Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 232 гласа)

ГЛАВА 39

В два часа през нощта Катрин заудря силно по вратата на Ейнджъл сякаш искаше да я изкърти. Когато най-после той отвори вратата, останалите наематели вече бяха наизлезли в коридора, за да видят какво става.

Придружаваха я двама яки каубои, а Ейнджъл стоеше на прага само по долни гащи с револвер в ръка. Първата му мисъл бе, че тя е решила да го придружи, докато напуска града, още повече, че отново носеше онази проклета черна торба. Но ако бе така, щеше да действа без много шум. Дулото на револвера му, насочено срещу неканените му посетители, ясно показваше, че той никъде не възнамеряваше да заминава. Освен това госпожа Стюарт го бе събудила по средата на прекрасен сън за нейната дъщеря, така че Ейнджъл никак не бе в настроение да понася нови обиди.

— Само се опитайте да ми дадете отново тези пари и аз ще ги изгоря — каза й той.

— Не са за теб. Дошла съм, за да те наема.

— Да напусна страната? — подигравателно подхвърли Ейнджъл.

— Не, за да си върна Каси. Била ли е тук? Конят й все още е отпред.

— Не съм я виждал… и какво искаш да кажеш с това: да си я върнеш? Къде е тя?

— Държат я в някаква хижа в планината. От грубата карта, която са нарисували, ми се струва, че е една много стара ловна хижа, недалеч от моето ранчо. Не знам колко мъже има там, но те искат двадесет хиляди долара. В противен случай ще… ще я убият.

Ейнджъл бавно отпусна дулото на револвера. Чак сега забеляза колко бледа е Катрин. Вероятно и той не изглеждаше по-добре.

Надяваше се, че тя лъже, че е измислила всичко, за да се отърве от него. Възможно ли бе да е толкова коварна? Може би, но страхът в очите и бе доказателство, че това не е хитро скроен план, за да го премахне от живота на дъщеря си.

— Как е станало?

— Днес тя беше заедно с мен в града. Прибрахме се у дома, но след това тя отново се е върнала в града, без да ми се обади. Оставила съобщение, че отива да поязди, ала след като конят й е тук, предполагам, че е дошла да те посети. Но тъй като ти не си я виждал, значи са я отвлекли веднага след като е пристигнала тук.

— И всичко, което искат, са двадесет хиляди долара? — Изненадата му бе разбираема. Всички, които познаваха семейство Стюарт, знаеха, че това е стара и богата фамилия.

— Очевидно те не знаят колко струвам — отвърна Катрин. Което в известен смисъл е истински късмет, За щастие имам тази сума под ръка, така че няма да се налага да чакам до утре сутринта да отворят банката.

Само защото се бе опитала да го подкупи да напусне града. Леката червенина на бузите й я издаде, че много добре си спомняше.

— Останалите пет хиляди също са вътре. Нали каза, че това е цената ти? — добави Катрин.

— Извадете ги.

— Моля?

— Извадете тези пет хиляди. Аз няма да работя за вас, госпожо Стюарт, независимо по каква причина — заяви Ейнджъл и се обърна. Майката на Каси го последва в стаята му.

— Трябва да го направиш — умолително рече тя. — Не знам защо, но те настояват ти да занесеш парите. Ако някой друг се опита да ги занесе…

— Не съм казал, че няма да ги занеса — отвърна Ейнджъл, докато обличаше ризата си.

— Тогава нека ти платя.

— За да освободя съпругата си? — Ейнджъл я изгледа мрачно. — Тя все още е моя съпруга, нали?

Катрин усети как лицето й пламна. Подозираше, че той няма да се помръдне на сантиметър, ако не му отговори.

— Да.

Ейнджъл продължи да се облича.

— Къде се намира тази хижа?

— Джим ще ти покаже мястото, но не може да дойде с теб дотам. Те подчертават, че трябва да отидеш сам.

— Не съм си и помислял друго. Имате ли някаква представа кои са тези мъже? Може би ваши врагове?

— Мои, не… по-скоро са твои.

— Какво ви кара да мислите така?

Тя сви рамене и несигурно го погледна.

— Може да не съм на прав път, но днес в града Каси видя някакъв човек, който много я изплаши. Тя твърдеше, че това бил мъжът, когото ти си убил в Тексас.

— Убил съм повече от един в Тексас.

— А Каси знаеше ли за тях?

— Не. Сигурно се отнася за Рафърти Слейтър. Но мъртвите не се разхождат по улиците.

— Точно това й казах и аз — отвърна Катрин. — Но тя настояваше, че мъжът приличал като две капки вода на този, който си убил. Единственото разумно обяснение е, че са братя, може би дори близнаци.

— И братът навярно търси отмъщение — заключи Ейнджъл, докато нахлузваше мушамата си. — Благодаря за предупреждението.

* * *

Зъбите на Каси тракаха. Хижата не бе построена много добре и студът проникваше вътре. Леденият вятър свистеше през една голяма пукнатина близо до гърба й. Огънят още гореше, но Гейлин я бе вързал в отсрещния край на стаята и топлината почти не стигаше до нея.

