Джоана Линдзи
Ангел на греха (13)

ГЛАВА 13

Тази нощ сънят бягаше от Каси. Тя се въртеше и мяташе неспокойно в леглото. Най-сетне стана и започна да се разхожда в стаята си, надявайки се да се умори и да заспи. Единственото, което постигна обаче бе, че нервното й кръстосване разсъни Марабел, която започна да ръмжи недоволно. Каси пусна пантерата от стаята си, като се надяваше, че броденето на животното из къщата няма да събуди Мария, която спеше на долния етаж.

Спалнята на Каси се намираше на горния етаж в задния ъгъл на къщата. Един от прозорците гледаше към пристройката на работниците и всеки път, когато минаваше покрай него, девойката виждаше, че там свети. Запита се дали и Ейнджъл не може да заспи. Надяваше се да е така, тъй като именно той бе причината за нейното безсъние.

Не, това не бе честно. Сама си бе виновна, задето сега знаеше много повече за него. Тя отново си бе пъхнала носа там, където не й бе работа, разпитвайки то настойчиво за миналото му и карайки го да си признае неща, които беше по-добре да не знае. Повече й харесваше, когато за нея бе само Ангела на смъртта. А сега беше Ейнджъл, останал невръстен сирак, както и мъжът Ейнджъл, който предпочиташе да се храни сам.

Неведнъж през тази вечер й се бе приискало да го прегърне и да го утеши. Трябваше да бъде благодарна, че не се подаде на чувствата си, иначе сега щеше да се срамува от себе си. Без съмнение, той щеше рязко да я отблъсне. Той не беше от този тип мъже, които биха позволили да бъдат утешавани и съжалявани, независимо от причината.

Беше нелепо и глупаво да се опитва да утешава един безмилостен професионален стрелец, един убиец… Отново не бе честна. Ейнджъл не беше обикновен убиец. С това, което правеше, помагаше на хората. Притежаваше много силно чувство за справедливост. Е, може би понякога действаше малко встрани от закона, но бе убеден, че е на страната на правосъдието и сигурно наистина бе така. Коя бе тя, че да го съди?

Когато видя, че светлината отсреща угасна, Каси се мушна в леглото си и изненадващо бързо заспа. Ала не след дълго бе събудена от една ръка, притисната към устата й.

Ужасът, който се надигна в гърдите й, стихна, когато девойката си помисли, че може би е Ейнджъл. Но защо не бе почукал на вратата, вместо да я плаши до смърт с внезапната си поява в стаята й?

Беше твърде тъмно, за да види лицето му. Огънят, които бе запалила в камината, вече бе изгаснал. Така че той също не можеше да види, че очите й са отворени и може би затова ръката му продължаваше да притиска устата й.

— Събуди ли се, малка госпожичке?

Този глас не принадлежеше на Ейнджъл, а на Рафърти Слейтър. Ужасът отново я обзе и Каси усети, че и прилошава.

— Кимни, ако си будна.

Не можеше. Нямаше сили дори да помръдне, сякаш внезапно се бе сраснала с леглото. Девойката се бе заклела, че никога повече няма да му позволи да я докосне, но не спеше с револвера си. Нямаше да може да го спре…

Тя простена, когато другата му ръка напипа гърдите й под завивката и грубо ги стисна.

— Така е по-добре — тихо се засмя мъжът. — Преструваме се на заспали, така ли? Или просто сме изтощени до смърт, преследвайки онова стадо, което аз подплаших? Но сега повече няма да спиш.

Именно смехът му възвърна силите й, тя размаха ръце, а краката й яростно заритаха, за да се измъкнат изпод завивката. Единият й юмрук се заби в лицето му.

— Престани! — изръмжа той.

Но тя не спря. Само с една ръка обаче не можеше да се пребори с такъв едър и силен мъж като Рафърти. Дланта му се отмести за миг от устата а и Каси веднага нададе силен вик, ала пръстите му го задушиха.

— Не си много умна, момиче. Трябва да бъдеш мила с мен, защото мога да стана груб.

Изрече заплахата си, навеждайки се към лицето й. Лъхна я задушаващата миризма на уиски, но нямаше възможност да извърне глава. Хрумна й, че може би е пиян и именно алкохолът го е подтикнал да дойде тук и да й се нахвърли, ала тя бе твърде уплашена, за да измисли как да се възползва от ситуацията.

— Щях да дойда да те посетя по-рано, щото се оказа, че хич не е трудно да се подкупи този, дето те пази.

