Джоана Линдзи
Ангел на греха (22)

ГЛАВА 22

Да се събуди с мъж в леглото си, бе необикновено преживяване и Каси не би имала нищо против, ако обстоятелствата бяха по-различни. При сегашното положение тя не знаеше дали да стане, или да се опита да заспи и да се надява, че когато се събуди, той ще си е отишъл. Разбира се, не би могла да заспи, след като реалността отново се завърна. Тази сутрин думата реалност й се струваше толкова грозна. Миналата нощ я бе отдалечила за малко, но сега реалността отново бе тук, готова да й отмъсти.

Омъжена. И то не по свое желание, въпреки че, ако имаше възможност да избира… не, собствените й желания не се брояха. Освен това бе имала и първа брачна нощ. И Джени съвсем правилно я бе нарекла прекрасна, всъщност това бе твърде слаба, бледа, невзрачна дума, за да се опише вълшебството, с което Ейнджъл я бе дарил. Но подобно нещо не биваше да се случва, не и с Ейнджъл. Не и при тези обстоятелства.

Всъщност, като се замислеше, всичко бе доста смешно. Тя бе толкова сигурна, че той ще хукне след Маккъли и че жадува за кръвно отмъщение. Но той не обвиняваше Маккъли за нещо, което самата тя бе предизвикала. Не, той винеше нея и бе запазил отмъщението си единствено за нея. Всичко бе толкова типично за Ейнджъл, че Каси се зачуди как не се бе досетила какво ще предприеме. След като дори за по-дребни неща искаше целувки, бе съвсем ясно какво би направил, за да си отмъсти за този брак по принуда.

Младата жена се питаше дали той е предполагал, че тя ще изпита такава наслада. Вероятно не. А може би това просто нямаше никакво значение за него, след като истинското му отмъщение бе разводът, на който щеше да я принуди. Въпреки че напоследък доста бракове свършваха с разводи, все пак подобна раздяла се приемаше за скандална и Каси бе сигурна, че трябва да погребе надеждите си един ден да се омъжи. Нито един почтен и морален мъж не би приел за своя съпруга една разведена жена.

Ейнджъл наистина бе постъпил отвратително с нея. Нима заслужаваше подобно нещо, задето му бе причинила известно неудобство? Не мислеше така, а анулирането на брака щеше да спаси репутацията й. Той бе дяволски щастлив, че тя не бе отмъстителна по природа — защото в противен случай можеше да откаже да му даде развод. Тогава щеше да се окаже свързан с нея за цял живот. Ала не би могла да му причини подобно нещо, още повече, че нищо от случилото се не бе по негова вина.

Точно в този миг Ейнджъл се размърда в леглото и привлече вниманието й. Той спеше по корем, а лицето му бе извърнато на другата страна. Едната му ръка бе метната върху възглавницата, а леко смъкнатите завивки откриваха голите му рамене. Отдолу той бе гол, както и тя.

След изминалата нощ това не би трябвало да я кара да се изчервява, но страните й пламнаха. Същевременно любопитството й нарастваше. Миналата нощ не успя да види добре тялото му и не можеше да отрече, че й се искаше да го огледа. Обаче не смееше да отметне завивките. А и не искаше да разговаря с Ейнджъл, докато все още бяха в леглото. Това би я поставило в неудобно положение, тъй като голотата й щеше да я притеснява. По-добре да се облече, дрехите щяха да я накарат да се почувства значително по-удобно.

Каси предпазливо се надигна и веднага забеляза опашката на Марабел да се размахва в другия край на леглото. Смътно си припомни, че посред нощ бе дочула дращенето на пантерата по вратата, която искаше да влезе. Каси сигурно бе станала да я пусне, а след това отново бе заспала. Очевидно Ейнджъл не се бе събудил и не бе видял любимката й, тъй като в противен случай нямаше да бъде все още тук.

Трябваше да изведе Марабел навън, преди той да се събуди. Ако я откриеше в спалнята, настроението му щеше да се развали още от сутринта. Въпреки това Каси не побърза да изпълни решението си, а устните й внезапно се извиха в лукава усмивка.

И тя можеше поне веднъж да прояви малко отмъстителност. В крайна сметка Марабел имаше много повече право да бъде в спалнята й, отколкото един съпруг, с когото много скоро щеше да се разведе. И защо въобще трябваше да се тревожи за настроението му? Той би трябвало да е загрижен за нейното, след като я бе любил, за да си отмъсти. Не го бе смятала за толкова жесток, но това още веднъж показваше, че не бива да се вярва на мъж, чиято професия е да убива хора.