Би могла да опита да се претърколи по-близо до огъня, но не искаше да приближава този мъж, който нямаше да се поколебае да я застреля, докато е с вързани ръце и напълно безпомощна да се защити. Предполагаше, че той нямаше да има нищо против, ако измръзнеше до смърт. Това щеше да му спести един куршум.

Хари се върна и доста дълго се взира в нея, преди да се настани близо до огъня. Той сложи още една цепеница, но топлината отново не достигна до Каси. А от начина, по който този дребосък я гледаше, беше ясно, че няма да има нищо против да я стопли с тялото си. Каси за нищо на света не искаше да се приближава до двамата мъже, дори и да замръзнеше до смърт.

Вероятно по някое време бе заспала, въпреки че се стараеше да си държи очите отворени. Не бе сигурна какво я събуди. Навярно тракащите й зъби. Все още бе нощ. Хижата нямаше нито един прозорец, но пукнатините в стените щяха да пропуснат слънчевите лъчи.

Ръцете й бяха изтръпнали и не ги усещаше. Опита се да измъкне поне едната си ръка, но Гейлин я бе вързал много здраво. Съмняваше се, че ще си направи труда да я развърже, преди да я застреля.

Каси впери продължителен поглед във вратата, чудейки се дали да не се опита да избяга. Само една въжена примка, закачена на желязна кука, забита в стената, заключваше вратата. Може би щеше да успее да я разхлаби със зъби, а с брадичката си да повдигне резето. Но вратата бе по-близо до огъня и двамата мъже, отколкото до нея. Младата жена се страхуваше, че студът, който щеше да нахлуе, ако успееше да отвори вратата, можеше да ги събуди, ако не веднага, то твърде скоро, защото тя се съмняваше, че щеше да се пребори със силния вятър и да я затвори обратно. А и нямаше да стигне кой знае колко далеч, търкаляйки се надолу по планинския склон. Гейлин щеше да я настигне и да я застреля заради създадените главоболия. Това едва ли можеше да помогне особено на Ейнджъл, а още по-малко и на нея.

Опита се да размърда краката си и установи, че цялото й тяло е сковано и я боли от неудобната поза. Главата и падна назад и се удари в стената. От устните й се изтръгна тих стон. Никога досега не се бе чувствала толкова нещастна и толкова изплашена. Не искаше да умира. Чудеше се дали, ако го каже на Гейлин, той ще размисли и ще реши да я пощади. При тази нелепа мисъл едва не се засмя. Този мъж бе лишен от всякаква съвест, а тя някога си мислеше, че Ейнджъл е образец на жестокост и безчовечност. Но Ейнджъл притежаваше дълбоко вкоренено чувство за справедливост. Докато справедливостта на Гейлин се изразяваше само в хладнокръвно убийство.

— Каси?

Навярно вятърът я караше да чува неща, които й се искаше да чуе. Това бе невъзможно…

— Каси, събуди се, дяволите да те вземат!

Тя се наведе напред, за да се обърне и се вторачи в стената.

— Будна съм — развълнувано прошепна тя. — Ейнджъл?

— Можеш ли да отвориш вратата?

— Ще се опитам, но няма да е бързо. Те ме завързаха.

— Няма значение. Ще разбия вратата.

— Не — изсъска тя. — Няма да успееш и само ще ги събудиш. Нека опитам да я отворя.

— Добре, но побързай.

Да побърза, когато всички кости и мускули я боляха толкова силно, че едва можеше да се движи? Всъщност само при мисълта за предстоящото освобождение болката вече не й се струваше толкова силна.

Добре, че нямаше мебели, които да се изпречват на пътя й, и Каси доста бързо се претърколи до вратата. Да застане на колене не бе толкова лесно, но след няколко неуспешни опита най-после се справи.

Най-голямата трудност беше въжената заключалка. Когато я гледаше отдалеч не й се струваше толкова сигурна, но сега видя, че въжената примка е здраво стегната и е закачена за извит гвоздей, забит в стената. Със зъби успя да захапе единия край на въжето, но колкото и да се опитваше, другият му край не искаше да се изхлузи от куката. Нямаше смисъл да си губи времето в опити да се изправи и да използва ръцете си. Пръстите й бяха вкочанени и неподвижни.

Каси притисна устни до една от цепнатините на вратата.

— Ейнджъл?

Той беше там и чакаше.

— Какво?

— Не мога да се справя с въжената примка, която затваря вратата. Може би, ако я натиснеше силно навътре, въжето ще се разтегне и ще мога да го разхлабя.

Ейнджъл не се забави и започна да бута навътре вратата, докато Каси внимателно наблюдаваше въжето, за да му каже кога да спре. Обаче се оказа, че вместо него е трябвало да гледа другата страна на дървената рамка. Натискът на Ейнджъл очевидно бе твърде силен за ръждясалите панти и вратата внезапно се откачи от тях и се залюля във въздуха.

Каси не можа да сподави изненадания си вик.

