Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (85)

XXVI

През следващата седмица Кърт и Кристин се срещнаха три пъти и още два пъти в събота и неделя.

Вкусът на Кърт към жените бе преситен, но Кристин умееше да го изненадва с малки трикове в поведението си, с уловки и акценти в писъците си, с тихо прошепнати предложения, така че дори мисълта за нея го разпалваше повече, отколкото бе успяла да го стори всяка друга жена през последните години.

Освен това беше отлична шпионка и му разправяше безизразно за нарастващата загриженост на Деймън Райс пред трудностите, съпътстващи „Плодовитата луна“. С жесток блясък в зелените очи му каза за безплодните опити на Ани да се подготви за връщането си във филмовия свят, което от ден на ден ставаше все по-малко вероятно.

Тази информация му действаше като любовна игра, възбуждаше го и го тласкаше към крайни извращения. Позволяваше му да я обладава по всички възможни начини и често се прибираше с подутини и драскотини по ребрата, гърба, слабините и гърдите. Но в сърцевината на треперещото си покорство оставаше хладно недостижима. И това привличаше Кърт повече от всичко.

Отдавна беше усъвършенствала техниката да позволява на биячите да смятат, че тръпне от ужас пред наказанията и същевременно им се наслаждава. Заедно с това през цялото време с фини намеци даваше да разбере, че биячът не е пълноценен мъж, че ударите му повече я забавляват, отколкото нараняват, и че никога не може да я задоволи.

Женският стоицизъм пред болката беше единственото нещо, което биячите не понасяха и за което тайно копнееха, защото им доказваше тяхната неспособност. Кристин подправяше това поведение с пикантни дози лека подигравка, престорена паника и театрални опити да избяга. Пълзеше по подове, вкопчваше се в брави на врати, а Кърт я теглеше обратно към сенките, изтриваше потреса й, като хапеше зърната на гърдите и ближеше раните й с животински звуци.

За кратко време го докара до състоянието, в което го искаше. Но й трябваше още нещо. Сексуалният примитивизъм на Кърт и тъпотата на либидото му ограничаваха неговите фантазии. Мечтите му не се простираха по-далече от вкуса на женска кръв и звука на писъците, когато й извиваше клитора или проникваше в ануса й.

Кристин искаше да поразкраси картината.

Донесе му инструменти, с които да я връзва и изтезава. Имаше белезници, въжета, ножове, палки, оформени така, че да могат да влизат в нея или да й нанасят удари.

Приканваше го да носи черна тъкан около гениталиите си, да навлича качулка на главата й. Увличаше го в ритуални думи и действия, всеки път по-стилизирани. Положи усилия да го накара да говори за жена си и дъщерите си по време на изстъпленията си. И това беше най-важният й успех.

Виковете й за милост ставаха все по-отчаяни и убедителни, докато пълзеше гола пред него, а собственото му цинично ломотене на псувни и обиди звучеше все по-бомбастично, защото беше еманация на болното му въображение.

— Ах, Харм — ридаеше тя, нанизана на члена му, — ти ме убиваш. Защо правиш това? Имай милост!

— Не и към теб, путко — смееше се той и грухтеше с приближаването на оргазма си. — Не и към теб, путко ненаситна.

И с всеки тласък ставаше по-зависим от нея.