Нямаше да махне любимката си, по-скоро искаше да накара съпруга си да се махне. Ала най-напред трябваше да се облече. Каси се измъкна изпод завивките и се приближи на пръсти до гардероба. Докато стигна до него, сърцето й се бе разтуптяло. Досега не бе обърнала внимание колко силно скърцат дъските на пода и как, за Бога, не бе забелязала, че пантите на гардероба се нуждаят от смазване? Вдигаше достатъчно шум, за да събуди и мъртвите, а един поглед през рамо й показа, че Ейнджъл не спадаше към тяхната категория. Изскърцването на дъските го бе събудило и сега очите му бяха втренчени право в голия й гръб.

Благоприличието й бе скандализирано и тя ужасено ахна.

— Затвори си очите!

— За нищо на света — невъзмутимо отвърна той и дори се усмихна. — Ти си дяволска приятна гледка за човек, който току-що се е събудил, скъпа. Защо не се обърнеш, за да мога по-добре да ти се насладя?

— А ти защо не вървиш по дяволите! — възмутено извика тя и грабна първото попаднало й нещо — широка долна фуста — и бързо я нахлузи през глава.

— Не трябва ли първо да си обуеш гащичките? — Можеше да се закълне, че долови в гласа му присмехулни нотки.

— Млъквай, Ейнджъл.

— Предполагам, че ще смъкнеш надолу това нещо, нали?

Тя задържа фустата на гърдите си, така че поне горната част на тялото й да е покрита.

— Има много да чакаш!

Ейнджъл въздъхна тежко. Каси скръцна със зъби и издърпа една долна риза. Ала след като направи няколко безуспешни опити да я облече, разбра, че не може да я пристегне върху дебелата фуста.

— Твоята скромност отива твърде далеч, Каси. Нали си обърната с гръб към мен, по-добре пусни фустата надолу.

Младата жена осъзна, че е смешна. Той едва ли виждаше нещо, тъй като разпусната й коса закриваше голия й гръб. Така че дръпна фустата надолу, покри гърдите си с дантелената долна риза и бързо завърза връзките. Но когато посегна към роклята си, зърна отражението на Ейнджъл в огледалото на тоалетната й масичка, поставено под ъгъл спрямо гардероба. Очите му бяха вперени в огледалото и явно пред погледа му се откриваше чудесна гледка към гърдите й.

Тя рязко се извърна.

— Ти, подъл кучи…

— И за какво е цялото това възмущение? — спокойно я прекъсна той. — Аз имам пълното право да гледам.

— Как ли пък не! Ние ще се разведем и то колкото е възможно по-скоро!

Той се бе облегнал на лакътя си. При последните й думи се отпусна назад и се загледа в тавана.

Каси го възприе като заслужена победа.

Бързо облече роклята си, но цялата трепереше. Съпружески права! Той се осмеляваше да й говори за своите права, след като прекрасно знаеше, че бракът им не е законен — или поне щеше да бъде, ако не се бе вмъкнал в леглото й.

В същия миг я осени мисълта, че той наистина е прав. Ейнджъл бе легализирал брака им, след като бе отнел девствеността й и двамата щяха да останат законни съпруг и съпруга, докато не се подпишат документите за развода. Така че той наистина имаше правата на съпруг.

Да вървят по дяволите законните права! Тя не бе виновна, че той сам бе усложнил нещата с желанието си за отмъщение. Освен това вече отдавна бе прекрачил границата на благоприличието. Що се отнасяше до нея, този мъж нямаше никакви права и щеше да му го докаже с револвер в ръка, ако се наложи.

— Каси?

Нотката на паника в гласа му я накара мигновено да се обърне, забравила за всичко. Веднага разбра какво става.

Вниманието на Марабел бе привлечено от движението на завивките върху пръстите на Ейнджъл. Любимката й се бе качила с предните лапи на леглото и сега разтриваше муцуната си в малката палатка, образувана от кръстосаните крака на съпруга й под завивките. Колко сутрини Каси бе събуждана по същия начин! Но този път краката не бяха нейните, а на Ейнджъл. Марабел сякаш не забелязваше разликата.

— Как се е озовала тук?

Гласът му бе едва доловим шепот и той не смееше да се помръдне. Каси вече се бе убедила, че не го грози никаква опасност, а в момента не бе склонна да изпитва жалост към него.

— Смътно си спомням, че я пуснах в стаята по някое време през нощта, когато тя задраска по вратата — нехайно отвърна младата жена. — В крайна сметка на нея й е позволено да спи с мен.