„Какво по?…“ — се чу зад нея и „Излез бързо!“ пред нея.

Каси се промъкна под вратата, която сега висеше единствено на проклетата въжена примка. Видя Ейнджъл, който бе насочил револвера си срещу Гейлин и Хари, а пръстът му бе на спусъка.

— Ти сигур си Ейнджъл — каза Гейлин.

— Ангела на смъртта — за пръв път в живота си отвърна Ейнджъл.

— Значи не си донесъл парите? — Дори и в този миг, когато планът му бе пропаднал, лицето на Гейлин бе напълно безразлично. До него Хари изглеждаше, като че ли всеки момент ще припадне. — Не си го представях така.

— Парите са отвън. Майка й ги имаше под ръка. Ако ги искаш, излез да си ги вземеш.

— Туй шъ бъде истинско забавление за теб, щот съм чувал, че никога не губиш.

Ейнджъл само се усмихна. Докато ги слушаше, Каси побесня от гняв. Замръзваше, умираше от глад, цялото тяло я болеше, а и проклетата врата я бе ударила по главата, когато падна встрани.

— Ако нямаш намерение да ги застреляш, ще направиш ли нещо с тях, за да можем да си тръгнем?

Гласът й бе леден като нощта. Ейнджъл не я погледна, само кимна и даде знак на Гейлин да се обърне. Докато мъжът се обръщаше, Ейнджъл го удари силно с дръжката на револвера по слепоочието.

Хари гледаше с разширени от ужас очи как приятелят му се свлича безчувствен на пода, а Ейнджъл се обръща към него.

— Не може ли вместо това да ме вържеш? — с треперещ глас попита дребният мъж.

— Бих могъл и да те застрелям.

Хари бързо се обърна, готов за удара. Каси недоволно изсумтя. Той имаше право.

— Защо просто не ги завържеш? — попита тя. Ейнджъл я погледна за първи път.

— Защото е много по-лесно да ги вържа, когато са в безсъзнание.

— Имаш ли нож, за да срежеш първо моите въжета?

Той измъкна ножа от ботуша си. Майка й щеше да се възмути, че двамата държаха ножа си на едно и също място.

— Добре ли си? — попита Ейнджъл, докато срязваше въжетата.

— Не бих могла да бъда по-добре — сопна му се тя.

Не знаеше защо му бе толкова ядосана. Може би защото бе видяла колко много му се искаше да убие Гейлин… или защото й се искаше една успокоителна прегръдка, която знаеше, че няма да получи.

— В интерес на истината съм много изненадана, че ги оставяш живи — рече Каси. — Вероятно ще му дадат само няколко години затвор заради това, което се опита да направи. Няма ли да те е страх, че ще те преследва след като излезе от затвора?

— Никога не бях чувал за Рафърти, но Гейлин Слейтър е друга работа. Това е той, нали?

— Така поне твърдеше.

— Е, търсят го в Колорадо и Ню Мексико за убийство. Поне единият от съдиите ще го осъди на смърт.

— Аз пък си мислех, че не се притесняваш да убиеш мъж, който си заслужава въжето.

— Когато ти ме гледаш, се притеснявам. Как успяха да те отвлекат?

— Дойдох в града, за да те видя.

— Сама? И без оръжие? — Каза той с изключително обвинителен тон, сякаш не би могла да извърши нещо по-глупаво. — За какво си искала да ме видиш?

— Не мисля, че сега ще ти кажа — хладно заяви Каси.

— Искала си да ме предупредиш за Слейтър?

— И какво, ако е така?

— Не мислех, че те интересувам.

— Интересуваш ме.

— Колко много?

— Дяволски много — остро отвърна Каси за разлика от неговия мек тон. — Но ние не сме врагове, а по-скоро приятели. А аз се интересувам от всичките си приятели — добави и с това развали впечатлението от предишното си признание.

Ейнджъл й хвърли мрачен поглед и не я удостои с отговор. Изведнъж се зае да завързва неподвижните мъже. Каси не помръдна от мястото си, разтривайки краката си, за да възстанови кръвообращението. В този миг зърна ботушите си.

Запъти се сковано към тях. Всички мускули я боляха. Започваше да се ядосва на себе си. Би трябвало да чувства облекчение. Вече беше в безопасност. Ейнджъл също. Трябваше да му благодари, вместо да му се сопва… но все още не бе получила жадуваната прегръдка.

— Цялата работа се оказа доста лесна — каза той и приближи зад гърба й.

Тя се обърна, за да го погледне.

— Те не те очакваха преди обед, така че не си направиха труда да пазят.

Очите му внезапно се присвиха.

— Някой от тях докосна ли те, Каси? Искам да знам истината!

— За да можеш да ги убиеш лично?

— Да.

Честен докрай, такъв си беше нейният Ейнджъл!

— Не, те не ме харесаха.

— Сигурно са били слепи.

Бузите й пламнаха.

— Ти харесваш ли ме, Ейнджъл?

— А ти какво, по дяволите, мислиш? — възкликна той, преди да я сграбчи в прегръдките си.