Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 232 гласа)

ГЛАВА 38

Когато се прибраха вкъщи, навън вече се бе стъмнило, но това не попречи на Каси да оседлае коня си, Разбира се, направи го без знанието на майка си. Видя я само старият Мак, който се грижеше за конете на семейство Стюарт. Младата жена го помоли да каже на Катрин, че е изпитала желание да поязди преди вечеря, когато майка й попита за нея. Ако побързаше щеше да се върне преди Катрин да е забелязала отсъствието й. Каси препусна към Шайен.

Онзи мъж, който бе същински двойник на Рафърти Слейтър, не само я шокира, но през целия път до ранчото не можеше да спре да мисли за него. Без съмнение майка й бе права. Той навярно бе брат на Слейтър, по-скоро негов брат-близнак, а появата му в Шайен, когато и двамата с Ейнджъл бяха в града, не беше случайност.

Дори и да не бе дошъл, за да отмъсти за смъртта на брат си, тя бе длъжна да предупреди Ейнджъл. Рафърти се бе опитал да застреля съпруга й в гръб, а подобни мръсни номера се предаваха по наследство и сигурно бяха семейна черта. Във всеки случай не желаеше да рискува. Нямаше намерение да го изгуби заради някакъв си подъл убиец и то след като бе решила да го задържи.

Пристигна много бързо в Шайен, но надвисналите облаци скриваха луната и на връщане нямаше да може да язди толкова бързо. Може би нямаше да успее да се прибере преди вечеря, но по-късно щеше да се тревожи за обясненията, които трябваше да даде на майка си.

Знаеше къде да намери Ейнджъл. На всички бе известно, че постоянната му резиденция бе пансионът на Агнес. Старата дама бе толкова привързана към него, че не даваше стаята му на никого, дори когато отсъстваше с месеци от града. Но къде бе по това време на вечерта, бе друго нещо. Каси се надяваше, че няма да й се наложи да го чака или да го търси из целия град, но бе готова и на това.

Завърза кобилата си пред пансиона. От гостната проникваше бледа светлина и осветяваше терасата. Поне нямаше да се препъва докато изкачваше стълбите до входната врата. Но не стигна чак дотам.

— Не мърдай и чуй к’во ще ти кажа, малка лейди. Да не си гъкнала.

Дулото на оръжието му се заби в гърба й, за да подсили заповедта. Каси веднага усети, че е револвер, тъй като не носеше сако — в бързината не го бе облякла.

Тя не бе помислила, че я заплашваше опасност, искаше само да предупреди Ейнджъл. Сега бе твърде късно, за да се упреква, че първо не огледа терасата. Подобна небрежност можеше дай коства живота и нищо чудно да имаше възможност сама да се убеди в последното.

Една ръка се отпусна на рамото й и я завъртя, така че сега дулото бе забито в корема й. Имаше чувството, че лесно щеше да разпознае нападателя и не се излъга.

— Колко мило, че се върна обратно в града и ме улесни още повече.

Каси се досети кой е, но все пак попита:

— Кой си ти?

— Наричат ме Гейлин — отвърна мъжът. — Но ти знаеш фамилното ми име, нали? Обикновено хората не забравят този, за чиято смърт са помогнали.

Каси пребледня, но здравият разум я накара да настоява:

— Ти не си Рафърти.

— То е ясно, че не съм, но никой не можеше да ни различи един от друг, тъй че е все едно, нали? Кат глейш мен, все същото, че глейш мъжа, дето уби.

Нямаше смисъл да изтъква, че Рафърти си го заслужаваше.

— Какво искаш?

— Първо мислех да се погрижа за онзи Ейнджъл, но сега след кат ми падна в ръцете, шъ трябва да реша наново. Ела с мен. Конят ми е завързан отзад.

Каси нямаше голям избор, след като едната му ръка я стискаше за тила, а другата държеше револвера, опрян в корема й. Помисли си дали да не извика, но не се съмняваше, че той щеше да я застреля. Наоколо бе тъмно, луната бе скрита от облаците, а зад пансиона се простираше голо поле. Той щеше да избяга, преди още димът да се разсее, а тя нямаше да е жива, за да каже кой е стрелял.