Стори му се толкова забавно, че отново се изкиска. Каси не можеше да проумее думите му. Ейнджъл да е подкупен? Можеше да се закълне в живота си, че не бе истина. Но в момента Ейнджъл навярно спеше дълбоко, а викът й бе прекъснат толкова бързо, че тя бе сигурна, че не го е чул. Нейните прозорци бяха леко открехнати, но ако не успее да изкрещи с всичка сила…

Устата на Рафърти толкова бързо смени ръката му, че Каси едва можа да си поеме дъх. Сега двете му ръце бяха свободни и той бързо сграбчи с едната нейните, а с другата започна да дърпа нощницата й. Малките перлени копченца захвърчаха едно след друго и студеният декемврийски въздух докосна гърдите й.

— Трябваше да донеса светлина. Но усещането е също толкова добро, както и гледката.

Каси заскимтя. Зловонието от устата му я задушаваше, а ръцете му й причиняваха болка. Единият му крак бе преметнат през нея, за да не може да мърда. И в този миг Марабел изрева гръмогласно. Това бе най-сладкият звук, който някога бе чувала… само дето идваше отвън.

— Проклетата котка! Трябваше да я застрелям… — Рафърти забрави да притиска устата на Каси и тя успя пронизително да извика:

— Ейнджъл!

— Млъквай, дяволите да те вземат! — Ръката му отново притисна устните й. — Ако този Ейнджъл е онзи непознат, за който всички приказват, по-добре се надявай да не те е чул.

Каси се надяваше тъкмо на обратното и когато чу хлопването на вратата на долния етаж, горещо се замоли това да не е Мария или Емануел. Рафърти се хвърли към вратата, за да я залости.

— Това няма да спре Ейнджъл — подигравателно изрече тя, вече свободна. Бързо се плъзна от леглото и се скри от другата страна. — Той ще те убие, ако те завари тук!

В този миг тя забеляза, че Рафърти отчаяно оглеждаше стаята. Ако си мислеше, че има къде да се скрие, много се лъжеше. Той явно търсеше откъде да се измъкне, когато зърна двойните врати, извеждащи към балкона на втория етаж. Спусна се към тях и се опита да ги отвори, но те само изтракаха.

Каси ги бе заключила за през нощта, но никак не й се искаше да се озове с мъртъв мъж в стаята си, затова извика:

— Завърти ключа, глупако!

Той побърза да я послуша и докато отваряше вратата на балкона, девойката се спусна да отключи вратата на стаята.

Чу го как изруга зад нея.

— Кучка, дори не ми даде малко преднина!

Този мъж сигурно се шегуваше! Трябваше да бъде благодарен, че не извади револвера си, защото щеше да го застреля още преди да успее да скочи от балкона. Когато отвори вратата, Ейнджъл вече бе с стигнал до горното стъпало, предвождан от Марабел. Каси се спъна в любимката си и падна на пода.

— Какво стана? — попита Ейнджъл, докато й помагаше да стане.

— Беше един от работниците на Катлин.

На лицето му се изписа изненада.

— След като ги предупредих?

— Рафърти Слейтър действа по свое усмотрение, но не мисля, че са му казали за посещението ти. Съмнявам се, че изобщо се е връщал в ранчото, откакто тази сутрин е подплашил стадото. Той сам си призна. Спомена също, че е научил за някакъв непознат, който пристигнал в града. Дори не е чувал името ти. А от зловонието, което се разнасяше от него, навярно е прекарал по-голямата част от времето си в пиене.

Ейнджъл се запъти към вратите на балкона. Каси не се опита да го спре, тъй като Рафърти вероятно вече се бе добрал до коня си. Вместо това отиде да запали лампата. Докато вдигаше фитила, ръцете й трепереха. Всичко бе свършило, но тя още не можеше да се успокои.

Марабел се търкаше в краката й, но не мъркаше, а издаваше ниски ръмжащи звуци.

— Всичко е наред, бебче — погали я Каси. — Ти си права, не биваше да те пускам от стаята си. Следващият път…

— Няма да има следващ път — рязко заяви Ейнджъл зад гърба й. — Тръгвам след него.

Девойката тъкмо оставяше лампата върху полицата на камината и не се обърна.

— Никога няма да го откриеш в този мрак.

— Ще го открия!

Но в тъмнината Ейнджъл също можеше да получи някой куршум и мисълта я изплаши.

