Джоана Линдзи
Ангел на греха (6)

ГЛАВА 6

Той ще бъде тук, за да я защитава. Звучеше много мило и би означавало сигурност и безопасност, ако го бе казал някой друг, но не и Ангела на смъртта. