Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (88)

XXIX

Погребението на Кърт беше пищно. Присъстваха всички важни фигури от разтревожената йерархия на Холивуд.

Прощално слово изнесе Хауард Ман — най-големият съперник на Кърт през последните петнайсет години и човекът, който със сигурност щеше да наследи разпадащото се феодално владение, поддържано досега единствено от желязната воля на Кърт.

Той възхвали проникновените познания на Кърт за света и хората на киното и интуицията му по отношение на капризите на пазара.

Разтърсен от скръб, зае мястото си сред огромната тълпа опечалени, събрани в църквата.

Отсъствието на съпругата и дъщерите на Кърт от погребението бе обяснено от говорител на студиото като последица на дълбокото им емоционално сътресение от внезапната загуба.

Уоли бавно четеше пространното описание на погребението в „Таймс“ и посръбваше възтопла бира, а мислите му следваха свой собствен път.

Не беше посочена причината за самоубийството на Кърт. Всъщност филмовата компания реагираше, сякаш бе умрял от естествена смърт.

И нищо чудно. Индустрията бе силно зависима от безупречната репутация на ръководителите си, а Кърт беше на самия връх. Ако бе поживял още пет години, може би щеше да успее да присъедини влиянието на телевизионните мрежи към своето и да заеме място в историята като най-могъщия ръководител в аналите на развлекателния бизнес. Но сега с това беше свършено.

Уоли остави вестника и се загледа в стените на кабинета си. Интересно как го е направила.

Беше сигурен, че Кристин е в дъното на всичко. Знаеше за маскировката й като Марго Суифт, за опасностите за Ани Хавиланд и Деймън Райс, произтичащи от кампанията на Кърт за финансов терор срещу „Плодовитата луна“. В резултат на наблюденията си през последните седмици знаеше също, че се е срещала с Кърт из разни мотели.

Естествено, отсъствието на Розмари и момичетата от погребението беше красноречиво. Кристин, изглежда, бе успяла да доведе по някакъв начин до знанието им ексцентричностите в сексуалния живот на Кърт.

Уоли познаваше Кристин. Не би си направила труда да изнудва Кърт или да се пазари с него. Прекалено добре разбираше същността му. На професионално равнище той беше не по-малко безмилостен от нея и не би отстъпил дори на сантиметър.

Така че просто го беше изтрила от картината. Без влиянието на Кърт филмът на Райс много скоро щеше да бъде финансиран.

Уоли се замисли за последните няколко месеца. Вечерта, когато се срещна с Кристин в Маями и умишлено й позволи да подслуша телефонния му разговор с Кърт, той й направи нещо повече от обикновена услуга, като излъга Кърт, че тя е мъртва.

Той не просто спаси Ани от позора името й да бъде свързано с това на безпътната й сестра. Не, той бе извършил нещо повече. Уоли знаеше, че въоръжава Кристин с информацията, която й беше нужна, за да се превърне в най-злия и неумолим враг, заставал някога срещу Кърт.

И ето че Кърт вече не беше между живите.

Уоли не се чувстваше виновен за предателството или за смъртта на работодателя си. Вместо това изпита огромно облекчение, че Кърт повече не обитава лицето на земята.

Освен това се изпълни с ново любопитство по отношение на Кристин.

Не беше го изненадала, когато заряза всичко и тръгна да търси достъп до Ани Хавиланд. Изражението на лицето й в онази мотелска стая в Маями го беше убедило, че тя не знае нищо за семейството си, освен за майката.

За нея имаше само един логичен път за действие — да намери Ани, да се запознае с нея и да започне да осъзнава собственото си минало.

Уоли беше убеден, че Кристин няма да причини нищо лошо на Ани. Поне докато не решеше, че Ани заслужава някакво наказание.

Уоли се разтопи от възторг, когато хубавата Марго Суифт пристигна от Ню Йорк с Деймън Райс. Колко умна беше Кристин! С един точен удар се озова в семейството.

А сега, когато това семейство бе застрашено от Кърт, вероятно бе ускорила личния си график и го бе унищожила с цялата пъргавина на бързия си ум и гениалните си сексуални хрумвания.

Колко смайващи бяха превратностите на съдбата! Ако не беше Уоли, подслушваният му телефон и вечерта, прекарана с Кристин през онази топла нощ в Маями преди шест месеца, днес Хармън Кърт щеше да е жив, а Кристин щеше да се занимава с доходоносния си бизнес по Източното крайбрежие, без да подозира за заключената врата към коридора, който я свързваше с Ани Хавиланд.

Уоли не се гордееше много с добре изиграната си роля. Просто благоговееше мълчаливо пред лъкатушните пътища на времето. В дадения случай беше помогнал на процеса. Следващия път можеше да се окаже негова жертва.

Във всеки случай си струваше да види Кърт, елиминиран от ръката на по-голям майстор.

Но работата му не беше довършена.

Чаршафите и калъфките от възглавниците, които взе със себе си от мотела, не свършиха задоволителна работа.

Кристин имаше нулева кръвна група.

Единствено групите А и Б в комбинация можеха да произведат нулева или АБ група. Ани беше АБ. Значи Хари Хавиланд би могъл да бъде баща на Кристин.

Уоли дълго се боричка с мисълта, че Лиън Гътрич или някой друг от любовниците или сводниците на Алис би могъл да бъде баща на Кристин. Но кръвната група на Гътрич, която Уоли научи от болницата в Ричланд, беше Б. Това го изключваше. А от другите Уоли успя да издири само невършещата работа група АБ на Майк Фонтейн.

Можеше да допусне, че Хари е баща и на двете момичета. Но допускането не беше доказателство.

Ако знаеше само кога е родена Кристин. И къде…

Но може би никой не знаеше тези неща.

Освен самата Алис.