Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (100)

XLI

Взеха такси за мотела на Кармайн, но той не разреши на Кристин да си вземе нещата от къщата на Деймън.

— Това, което е на гърба ти, стига — отсече той. — Тони ще се погрижи за теб, когато се прибереш.

Внимателно прегледа съдържанието на чантата й и не я изпусна от очи дори за секунда.

— Съжалявам — каза, — но това е положението.

Приличаше малко на Тони по склонността да употребява изрази, които не съответстваха на образованието му. Беше известен с това, че садистично изрича елегантни извинителни фрази миг преди да убие или осакати жертвата си.

— Тази нощ ще спиш при мен — осведоми я той. — Сутринта ще вземем първия самолет.

— Добре — отвърна тя. — Но има един проблем.

Погледна я. Под вдигнатите му вежди тя прочете подозрителност, но бе нещо друго — той сякаш се забавляваше и чакаше да види какво ще измисли тя.

— Имам мензис — обясни тя, без да си прави труда да понижи тон заради шофьора на таксито. — Трябват ми някои неща от аптеката.

Черните очи се задържаха върху нея със спокойствието, леността и нечовешкото търпение на влечуго.

— Освен ако не искаш да изцапам чаршафите.

— Спри до някоя аптека — обърна се той към шофьора.

Таксито спря пред голяма аптека и Кристин докосна дръжката на вратата. Желязна ръка се обви около китката й.

— Ще идем двамата. Шофьор, чакай ни тук.

Влязоха в аптеката и тръгнаха към задния щанд.

— Надявам се, че имаш пари — заяви Кристин. — Можеш сам да купиш каквото ми трябва. Кутия тампони, кутия големи дамски превръзки, опаковка интимен дезодорант и няколко чифта гащи. Чакай да ти кажа какви марки…

Кармайн с отвращение изкриви дебелите си устни. Подаде й двайсетдоларова банкнота.

— Купи каквото ти трябва. Ще те чакам при вратата.

Кристин отиде до задния щанд, където отегчена продавачка пилеше ноктите си. В огледалото на стената забеляза Кармайн, който се придвижваше между лавиците към щанда със списания.

Продавачката вдигна към нея морен взор.

— Какво ще желаете?

Кристин започна да изрежда нещата, които щяха да й трябват, като наум пресмяташе колко струват. Стисна двайсетдоларовата банкнота в ръка и отвори чантата си.

Кармайн разлистваше страниците на приключенско списание. На всеки четири-пет секунди погледът му неизменно се спираше върху Кристин.

Когато всички покупки бяха струпани пред нея, Кристин ги огледа внимателно. В ръката си стискаше четирийсет долара. Хвърли последен поглед към Кармайн в огледалото и поиска от продавачката още един артикул.

След секунда тръгна към него. Покупките й, с изключение на една, бяха в найлонов плик, готови за проверка.