаше далече пред себе си. Вбесяваше го мисълта, че поради естеството на пространството и геометрията тази права линия разделяше две точки, които не можеше да съедини достатъчно бързо.

— По дяволите — кресна той в пустотата и натисна газта. — По дяволите!