Джоана Линдзи
Ангел на греха (41)

ГЛАВА 41

— Струва ми се, че това е първият път, когато виждам Колт Тъндър в костюм — сподели Каси на Ейнджъл, докато двамата наблюдаваха как младоженците обикалят сред гостите си. — А знаеш ли колко време мина, откакто не си е подстригвал косата?

— Знам — кимна съпругът й. — Едва го познах в църквата. Лично аз бих почакал до пролетта, но се съмнявам, че предпазването на ушите му от студа има нещо общо с решението да си отреже косата. Бих казал, че той най-после е оставил миналото зад гърба си, благодарение на херцогинята.

— Винаги е необходима жена…

— Не винаги.

— В повечето случаи — да оправи нещата.

Той презрително изсумтя.

— С подобно мнение никак не е странно, че се месиш в живота на другите. — Черните му очи блеснаха предупредително. — Но ние вече скъсахме с този навик, нали?

— Ние смятаме да се опитаме — уклончиво отвърна Каси като избегна погледа му.

— Каси…

— Веднага се връщам.

Той се намръщи на отдалечаващия й се гръб, както и на внезапното прекратяване на разговора. Но само след секунда се усмихна доволно. Вече бе решил да не я притиска. Каси нямаше да бъде Каси, ако не се бъркаше в нечии работи. Засега не мислеше да й казва. Искаше да има поне няколко спокойни седмици, преди да се наложи да застреля някого заради жена си.

Каси се запъти право към майка си, сигурна, че Ейнджъл няма да я последва, за да довършат разговора си. Тази сутрин Ейнджъл се бе почувствал изключително неловко, когато Катрин влезе в трапезарията си и го завари там. Присъствието му бе недвусмислен знак, че се е преместил в къщата. Но всичко, което тъщата му каза бе:

— Останаха ли яйца?

Думите й не го накараха да се отпусне, но може би след време щеше да свикне да не се притеснява в присъствието на Катрин.

— Знаеш ли, струва ми се, че и аз трябва да организирам подобно нещо — каза Катрин, когато дъщеря й приближи.

— Какво да организираш?

— Сватба. Пропуснах твоята, а след като очевидно ти възнамеряваш да останеш омъжена за твоя стрелец, предполагам, че ще трябва да се погрижа да те видя омъжена, както подобава.

Лицето на Каси засия.

— Наистина ли го мислиш, мамо?

— За нещастие, да — въздъхна Катрин, но все пак бе длъжна да попита: — Сигурна ли си, бебчо?

Каси нямаше нужда да обмисля отговора си.

— Обичам го, мамо. Никога не съм била по-сигурна.

— Добре — примирено сви рамене майка й, но побърза да добави: — Трябва да знаеш, че няма да можеш да го направиш скотовъд.

— Не смятам и да се опитвам.

— Защо не?

— Това ще бъде истинска загуба на неговите миротворчески способности.

— Ейнджъл? Миротворец? Да не би да си прекалила с пунша на Чейс?

Каси се засмя.

— Аз също никога не бих си помислила подобно нещо, мамо, но Ейнджъл наистина притежава миротворческа способност. Погледни само как уреди нещата в Тексас. Аз сложих началото, но именно той сложи край на враждата между двете семейства. Ами ти и татко? Двамата отново си говорите, а може би има и нещо повече. И всичко е негова заслуга.

Катрин не възрази срещу „нещо повече“, но въпреки това настоя:

— Не можеш да казваш, че един мъж е миротворец след като животът му е изпълнен с насилие.

Каси сви рамене.

— Е, неговите начини са малко по-различни от тези на Левис Пикънс.

— Малко?

— Е, добре — много. Например мистър Пикънс трябва да поработи доста, за да успее в работата си, а Ейнджъл не — поне не съзнателно. И въпреки това и двамата в основата си вършат едно и също нещо. Само се замисли за професията на Ейнджъл. Той разрешава проблемите на хората, мамо. Оставя зад себе си мир, там където преди е имало само раздори. Той е миротворец, но просто не го осъзнава.

— Съветвам те да не разпространяваш мнението си наоколо. Може да не му хареса как изопачаваш репутацията му.

Дъщеря й се усмихна.

— Ще почакам няколко години преди да му го кажа.

— Умно момиче.

* * *

— Хубав костюм.

Колт едва се сдържа да не избухне, само изгледа намръщено Ейнджъл. Днес вече му го казаха поне стотина пъти. Но това не му попречи да задоволи любопитството си.

— Видях, че днес се появи с Каси Стюарт под ръка, но наистина ли възнамерявате да останете женени, или ти просто я закриляш поради някаква причина?

— Вече не съм толкова сигурен, че тя не може сама да се защитава — отвърна Ейнджъл. — Знаеш ли, тя вади револвера си почти толкова бързо, колкото и аз?

— А кой мислиш, че я е научил? — изпъчи се Колт.

— Ти? — изненада се приятелят му.

— Показах й основните неща. Тогава беше още дете. Предполагам, че се е упражнявала.

— Очевидно.

— Но майка й никога не й е позволявала да върши нещо повече, освен да се грижи за сметките в ранчото. След като има толкова свободно време, никак не е чудно, че обича да се меси в живота на хората.

— Вече няма да има толкова свободно време — обеща Ейнджъл.

— Значи двамата ще останете женени?

— Бих искал да видя този, който би се опитал да ни раздели.

Каза го толкова разпалено, че Колт се засмя.

— Е, не ме поглеждай толкова свирепо. Аз нямам подобно намерение.

Приятелят му смутено се усмихна.

— Това, което тя ме кара да чувствам… е още не съм свикнал.

— Виждам, че си се променил.

— Как така?

