Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (11)

XI

Ню Йорк

2 май 1968

Ани знаеше, че месеци наред няма да й се удаде възможност за роля като в „Бялата дама“.

Нещо по-лошо — професионално тя се бе върнала на мизерната изходна точка. Без сценични изяви, без импресарио.

Разбира се, ако беше в окаяно материално положение, винаги можеше да си намери някаква работа чрез връзките на Рой Диран. Но отчаянието й не беше свързано с пари.

Ловеше всички слухове за роли, независимо колко отвлечени бяха. Четеше театралните вестници от начало до край. Прекарваше свободното си време с Ник и приятелите му в любимото им кафене, наострила уши към разговорите за готвещи се постановки.

Чу около десет истории за интересни нови пиеси „Оф Бродуей“, за мюзикли, телевизионни пиеси, сериали, галаконцерти в „Рейдио Сити“, бенефиси, но всичко й се струваше недостижима мечта или неподходящо за възможностите й.

И тогава се случи нещо.

Подготвяше се скъп и амбициозен рекламен клип за популярен одеколон, наречен „Дейзи“, използван от много жени, които не можеха да си позволят от най-скъпите парфюми. Производителят искаше да изгради по-елегантен облик на продукта си.

Ключът към пригодността на Ани за тази роля бе в чувствеността, търсена у изпълнителката на централната роля. В началото я показваха като мърлява домакиня с халат и ролки на главата, а след това трябваше за секунда да се превърне в секси танцьорка в разголено облекло, а предизвикателните й движения щяха да са придружени от танца на възхитени момчета — и всичко това благодарение на одеколона „Дейзи“.

Ролята изискваше актьорски способности, умение да се танцува, пее, сексапил и най-вече чувственост. Ани беше убедена, че ще я направи.

Докато слушаше приятелките си да бърборят с копнеж за нея, преценяваше недовършените си уроци по балет, слабия си, но приятен глас и най-вече номерата, които беше научила от Рой Диран. Щеше да има нужда от всеки грам талант и умение, които притежаваше, че дори и от повече.

Но съществуваше още една пречка.

— Струва ми се, че е твърде късно — каза приятелката й Джуди. — Чух, че вчера са намерили момиче за ролята. Цяла седмица са правили пробни снимки.

— Кой е продуцентът? Коя агенция? — попита Ани.

— Агенцията е „Бърнбаум и Смит“ — отвърна Джуди. — Наели са за режисьор един стар холивудчанин на име Хал Пари. Поставял е мюзикли навремето. Голямо име. — Въздъхна. — Жалко, че вече е избрал момичето. Е, нищо, все ще се появи нещо друго.

— Разбира се — усмихна се Ани. — Винаги се появява.

Колелцата в ума й работеха на завишени обороти.

Навремето Хал Пари беше сила в Холивуд, притежаваше имение в Колдуотър Каньон Драйв, колекция от коли, всички жени, които пожелае, и неограничени количества бърбън „Джак Даниълс“, който обожаваше. Но когато започна да пие, вместо да закусва, обядва и вечеря, на него вече не можеше да се разчита за изтощителните репетиции с костюми в студиото и за сложната работа на сцената, а още по-малко за изтънчените бойни действия, които се водеха при снимането на всеки голям филм.

А дотогава, както обикновено се случва, ерата на великите мюзикли беше превалила зенита си и започваше да залязва.

Хал — кръгло, дребно човече с очила, чийто бухалски вид не съответстваше на огромните му енергия и хумор, започна да тъпче на едно място. Жена му се разведе с него, преди да е пропилял последните си пари за алкохол и дългокраки балерини, към които имаше слабост. Издръжката, която трябваше да й плаща, далече надхвърляше финансовото му въображение.

Къщата в Колдуотър Каньон бе продадена на търг на изгряващ млад сценарист. Хал се помота няколко години като консултант, асистент-хореограф и най-често като момче за всичко на други режисьори. Новият му дом бе малко бунгало в Холивуд Флатс. Така стигна до дъното на кладенеца и се намери зад тезгяха на малък снекбар в Сан Бърнардино.