Мъжът я качи на коня си пред него. Не бе прибрал револвера в кобура си, така че Каси не рискува да скочи. Минаха през полето и заобиколиха града, за да не ги видят, а след това той насочи коня си към планината на изток.

Приблизително пет часа по-късно се озоваха пред малка хижа с една стая. Каси имаше чувството, че през последните два часа той май се бе изгубил. От комина се виеше дим. Още един кон бе привързан до едно дърво пред хижата. Като ги видя младата жена си спомни, че по-рано в града похитителят й бе с някакъв приятел.

Когато Гейлин я бутна в хижата, приятелят му бе заспал, завит с одеялото си пред огнището. Гейлин не го събуди. Единствените мебели в стаята бяха маса и стол. Изглеждаха доста паянтови.

Мъжът й хвърли кос поглед и остави торбите на масата. Развърза едната и започна да тършува в нея.

— Твоите хора имат мангизи, нали? И то доста, така ли е?

— Да, защо?

— Част от тях може да намалят малко загубата ми.

— В такъв случай няма да се опитваш да убиеш Ейнджъл?

— Не съм казал това.

Той свали триъгълната си кърпа и кожения си колан и й кимна да отиде в отдалечения ъгъл. Завърза кърпата около китките й, а колана около глезените, след като свали ботушите й и ги захвърли през стаята.

— Реших да пратя Хари в града с исканията ми — каза й той, след като привърши с връзването. — Туй ще свърши по-добра работа от онова, дето първо го бях намислил.

— Как така?

— Много по-лесно шъ бъде да убия онзи стрелец тук. Няма да се налага да бягам и да се крия от отряда на шерифа. Твоето ранчо не е далеч оттук, нали?

— Откъде бих могла да знам? Не разбрах къде отиваме.

— Смятам, че не е далеч.

Досега нито веднъж не бе повишавал глас, нито пък бе показал някакъв признак на гняв заради смъртта на брат си. Поведението му не бе естествено, но я изпълни със слаба надежда. Може би той не бе чак толкова лош, колкото бе Рафърти. Може би не се чувстваше особено щастлив от факта, че трябваше да убие, за да си отмъсти. Нищо чудно той въобще да нямаше представа в какъв човек се бе превърнал брат му.

— Знаеш ли, твоят брат не беше добър човек. Той подплаши стадото. Опита се…

— Не говори против брат ми — прекъсна я Гейлин, но отново не повиши глас.

Обърна й гръб и отиде да събуди приятеля си. Двамата зашепнаха нещо, а от време навреме Хари й хвърляше по някой поглед. Той не бе толкова висок като Гейлин. Очите му бяха сиви и безизразни, кафявата му коса бе дълга и сплъстена, а дрехите му бяха широки и доста избелели. Всъщност той бе един грозен и дребен мъж, от тези, които лесно се оставяха да им заповядват.

Каси се напрегна, за да чуе какво си говорят, но не можа да улови повече от една-две думи. След като надраскаха нещо върху някакъв стар вестник, Хари го пъхна в джоба на сакото си и излезе от хижата. Гейлин се настани върху одеялото му край огъня.

Каси изчака няколко минути, но той наистина приличаше на мъж, който се канеше да поспи и явно изобщо не го интересуваше, че тя е гладна и й студено. Не й предложи нито одеяло, нито я повика да се премести по-близо до огъня. Ала топлината бе най-малката й грижа в момента.

— Как точно мислиш да накараш Ейнджъл да дойде тук?

— Ще ми донесе мангизите на майка ти.

— Какво те кара да смяташ, че ще го направи? По-вероятно е майка ми да изпрати…

— Ще изпрати Ейнджъл, иначе няма сделка.

— Тя може и да го помоли, но това не означава, че той ще се съгласи да дойде — изтъкна Каси.

— Той е наемен стрелец, нал’тъй? Значи майка ти ще го наеме, ако той не ще да го направи без пари. А и той не знае кой те е отвлякъл, нито пък, че съм решил да го убия, тъй че що да не дойде? Освен туй чух, че двамата сте се оженили, преди да напуснете Тексас. Ще е много лошо, ако един мъж не желае да освободи собствената си съпруга, нали?

