Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (28)

XXVIII

В продължение на един безкраен момент остана да се клатушка пред нея, като я гледаше, сякаш е видял призрак. Бездънно отчаяние и умора се смесиха хаотично в очите му.

Но гневът надделя.

— Очарован съм — издекламира иронично.

Започна застрашително да пристъпва към нея. Тя изведнъж видя, че всъщност е много висок, почти метър и осемдесет, а широките му рамене и гърди го правеха направо величествен, особено когато сините очи горяха от ярост, докато я изпепеляваха.

Когато се хвърли напред с очевидното намерение да я вмъкне насила вътре, Ани отстъпи една крачка встрани.

Инерцията на Райс се оказа прекалено голяма за пияното му състояние и той профуча покрай нея, като сграбчи въздуха. От гърдите му се изтръгна недоволен рев, след което се стовари по корем върху чамовите дъски.

Тя се изправи над него. Райс продължаваше да лежи по корем, а едрото му тяло се затресе от гърлен смях. Бавно се обърна и я погледна отдолу на горе.

— Ще ви дам под съд — изрече през смях, развеселен от абсурдността на положението, в което беше изпаднал. — За злонамерено… как беше? Злонамерено нахлуване. Превърнахте къщата ми в заплаха за мен. Законът едва ли го позволява.

Докато говореше, от носа му потече струйка кръв. Докосна я и се засмя. Доказателството, че е наранен, сякаш го зарадва.

— Кръвта на праведните — заяви той. — Вижте какво направихте. Нямате ли милост? Що за магьосница сте? Добра или лоша?

Внезапно смехът му секна. Изгледа я внимателно и в очите му зловещо трепна искрица на познанство.

— Вие бяхте!… Вие ме качихте в таксито вечерта, когато ме изхвърлиха от „При Харви“…

Тя кимна. Хрумна й, че в отчаяните етапи на пиянството си може да се сети за нея, а да я забрави в други.

— Исусе Христе! — възкликна той и в очите му се появи неподправен страх. — Исусе Христе!

— Ето. — Ани измъкна кърпичка от джоба си. — Дръжте главата си назад. — Коленичи и подложи ръка под тила му. Миризмата на алкохол я задуши.

— Главата назад — въздъхна той. — Исусе Христе!

За миг заприлича на щастливо дете, опряло глава в гърдите й. След това помрачня и проговори сякаш на себе си.

— Надпреварата с алкохола може да е и весела. Но до време. — Цъкна с език и се подпря на ръцете си. — Хайде, госпожице Предпазен колан. Помогнете ми да вляза и проверете дали можете да ме разсъните.

Помогна му да се изправи и да влезе в къщата.

— Да ви направя ли кафе? — попита тя.

Той се засмя.

— Не знаете какво нещо е алкохолът, млада госпожице. Сега е времето ми за сън. Не искам да стоя буден. Ако дойдете в три през нощта, ще бъда с ясен поглед и навирена опашка.

Отиде до бюфета и си сипа уиски в ниска чаша. Погледна към Ани и махна с бутилката към другите чаши. Тя поклати глава.

Посочи й дневната. Тя тръгна пред него. Той рухна в креслото си, а тя седна на дивана отсреща.

Настъпи мълчание. Райс клатеше чашата си.

— Съжалявам — най-сетне продума тя. — Не исках… Просто… трябваше да дойда. Трябваше да опитам още веднъж…

— Великият и могъщ Оз — намигна той — знае защо сте дошли. — Вдигна чашата и бавно отпи.

Тя седеше, глътнала език. Очите му започнаха критично да разглеждат краката, гърдите, раменете и косите й. Поклати глава.

Протегна ръка към копието от сценария, захвърлено на пода до тефтера. Протегна й го, като я наблюдаваше как го взема и се връща на мястото си.

— Сцена шейсет и четвърта. — Прозя се. Отпи предизвикателно, докато тя разлистваше страниците.

Ани намери сцената и го погледна изненадана. Беше най-сексуалната и най-интензивна сцена на Лиан, в която тя залага на правилността на психологическата си оценка за Тери и най-сетне успява да го вмъкне в леглото.

И съдържаше думите, чрез които Лиан за първи път мина през устните на Ани.

ЛИАН: Къде си въобразяваш, че отиваш?

ТЕРИ: (на вратата) Вкъщи. Трябва да тръгвам.

ЛИАН: Толкова е горещо. Къде си се забързал? (Минава през кухнята, отива при него и слага ръце на ханша му.) Хайде. Разгорещен си, нали? (Започва бавно да го изтласква от кухнята към спалнята.)

Ани се изкашля. Райс я наблюдаваше с интерес. В очите му се четеше неподправено презрение и подигравка.

Знаеше, че той се надява да я смути, като я кара хладнокръвно да прочете сцената. За секунда се оттегли в себе си и извика черния вътрешен вихър, от който й се гадеше, но който беше извор на актьорската й игра през последните две години. Щеше ли да й дойде на помощ и сега?

Гледката на масивното тяло на Райс в креслото пробуди внезапна промяна у нея. Не, мислеше тя, вече съм уморена да бъда жертва въпреки таланта си. Този път ще е различно. Мъжът, който й натрапваше скептицизма си, преграждаше пътя към собственото й „аз“.

Тази вечер инициативата беше нейна. Нямаше минало, към което, да се върне, нямаше бъдеще без Деймън Райс. Трябваше да премахне този недоверчив поглед в малките сини очички, и то още сега, сега!

Остави сценария на масичката. В нея започваше да израства нечие чуждо тяло, което вече водеше ръката й. Прочете първата реплика с плавен, котешки шепот. Райс по памет й върна отговора на Тери. Когато свърши, тя стана и му показа тялото си, леко потрепващо в нощния въздух.

