Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (38)

IX

Ерик Шейн пристигна в определения час с ужасно скъпа на вид спортна кола, която Ани не беше виждала.

Беше почти готова и посрещна със смях възхитените му коментари за жилището й, докато дооправи косата си и сложи малко грим на бузите.

Когато излязоха в хладния вечерен въздух, не забелязаха, че госпожа Ернандес ги зяпа смаяна от прозореца.

— Изглеждаш страхотно — каза той, докато държеше отворени пред нея вратата на колата.

— Ти също — отбеляза откровено тя, след като хвърли поглед към твърдото тяло под спортното сако и панталони. Носеше с лекота красивите си дрехи и няколко пъти беше влизал в списъка на най-добре облечените мъже. От разкопчаната яка на ризата надничаха космите на гърдите му, а лицето му беше по-загоряло, отколкото по време на снимките на „Среднощен час“.

Когато пристигнаха в „Жан-Марк“ — нов ресторант на булевард Уилшър, блесна светкавица от фотоапарат, но управителят за секунда ги отведе до отделна стая, а сервитьорът им сипа шампанско в красиви, високи чаши.

— Надявам се, че обичаш шампанско — рече Ерик и вдигна чаша. — За мен това е много специален случай.

— Не само за теб — отвърна на тоста му Ани. — Не всеки ден едно обикновено момиче излиза с Ерик Шейн.

— Не го чувствай като привилегия. Не съм толкова изключителен.

— Как да не си. Ти си изключителен актьор.

Той сви рамене и се усмихна.

— Това може да бъде усетено само от човек със същото качество.

Ани опита вкуса на шампанското „Дом Периньон“ и започна да се отпуска.

След вечеря отидоха в Малибу, където Ерик я разведе из стаите на просторната си, но скромно обзаведена къща, преди да тръгнат да се разхождат боси по плажа. Срещнаха и други разхождащи се, но никой не ги позна в мрака.

Ани усети, че говори за живота и спомените си, окуражавана от въпросите на Ерик. Сега, когато Лиан беше в миналото, се почувства странно разговорлива и свободна да се връща назад в годините, през които беше живяла без Хари Хавиланд.

— Не трябваше да ми позволяваш да започна — рече накрая. — Сигурно съм те отегчила до сълзи.

— Ни най-малко — сериозно отвърна той. — За мен си като глътка свеж въздух. Често съм се чудил откъде се появи и какъв е бил животът ти преди Деймън и филма. Честно казано, бях много озадачен как успяваше да играеш Лиан без никакъв, филмов опит. Сега мисля, че разбирам. Твоето вътрешно равновесие ти е позволило да понасяш стреса и в същото време да твориш. Имаш добра глава на раменете, Ани.

Благодари му с усмивка за комплимента.

— Тук ще имаш нужда от нея. — Той посочи хълмовете по посока на Холивуд.

— Не знам дали ще се задържа за дълго — отбеляза тя.

— Най-добре започни да се готвиш за дълъг престой. Познавам филмовия свят и знам, че „Среднощен час“ ще те направи звезда, независимо дали го искаш.

Тази мисъл беше толкова плашеща, че Ани потъна в замислено мълчание, докато се връщаха към къщата.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — попита той. — Няма да те напия, обещавам.

Тя се засмя и прие. След малко седяха на големия диван в дневната с чашки отлежал „Калвадос“ на масичката пред тях. Ани огледа мъжката, малко безлична обстановка и се втренчи в нощния океан зад големите прозорци.

Когато отново се обърна към Ерик, той я гледаше неуверено.

— Смешно — каза. — Правили сме десетки пъти любов пред камерата. Ето от това нещата като че ли само се влошават, а искам да те целуна, но не смея. — Загорелите му ръце нервно докоснаха възглавниците на дивана.

— Чух фразата на живота си — засмя се тя. — Ерик Шейн се бои да целуне Ани Хавиланд…

Той импулсивно я прекъсна, като се наведе и докосна лека устните й със своите.

— Ето — въздъхна с преувеличена въздишка на облекчение. — Може би това ще стопи леда.

Беше неин ред да го докосне нежно по бузата, по врата и да притегли хубавото му лице към себе си. Смаяна от новото усещане на тази толкова позната плът, тя разтвори устните му и пресрещна езика му. Усети как сетивата й примират под сладката му топлина.

Беше дълга бавна целувка. Когато свърши, той я задържа в ръцете си със затворени очи.

— Трябва да ти призная нещо — започна той, като погали косата й със силната си длан. — Не се смей — добави.