Хал не си направи труда да се окайва за несгодите си. Смяташе, че е видял и добри, и лоши времена и че сега се намира в лош период. Вероятно щеше да види и края му, преди да напусне белия свят. Така прекара двайсет и пет години от живота си. Забавляваше клиентите си в Сан Бърнардино с истории за великите музикални звезди на трийсетте години, а след това ги отегчаваше с безкрайните им повторения.

Хал бе забравен от всички.

Но един ден в закусвалнята се появи приказлив, малко женствен непознат, който се представи като филмов критик и писател, зает с подготовката на книга за великите мюзикли. Възнамерявал да посвети цяла глава на десетината пожънали огромен успех постановки на Хал.

Хал го омая на чаша кафе, демонстрира изключителната си памет за подробностите от историята на Холивуд и изля доста помия върху жените звезди за голямо удоволствие на очевидно хомосексуалния критик.

Гостът толкова се забавлява, че не забрави Хал. Когато се върна в Ню Йорк, спомена името му на няколко сбирки. То събуди много и най-разнообразни мисли.

Хореографията и постановъчната техника не бяха отишли кой знае колко напред от времето на Голямата криза, но бяха намерили нови полета на изява — телевизионни вариетета и реклами.

Готвеше се поставянето на носталгичен мюзикъл в стил трийсетте години с Мей Самсън в главната роля — велика звезда от онова време, но тъй добре запазена, че бе готова и имаше желание и способност да танцува и пее въпреки шейсет и петте си години. Продуцентите бяха убедени от свой приятел импресарио да докарат Хал от Сан Бърнардино да прегледа сценария.

Хал нежно прегърна Мей Самсън и прекара първата си вечер в Ню Йорк на чашка с нея. Пробудиха старите времена и в малките му, скрити под очилата очички, смях и сълзи се бореха за надмощие.

На следващата сутрин се яви на снимачната площадка закръглен и с диктаторски маниер. Професионалният му облик не бе променен след трийсетте години далече от сцената. Репетира с танцьорите, докато получиха мускулна треска, преработи хореографията с патрициански замах, получи работата и завърши в срок и в рамките на бюджета.

Постановката пожъна небивал успех. Продажбите на реклами рязко скочиха нагоре, рекламната агенция закичи ново перо на шапката си, Мей Самсън получи главна роля във възстановена пиеса на Бродуей, а Хал Пари започна новата си кариера. Правеше радио- и телевизионни предавания, на които канеше за разговор интересни хора, даваше дълги интервюта за филмови списания, режисира още два рекламни филма и подписа договор да постави танците в нов мюзикъл.

В момента Хал се носеше по гребена на вълната с епикурейска наслада. Прахоса заплатите и премиите си да наеме луксозен апартамент на Парк Авеню, който не отговаряше на джоба му. Взе под наем и красива мебелировка и плати на един вносител цяло състояние да му обзаведе изба с вина.

И както можеше да се очаква, започна да дава пищни празненства с наета за случая прислуга. Идваха всички, свързани с театрите на Бродуей и рекламния бизнес. Смяташе се за знаменитост и се вживя в тази роля със същото налудничаво въодушевление, за което приятелите му го подбиваха в доброто старо време.

Отново започна да пие, защото можеше да си го позволи, и отново не го биваше да носи алкохола. Претрепваше се да сваля всички нюйоркски манекенки, балерини и актриси, до които можеше да се добере с късичките си пълни ръце.

Всичко това не бе тайна за хората, които даваха ухо на мелницата за слухове, наречена Манхатън.

Не бе тайна и фактът, че ролите за новия рекламен клип на Хал за популярния женски одеколон „Дейзи“ са вече раздадени и снимките ще започнат всеки момент.

Ани знаеше всичко това. Знаеше също, че довечера Хал Пари ще дава едно от хаотичните си бурни празненства, с което да подпомогне производството на новия клип.

И възнамеряваше да отиде.