— Никога не съм вярвал, че ще доживея този ден, в който ти да ми поискаш услуга — отвърна Колт.

— Нито пък аз, но не се тревожи затова. Ти не направи нищо, така че все още сме квит.

— За какво говориш? — възмутено го изгледа приятелят му. — Та аз я наглеждах.

— Но не достатъчно, тъй като вчера едва не я убиха.

— Затова, че се е набъркала в нечии работи?

— Непряко. Това бе краят на една история, която тя започна още в Тексас.

Колт поклати глава.

— По дяволите, струва ми се, че ще трябва да зарежеш работата си, щом мислиш да останеш женен за тази жена.

— Знам — ухили се Ейнджъл. — Но какво стана с теб? Струваше ми се, че двамата с херцогинята не се спогаждахте особено.

Колт потърси с поглед жена си, която беше в другия край на стаята.

— Тя постепенно започна да ме харесва.

— Сигурно е заразително — отвърна Ейнджъл и също се огледа за Каси. — И при мен беше така.

* * *

— Значи все пак мистър Кирби се оказа полезен? — подхвърли Каси.

Най-после й се отдаде възможност да попита Ейнджъл дали е открил родителите си. Ала не очакваше положителния му отговор, поне не толкова скоро.

— Предполагам, че ще си припишеш заслугата затова? — погледна я изпитателно съпругът й.

— Разбира се. — Тя изчака, но след като той не каза нищо повече, го мушна с пръст в гърдите. — Е? Как се казваш?

— Ейнджъл.

— Значи не е било само гальовно име? — засмя се Каси. Той поклати глава.

— А фамилията ми е О’Рурк.

— Ирландец? Е, не съм го очаквала. Но ми харесва как звучи. Касандра О’Рурк. Много по-хубаво е от Касандра Ейнджъл. А разбра ли къде са те сега?

— Баща ми е починал преди майка ми да пристигне в Сейнт Луис. Тя все още живее там.

— Съжалявам за баща ти, но предполагам не се съмняваш, че ще те оставя на мира, докато не се съгласиш да се видиш с нея.

Ръката му се обви около кръста й и той я притисна до себе си.

— Този път няма да можеш да си напъхаш малкото носле в моите работи, скъпа. Вече се видяхме.

— Знаех, че ще го направиш — самодоволно рече Каси.

— И как изглежда тя?

— Прекрасна е. Цялото семейство е чудесно — само с едно изключение, но дори и той не ме дразни чак толкова.

— Какво искаш да кажеш с това „семейство“?

— Тя се е омъжила втори път. Имам двама природени братя и една сестра, както и двама доведени братя. Сестра ми Кейти е истинска радост за окото. Ще я обикнеш, Каси. Няма да можеш да устоиш на чара й. През цялото време, докато бях при тях, тя постоянно ме преследваше, за да я науча как да стреля с револвера ми.

— И научи ли я?

— Не. Там няма да има нужда от това.

— Но ще има, когато я доведеш тук да ни погостува.

— Е, ти ще я научиш — усмихна се Ейнджъл.

— Не си мисли, че няма да го направя — увери го тя. — И кой от братята ти е изключението, за което спомена?

— Най-големият ми доведен брат, Бартоломю.

Каси се намръщи и се замисли.

— Не знам защо, но това име ми звучи някак си познато.

— Вероятно защото си го срещнала в Сейнт Луис.

Очите й се разшириха.

— Бартоломю Лоурънс! Той е твой доведен брат?

— И двамата бяхме еднакво изненадани, когато той най-после се появи. Вече си бях разменил няколко думи с него в твоя хотел, когато случайно го чух да говори за теб. Трябва да ти кажа, че той едва не припадна — за втори път.

— И какво точно му каза, че е припаднал при първата ви среща?

— Не много — невинно отвърна съпругът й.

— Обзалагам се — изсумтя Каси. — Е, каквото и да си направил, не го споменавай пред мама. Тя имаше случай да се сблъска с грубостта му и почти бе решила да го застреля.

— Майка ти започва да ми харесва все повече. — Това му спечели един сърдит поглед и Ейнджъл побърза да добави: — Всъщност аз съм благодарен на стария Барт.

— Защо?

— Дяволски хубаво е да знаеш, че не си единствената гнила ябълка в семейството.

— Ти не си гнила ябълка — възрази Каси. — Имах удоволствието да се уверя колко сладък можеш да бъдеш.

— Не го разгласявай — ухили се той. — Това ще съсипе репутацията ми.

— Аз говорех за това какъв си на вкус, любими.

Очите му моментално пламнаха.

— Защо да не отидем да разгледаме хамбара на Чейс и Джеси? Доколкото си спомням имат страхотна плевня.

— Там е студено.

— Ще видиш, че няма да ти е студено — обещай Ейнджъл.

Чейс и Джеси наистина имаха дяволски чудесна плевня. Каси не си спомняше някога да е предпочитала мекото легло пред сеното, но в случая бе точно така. Тя лежеше в прегръдките на съпруга си и двамата не бързаха да се върнат на сватбеното тържество.

— Знаеш ли, ако не се бе съгласила да останеш омъжена за мен, Каси, аз щях да идвам при теб всеки месец, докато не забременееш.

Тя се надигна и го погледна.

— Дори и след като ми каза, че не си възнамерявал да ме дариш с дете?

— Тогава не възнамерявах. Но сега не искам нищо по-силно от това да имаме дете. Готов съм на всичко, само и само да те задържа при себе си.

Тя обхвана лицето му с длани и го приближи към своето. Устните им се докоснаха.

— Всичко, което трябва да направиш е да ме помолиш, Ейнджъл — промълви тя. — Това е всичко, което някога трябва да направиш.