Тя усети неудобството му. Загледа го очакващо. Дланта й остана в неговата.

— Аз съм… е, не съм голям любовник — изрече той и отмести поглед.

Тя не каза нищо.

— Искам да кажа, че… — Прокара ръка през хубавата си коса, челото му се набръчка от смущение. — Ако не съм с жена, която наистина харесвам и на която се доверявам… просто не мога да го направя. — Засмя се. — Разбираш какво искам да кажа.

Сега наистина чух думите на живота си, помисли тя.

Обзет от същия хлапашки импулс, той се наведе и отново нежно я целуна. Очите му преливаха от желание и самота.

— Жените, с които си ме виждала в клюкарските списания, са ми просто приятелки. Всъщност дори не са и това. Харесва им техните имена да се свързват с моето… по делови причини. Не знам дали ще ми повярваш, но всъщност се запознавам с тях чрез агенции. — Въздъхна. — Някои са приятни жени. Но не са моят тип. Това прави Холивуд с хората. Трябва да мислят преди всичко за себе си. Разбирам го. Но те вече не са момичета… не са жени. Не знам какво са, но не мога да правя любов с тях.

За момент се загледа в студената камина с ръка върху рамото на Ани.

— Половин година работих с теб. Познавам те като актриса. Но ми се струва, че познавам и момичето под актрисата. И… не знам как да се изразя… харесвам те, Ани. За мен това е ново усещане. Много те харесвам. Когато те виждам, ми се иска да се усмихна. Мисълта, че няма да те видя, ми се струва ужасна. — Взе ръката й. — Не мога да ти обещая нищо за себе си. — Усмихна се. — Но мога да ти обещая, че ще ти бъда дяволски благодарен, ако ме целунеш отново.

Приглушеният грохот на прибоя беше единственият звук в стаята. Ани погледна светлината и каза с очи на Ерик да я изгаси. След секунда тъмнината ги обви, те се изправиха и се люшнаха в лунната светлина до отворения прозорец.

Тя държеше ръцете му. След това го прегърна. Предложи му устните си, зарови пръсти в косата му и наведе главата му към себе си.

Ръцете й замилваха широките му гърди и рамене и усети чистия му, земен аромат да прониква в нея, когато започна да го докосва с устните си.

Внезапно се усети жена повече от всякога. Ерик Шейн се съмняваше в себе си, не в нея.

Беше много нежен и може би доста уплашен, когато колебливо помръдна на сантиметър към спалнята.

Тя беше тази, която пое ръката му и го поведе през сенките към леглото. Прегърна го отново и тялото й подсказа на ръцете му къде да се насочат. Скоро роклята й беше разкопчана и се свлече в краката й като паднал лист на цвете. Съвършеното й тяло блесна в лунната светлина.

Когато започна отново да го целува, ръцете й се плъзнаха по стомаха към колана му. Той се откопча в пръстите й. Помогна му да се съблече и когато остана гол, той я вдигна на ръце с неподозирана сила. Целуна я толкова жадно, че тя се задъха.

Положи я върху меката покривка на леглото и застана пред нея като неземен силует в посребрената светлина, огромен, изправен и красив като никога досега.

Ани протегна ръце към него.

Беше толкова нежен любовник, че не се боеше да го докосва, да го насочва, да се радва на възбудата му и да я подхранва със своята. Телата им бавно се движеха едно върху друго, а милувките им приличаха на музика, пълна с познати и непознати тонове, защото се познаваха и много добре, и никак.

Най-сетне с леко извиване на ханша тя му подсказа, че иска той да проникне в нея. Държеше лицето му в ръце, докато я доближаваше. И изведнъж стана негова.

Усети го толкова добре в себе си, че простена от изненада и от изумителното удоволствие, което я разтърси. Вкопчи се с нежни ръце под кръста му и му помогна да проникне още по-дълбоко в нея. Ритъмът му се засили с увереност, която говореше за облекчението и радостта, че се изявява като истински мъж.

Това е вълшебството на момента, помисли Ани, но мислите започнаха да потъват в бурното въодушевление на сетивата й. Откриваше у себе си жената — чиста и желана, дори когато му помагаше да възприеме самия себе си.

Беше непоносимо красиво и толкова чувствено, толкова бавно, че застена и затрептя от спазмите на екстаза си, преди да усети огромната вълна на желанието му да я издига все по-високо и по-високо, докато в гърлото й зазвучаха странни звуци, които не беше чувала дотогава, а сърцето й запя от неизразим възторг.