Последната й забележка не му направи впечатление.

— Веднага я махни оттук!

— Не мисля да го направя. Миналата нощ ти ме направи своя жена, без да съм била истинска младоженка. Една младоженка е длъжна да се подчинява на мъжа си, но една съпруга не.

— Каси — започна предупредително той, но завърши със смаян шепот: — Но тя ми хапе краката!

— Не, просто си чисти зъбите. Казах ти, че много обича да го прави.

— В такъв случай накарай я да спре!

Каси въздъхна, приближи до долния край на леглото и погали лъскавия гръб на Марабел.

— Наистина, Ейнджъл, вече от доста време си тук и би трябвало да си разбрал, че тя е напълно безобидна.

Той продължаваше да следи с поглед пантерата, без да се помръдне.

— Изобщо не знам подобно нещо. Един куршум е съвсем друго нещо, мога да се справя с него. Но мисълта, че мога да се превърна в закуска на този звяр…

— Марабел дори не обича сурово месо. Предпочита го сготвено, но обожава бисквити и палачинки.

— Бисквити? — едва не се задави Ейнджъл.

— Да, и палачинки.

Той я възнагради с поглед, който ясно казваше, че сигурно е луда, а после бързо обърна глава към Марабел. Дръпна рязко краката си от мъркащата от задоволство пантера и се премести внимателно в другия край на леглото. Видя, че котката само го погледна, но не помръдна и той бързо скочи от леглото.

Каси не очакваше подобно нещо. Очите й се разшириха и тя затаи дъх. Обаче не отмести поглед от него. Природата наистина е била благосклонна към него — тялото му бе прекрасно, отлично сложено и гъвкаво, също като на нейната пантера. Забеляза стари рани от куршуми — три или може би четири — но това само го правеше още по-привлекателен. Раменете му бяха широки, коремът — плосък, а краката му — дълги и мускулести, които в момента бързаха да се напъхат в панталоните. Той беше ядосан. Гневът му се виждаше във всяка извивка на тялото му и тя бе причината за него.

Ейнджъл сякаш прочете мислите й.

— Това, което направи, бе отвратително.

Каси разбра, че имаше предвид нежеланието й да му помогне с Марабел.

— Е, сега сме квит, нали?

— Лейди, когато си разплащам сметките с някого, аз го правя веднъж завинаги.

Каси приседна на леглото и извърна поглед от него.

— Знам — тихо отвърна тя.

Внезапно Ейнджъл се озова пред нея, независимо, че Марабел бе точно до нея. Не бе намерил ризата си. Панталоните му не бяха закопчани и едва се държаха на бедрата му. Голите му гърди бяха на сантиметри от нея и тя изпита необяснимото желание да се наведе напред, и да притисне устни към гладката му кожа.

— Миналата нощ не бе „разплащане на сметки“, Каси. Тя бе прекалено голямо изкушение за мен, за да мога да му устоя. Заради теб съжалявам, че се случи. Но не мога да кажа същото и за себе си.

Не очакваше, че ще си направи труда да й обяснява. Можеше да си спести усилията, тъй като не вярваше на нито една негова дума — освен това, че не съжалявал заради себе си. И защо да съжалява? Това не му костваше нищо и със сигурност нямаше да навреди на репутацията му.

Младата жена не отговори и не го погледна. Но се сепна, когато видя как ръката му се протегна към лицето й. Спря на сантиметър, поколеба се и после се отдръпна. И защо внезапно й се прииска да избухне в сълзи?

Не, нямаше да се разплаче. Стана от леглото и мина покрай него.

— Намери си ботушите и си тръгвай — изрече тя през рамо на път за бюрото. Отвори едно чекмедже и извади револвера му. — Сигурно ще ти трябва. — Извърна се и го хвърли към него. — Не се знае дали няма да ти се наложи да застреляш някого днес.

Ейнджъл хвана револвера, но не се помръдна. Остана така, загледан в нея. Каси видя как се променя пред очите й. Твърдостта отново излезе на повърхността, заличавайки всякакви други чувства.

— Да, човек никога не знае.

Сърцето й се сви. Пред нея стоеше същият мъж, който бе пристигнал преди три седмици, мъжът, чийто живот бе изпълнен с насилие и смърт. Този мъж бе жесток, когато бе необходимо, безсъвестен… без сърце. Нейната студенина бе причината за преобразяването му. Но така беше по-добре. Това бе мъжът, с когото бе свикнала, а не онзи, който се боеше да докосне лицето й.