Елизабет Гейдж
Булевардът на залеза (103)

XLIV

„Във вторник в една от стаите на «Делтън Мотър Ин» в Ингълуд полицията откри трупа на мъж, за когото имаше данни, че е наемен убиец на подземния свят.

Идентифицираха останките като принадлежащи на Кармин Геймино, който под редица фалшиви имена бе смятан от федералните власти за високопоставен член и платен убиец на престъпното семейство Корона в Маями. Беше замесен в десетки неразкрити престъпления през последните петнайсет години.

Геймино бе намерен гол във ваната на наетата от него мотелска стая с частично обезобразено тяло. Бил е умъртвен чрез прерязване на гърлото — типична гангстерска екзекуция.

Детективите от отдел «Убийства», присъствали на местопроизшествието, заявиха пред журналисти, че заподозрени в убийството няма.“

Журналистът от „Таймс“ довърши статията си с шаблонни фрази.

— Добре — обърна се той към момчето, обслужващо размножителната техника, което минаваше край писалището му. — Занеси това на Стан, а после на редакторите.

Погледна бележките си и поклати глава. Кармайн Геймино най-сетне бе получил заслуженото.

Мястото на убийството обаче беше донякъде изненадващо. Преди всичко за Кармайн се знаеше, че не работи по Западното крайбрежие. Бил е доста встрани от своята територия. Човек би очаквал подобно нещо да се случи в Маями или Болтимор.

Във всеки случай Кармайн беше най-добрият сред добрите.

Сигурно бяха изпратили цял батальон да го ликвидира.

Журналистът смачка бележките си и ги захвърли в коша. Сви рамене. Естествено, беше длъжен да подслади историята. Ченгетата на местопрестъплението едва ли са били изненадани да намерят негодник като Геймино с напъхани в устата тестикули. Така ставаха тези неща.

Но човек не можеше да напише подобно нещо за публична консумация. Щеше да навреди на вестника.