— Той никъде няма да замине до сутринта, но не е необходимо да го убиваш, Ейнджъл. Рафърти не успя сериозно да ме нарани.

— Много добре знаеш какво мисля за намеренията му, лейди. А и няма да си изплатя дълга, ако допусна да ти се случи нещо.

Искаше й се да е загрижен повече за нея, а не за дълга си, пък и не желаеше той да поема излишни рискове. Ейнджъл не познаваше Рафърти. Той нямаше репутацията на безпогрешен стрелец, но имаше оръжие и можеше да си служи с него.

Чу, че Ейнджъл се запътва към вратата и бързо се обърна, за да го спре, забравила за скъсаните копчета на нощницата си. Сега стаята бе осветена и Ейнджъл нямаше начин да не забележи. Погледът му се закова право в разпраната нощница. Половината от едната й гърда бе открита, както и част от корема й. Каси ахна смутено и побърза да придърпа висящите парчета плат. Лицето му почервеня не по-малко от нейното.

— Този кучи син! — гневно извика Ейнджъл. — Добре ли си?

— Не. Ръцете ми не могат да спрат да треперят. — И нямаше да престанат, ако той продължаваше да я гледа по този начин, затова Каси побърза да смени темата: — Как… как така Марабел е излязла навън?

Споменаването на котката го накара да погледне към нея и в този миг тя бавно се насочи към него. Съвсем разбираемо, Ейнджъл не отговори на въпроса на Каси. Остана като закован на мястото си, само мускулите на челюстта му заиграха. Но Марабел само отърка тялото си в краката му и невъзмутимо се запъти към балкона, където обичаше да прекарва част от времето си.

Ейнджъл побърза да затвори вратите на балкона зад пантерата. Каси го чу да въздъхва дълбоко, преди да се обърне към нея. Отношението му към нейната любимка продължаваше да бъде проблем, независимо че няколко пъти му бе обяснила, че Марабел е питомно и безобидно животно. Изглежда нямаше да го накара лесно да установи приятелски отношения с пантерата, но трябваше пак да опита.

— В задната част на терасата имаше голямо парче сурово месо. Слейтър сигурно го е използвал, за да примами Марабел да излезе от къщата.

— Тя сигурно го е подушила и е излязла, а той е затворил вратата.

Ейнджъл бе впечатлен, макар че недоверчиво я изгледа.

— Иска се доста смелост за това.

— Не съвсем. Когато дойдох за пръв път тук, трябваше да обяснявам на всички, че Марабел е безобидна. Хората се ядосват, когато нещо ги изплаши до смърт, а после се окаже, че не е имало защо да се страхуват.

— Знаеш ли, котката не бе докоснала месото. Вместо това дойде да драска по вратата ми и дяволски ме изплаши, когато отворих. Изрева доста силно и побягна обратно към къщата. Нямаше да се сетя какво става, но тя мина покрай един кон, привързан към задната тераса. Когато по-рано си тръгнах, него го нямаше.

— Радвам се, че си забелязал.

Ейнджъл кимна смутено. Не му се бе случвало да изпада в подобна ситуация.

— Ако той е толкова пиян, колкото смяташ, много лесно ще го настигна — рече Ейнджъл.

— Не беше чак толкова пиян, но не ми се иска да ходиш никъде. Няма да мога да заспя, ако не съм сигурна, че си наблизо.

— Ще заспиш. Само…

— Моля те, Ейнджъл.

Внезапно избухна в сълзи. Това не бе само вследствие на преживяното преди малко. Наистина изпита паника при мисълта, че Ейнджъл може да си тръгне.

— Хайде, стига, не плачи.

Но Каси продължаваше да хлипа тихо. Разпусната й коса падна напред и закри тази част от лицето й, която не бе прикрила с длани. Разтърсваше се от задавени ридания, забравила напълно за скъсаната си нощница.

— Моля те, не плачи — повтори Ейнджъл, но тя заплака още по-силно. — О, по дяволите!

Каси се изненада, когато усети ръцете му да се обвиват около тялото й. Не искаше точно това, но не можеше да отрече, че й беше много приятно.

Ейнджъл не каза нищо повече, просто остана да я държи несръчно в прегръдките си. Но всичко бе наред. Поне нямаше да хукне да пролива нито чуждата, нито своята кръв. Не след дълго тя отпусна ръце и притисна мократа си буза до гърдите му.