Втората реплика на Лиан се изтръгна от нея със затаено насилие, прилично повече на мускусния аромат на женския пол, отколкото на звука на обикновени думи. Запъти се към него, тихите й стъпки напомняха походката на тръгнал на лов хищник, пусната в забавен каданс.

Коленичи до него, сложи ръце на коленете му и погледна с очите на Лиан дълбоко в неговите, докато последните думи се отронваха от устните й:

— Хайде. Разгорещен си, нали?

Той я гледаше, без да мига. Видът му бе заинтригуван. Дълбоко в себе си Ани беше сигурна, че пламъкът, който я изгаряше, се е превърнал в необятната злина на Лиан и е улучил целта.

— Можеш ли да го повториш? — попита той.

Тя се отдалечи, прекоси стаята и направи всичко отново. Всяко нейно движение бе изпълнено с полутонове, които изненадаха и самата нея, защото бяха различни от първия път.

Усети, че я обзема въодушевление. Разбра, че може да повтаря сцената десетки, стотици пъти, без Лиан да я подведе.

— По дяволите! — промърмори той и поклати глава. Погледна примирено пълната чаша уиски и момичето, клекнало между коленете му. — По това време трябваше отдавна да съм заспал. — Кимна в знак на съгласие. — Мисля, че ще изпия кафето.

 

 

Четоха заедно сценария до пет сутринта.

Умората на Райс изчезна след първите няколко минути. Започна да показва на Ани как да произнася репликите с ново, сдържано уважение. Започна на място да променя някои от тях с бързи удари на писалката в своето копие на сценария.

Изправи се, улови я за ръцете и й показа как да ходи като Лиан, как да взема книга, пепелник, как да стои, как да отмята коси. Въпреки че нито веднъж не разкритикува гласа й, някаква осмоза постепенно й подсказа как му се иска да звучи гласът на Лиан с мекия южняшки изговор.

Правеха кана след кана от силното еспресо, което той обичаше. Повториха безброй пъти възловите сцени. Когато не пишеше бележки в сценария, Райс се взираше в Ани със странно променливо изражение.

За Ани нощта мина, като че ли раждаше. Не забелязваше как се изнизват часовете. Правеше всичко, каквото й казваше Райс, но с напрегнати сетива да долови тайните заповеди, които идваха от източник извън него.

В стаята сякаш имаше трима души. Невидимата Лиан непрекъснато изненадваше другите двама. Райс клатеше глава и повторно обмисляше идеите, които не беше изразил, докато Ани със затаен дъх правеше сцена след сцена, сякаш се намираше на ръба на колкото красива, толкова и опасна пропаст.

Премигна смаяно, когато най-сетне той си погледна часовника и посочи към верандата, където зората беше позлатила кедровите клонки.

— Помогни ми да стана — рече.

Подаде му ръце. Изправи се и бавно я притисна към себе си, пръстите му милваха раменете й. Докосна възхитен косата й.

— Тя е руса. — Усмивката му беше примирена и измъчена.

После се обърна и с целенасоченост, която я шокира, взе забравената чаша с уиски и я обърна на един дъх.

Заведе я в кухнята. Сенките хвърлиха неочаквана умора върху сетивата й.

Посочи й телефона, до който имаше стара кутия от кафе, пълна с пари. Повлече я по коридора към спалнята си. Когато видя мрежата против комари над леглото му, разбра защо спеше без мрежи по прозорците.

Лежа тежко на леглото и я погледна втренчено.

— Вземи от онези пари — каза той. — Повикай си такси. Освен ако не предпочиташ да спиш тук.

Тя поклати глава, загледана в леглото.

— Нямам предвид да спиш с мен — усмихна се той. — Долу има още две стаи. Не се тревожи, Кончата ги поддържа чисти.

Ани пак поклати глава.

— Колата ми е на улицата.

— Закопчан ли е предпазният ми колан? — попита той, пълен със заядлив хумор въпреки полузатворените си очи.

Тя кимна и тръгна да си ходи.

— Почакай — промърмори той. — Целуни ме за лека нощ.

Лежеше абсолютно неподвижен, без да откъсва очи от нея, когато тя се приближи и се наведе да го целуне по челото.

— Никога не съм имал дъщеря — каза. — Напиши си номера на тефтера до телефона. — Не си прави труда да заключваш външната врата. Тя няма да спре никого. — На устните му заигра последна усмивка. — Лека нощ, натрапнице. Карай внимателно. Ще ти се обадя.

Когато се изправи, чу тихо похъркване. Беше заспал.

Написа адреса и телефонния си номер на тефтера, затвори входната врата зад себе си и тръгна през утринната роса към колата.

Докато пътуваше, слънцето пламна в парещите я очи. Беше благодарна, че булевардите са почти празни.

Изкъпа се и си легна. Ярката слънчева светлина напираше през щорите. Нощта, прекарана с Деймън Райс, приличаше на сън, който не напусна мислите й дори когато започна да се замъглява.

Последната мисъл, преди да заспи, беше тревожна.

Щом на нея й приличаше на сън, какво оставаше за Деймън Райс, който беше пиян, когато започна, и щеше да е още по-пиян до вечерта. От натрупания с него опит знаеше, че не може да се предскаже споменът за коя от срещите им ще изникне в паметта му в даден момент.

Нямаше да й се обади.

Така да е, помисли тя. Беше направила всичко възможно. В края на краищата и утре е ден.

Странни образи затанцуваха в нейния съпротивляващ се ум и я повлякоха в мъртвешки сън.