Каси не разбра почти нищо от приказките му, освен, че Ейнджъл ще дойде в тази хижа, без да подозира какво го очакваше. Това не й бе хрумвало досега. Предпочиташе да си бе останала в неведение, защото изведнъж я обзе панически ужас. Дали майка й щеше да си спомни, че бе видяла брата на Рафърти в града? И дали изобщо щеше да спомене този факт пред Ейнджъл?

Трябваше да се измъкне по някакъв начин оттук и да предупреди Ейнджъл. Ако Гейлин не бе завързал ръцете й зад гърба, щеше да се хвърли срещу него и да го цапардоса с една от дебелите цепеници пред огнището. А ако не й бе свалил ботушите, щеше да се опита да го ритне в слабините. В камината горяха само две цепеници и едва ли щеше да успее да измъкне някоя от тях, за да прегори кърпата, с която бяха завързани китките й. Нищо не й гарантираше, че ще успее и ще остане жива, за да предприемеше каквото и да било. Единствената й надежда бе да се опита да убеди Гейлин да промени решението си. Ала когато го погледна — той лежеше край огъня, пъхнал ръце под главата си и изглеждаше толкова спокоен и невъзмутим, сякаш изобщо не замисляше убийство — изпита съмнение, че ще успее.

Все пак реши да опита.

— Би ли убил мъж, който се опитва да те застреля в гърба, Слейтър?

— Сигурно.

— Е, именно заради това Ейнджъл застреля брат ти.

— Лейди, знам к’во е станало в онзи град. Твоят човек е търсил брат ми, за да го убие, а за него се знае, че стреля по-бързо и от светкавица. Рафи е щял да умре, тъй че се е възползвал от единствения шанс, дето е имал, за да оцелее. Да не би да искаш да ми речеш, че твоят Ангел на смъртта не е смятал да убие брат ми?

Не можеше да твърди тъкмо това.

— Твоят брат се опита да ме изнасили. Затова Ейнджъл го търсеше.

Той я погледна и за пръв път в очите му проблесна интерес. Това я изненада.

— По дяволите, не мога да разбера защо е искал да го направи. Ти не си нищо особено.

Каси почувства как страните й пламнаха.

— Това не променя факта…

— Дори и да те е изнасилил — прекъсна я Гейлин, — туй не е причина да умре.

Каси разбра, че той никога нямаше да признае, че брат му е заслужавал смъртта си.

— Няма да успееш да се измъкнеш. Дори и да убиеш Ейнджъл, аз ще те преследвам докрай. Никъде няма да можеш да се…

Той се изсмя презрително и отново я прекъсна.

— Лейди, к’во те кара да си мислиш, че шъ тъ оставя жива? Не си мъртва само щото реших да те оставя жива в случай, че твоят стрелец пожелае да те види отблизо. Тъй шъ мога да го застрелям много лесно. Ти си виновна за смъртта на Рафи и затова също шъ умреш.

Навярно смяташе, че това ще я накара да млъкне, но не успя.

— Ти… ти все пак няма да се измъкнеш безнаказано. Днес те видях в града. Казах на майка си. Тя е достатъчно умна, за да разбере кой си, така че името Слейтър ще заеме челно място в списъците на търсените престъпници. Из целите Западни щати ще бъдат разлепени обяви с името ти. Няма да имаш нито за миг покой, ако ни убиеш.

— Значи ще трябва да напусна страната — сви рамене Гейлин. — Туй не мъ тревожи. Но ти мъ дразниш, тъй че млъквай, момиче, преди да съм ти затворил устата с някой парцал. Те няма да имат мангизите преди банката да отвори утре сутринта, тъй че твоят стрелец няма да дойде тук преди пладне. Искам преди туй да поспя.

Каси се канеше да му заяви, че майка й ще го преследва до края на света, но реши да премълчи. Нищо чудно в отговор да я убие.

Сутринта щеше да има време да поработи над него, както и над приятеля му Хари. Щеше да се опита да го сплаши и може би по-дребният мъж щеше да вразуми Гейлин.

Но не искаше да го остави да има последната дума.

— Гладна съм — оплака се младата жена.

— Не смятам да хабя храна за една мъртва жена.

В крайна сметка го остави да има последната дума.