Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- А Glimpse of Stocking, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Савина Манолова, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 45 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget (2012)
- Разпознаване и корекция
- sonnni (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Елизабет Гейдж. Булевардът на залеза
Американска. Първо издание
ИК „Колибри“, София, 1994
Редактор: Жечка Георгиева
ISBN: 954-629-045-5
История
- — Добавяне
LIX
Началото на върховото движение по магистралата стана причина Уоли да изпусне самолета за Лас Вегас в пет и половина.
Беше на нокти, докато чакаше в залата на летището и броеше бавно точещите се минути.
Защо Райс нямаше телефон в проклетата къща! Тогава мелодраматичната постъпка на Уоли нямаше да е нужна. В момента не знаеше какво ще каже на Кристин, когато отиде там. Ако всичко беше наред, присъствието му щеше да е неуместно и неловко.
Но неясното чувство не го оставяше на мира. Опасяваше се, че Кристин, а може би и Райс разполагат с информация, която би поставила живота им в опасност.
Уоли се втренчи в снимката, която беше сложил в куфарчето си. Откри, че мисли за наследствеността на Ани. Би ли могла и тя да е свързана с Райс? Нима не бе родена само осем месеца след женитбата на Хари… На 22 април 1946 година.
Не, не, явно беше от Хари. Снимките не лъжеха. Челото, брадичката, тъмната коса… Това бяха черти на Хавиланд. Очите, разбира се, си бяха само нейни.
Не можеше да има съмнение в това. Тя и Кристин бяха наполовина сестри с най-малък общ знаменател Алития. Две забележителни актриси, родени от майка актриса. Два секссимвола, родени от сексуален гений. Разделение на гените по линията на доброто и злото…
Кръвните групи дълго време го бяха смущавали. АБ на Ани, 0 на Кристин, А на Хари, Б на Алис. Беше помислил, че момичетата са пълни сестри. Сега нямаше време да проверява, но беше сигурен, че кръвната група на Райс е 0.
Паметта му възпроизведе рождената дата на Райс от биографията му — 19 март 1920 година. На брачното си свидетелство Алития беше посочила рождената си дата като 20 октомври 1925 година. Дали беше лъжлива? Вероятно.
Ако знаеше само кога и къде е родена Кристин. Но Алития беше отнесла тази информация в гроба.
Но какво значение имаше това сега? Кристин беше дъщеря на Райс. Уоли го знаеше не по-зле от Алития.
А теорията, на която бе заложил цялото си разследване, се бе спукала като сапунен мехур. Алития не беше била и изтезавала второто си дете от омраза към Хари Хавиланд, а към Райс.
Защо? Какво й беше сторил? Може би я бе зарязал презрително през необузданата си младост. Може би по някакъв начин я бе пренебрегнал…
А може и да не беше направил нищо. Уоли сви рамене. Може би законите, ръководили убийствените действия на Алития, бяха неразбираеми като тези на капризните гръцки богове, замесени в най-извратени трагедии. Може би проблемът не се криеше в разбирането на хора от нейния тип, а в това да ги отбягваш и да се молиш никога вече да не се появят в живота ти.
Но често съдбата не беше толкова сговорчива. Случайността намираше начин да осъществи и най-невероятното.
Деветнайсети март, двайсети октомври, двайсет и втори април, пети юни… Скептичните познания на Уоли по астрология внезапно го връхлетяха и заинтригуваха със странните си уравнения. Риби, Везни, Телец и Близнаци. И най-важното — брачната церемония, осъществена в Бъфало на 24 август 1945 година — в първия ден на зодия Дева.
Дева се управляваше от непредсказуемия Меркурий. Къде ли се е намирал Меркурий в онзи августовски ден?
Твърде късно беше да се чуди. Но едно беше сигурно. Когато Алития бе отишла с колата си в дома на Деймън, явно е възнамерявала да раздели семейството. И това беше в дъното на цялата история — семейство, чиито издънки се стремят да се срещнат след дълга раздяла. Пътищата им упорито се бяха пресичаш отново и отново, докато най-сетне бяха променили посоките си завинаги…
Може би подобни неща наистина могат да се случат само с намесата на окултни сили. Скромният прагматичен ум на един детектив едва ли можеше да ги проумее.
А тази вечер… тази вечер беше 1 април 1974 година. Денят на шегите.
Уоли прокле късмета си. Защо не беше успял да се качи на самолета в пет и половина!