До този миг не бе забелязала, че ризата му е разкопчана и не е пъхната в панталоните. Беше твърде разстроена, за да обръща внимание на подобни неща. Но сега се сепна, когато бузата й се докосна до голата му кожа.

Трябваше веднага да се отдръпне. Това би било единствено правилно и благоприлично. В същото време бе последното нещо, което й се искаше да направи, след като се чувстваше толкова добре, притисната до гърдите му. А това бе доста странно, след като обикновено беше нервна и неспокойна в присъствието на Ейнджъл.

Но не можеше да продължава да стои така до безкрайност. Сълзите й вече пресъхнаха и хлипанията й престанаха. Тя въздъхна дълбоко и вдигна глава, за да го погледне.

— Съжалявам — тихо промълви Каси. — Не съм плакала, откакто всичко се обърка. Предполагам, че ми се събра твърде много.

Очите им се срещнаха за един дълъг миг — неговите толкова черни и неразгадаеми, а нейните — блестящи като разтопено сребро. Внезапно въздухът натежа от напрежение и Каси затаи дъх, докато погледът му бавно се плъзна надолу към устните й и остана там.

— Твърде много се извиняваш — лениво изрече Ейнджъл и устните му покриха нейните.

Това бе напълно неочаквано. По нищо не приличаше на целувките, които вчера тя бе предизвикала. Тогава беше паникьосана и изплашена, че той ще я отхвърли. Сега бе отпусната и готова за нови усещания.

Той започна неуверено, сякаш сега той бе този, който се страхуваше да не бъде отхвърлен. Подобна мисъл изобщо не й минаваше, тъй като цялото й същество се бе отдало на непознатото, но безкрайно приятно усещане. Скоро Ейнджъл задълбочи целувката си, разтвори устните й и плъзна езика си навътре в дразнещо проучване. Всичките й сетива се изостриха, силата на обзелите я чувства я изплаши; като че ли внезапно бе подета от бурна вихрушка, или бе погълната от гореща вълна. И това не се дължеше само на целувката. Ръцете му я притиснаха по-силно, а тънката й нощница не бе кой знае каква преграда и тя усети твърдите извивки на мускулестото му тяло.

Каси почувства как отмалява, а сърцето й бясно затуптя. Чувстваше се толкова слаба, че не би могла да прекъсне целувката, дори и да искаше. Ала тя не искаше. Нито пък той. А това бе най-изумителното откритие.

Каси бе забелязала, че той се взира в устните й по време на вечерята, но тогава не й бе направило особено впечатление. Изобщо не й хрумна, че той може би я желае. Тя не бе от жените, които мъжете пожелаваха още щом ги видят. Но Ейнджъл така я целуваше, сякаш не искаше нищо друго на този свят. Каси се почувства поласкана и щастлива, толкова много й харесваше целувката му.

Устните му се откъснаха от нейните и бавно се плъзнаха надолу по шията, а после лекичко захапаха ухото й.

— Навсякъде си сладка — задъхано прошепна Ейнджъл. — Имаш вкус на ароматен горски мед.

Тялото й се разтърси от приятни тръпки. Каси започна да трепери и с всяка изминала секунда се чувстваше все по-безсилна. Ейнджъл се отдръпна лекичко назад и я погледна, а ръката му се плъзна между разкъсаните краища на нощницата й и бавно започна да гали голата й, настръхнала кожа.

Това бе най-греховното преживяване в живота й — ръката му бе обхванала гърдата й, а пламтящите му очи бяха впити в нейните. Изведнъж й се стори, че не би могла да понесе нищо повече — толкова непознати усещания наведнъж. Каси се изплаши и отстъпи назад. Измъкна се от ръцете му, по-далеч от възбуждащото му докосване.

— Ти… не биваше.

Не позна собствения си глас. Нямаше сили да каже нищо повече. Той само се взираше в нея. Стори й се, че измина цяла вечност и Каси си помисли, че ще припадне — толкова непоносимо бе напрежението между тях.

Накрая от гърдите му се изтръгна дълбока въздишка.

— Знам. Предполагам, че сега е мой ред да се извинявам. Това никога повече няма да се повтори.

Тя го наблюдаваше как си тръгва, разкъсвана от желанието да го извика обратно и възвърналия се здрав разум, който й нашепваше, че трябва да се държи благоприлично А целуването на Ейнджъл бе твърде далеч от пристойното поведение. Тогава защо изпита такава силна тъга при мисълта, че това никога повече няма да се повтори?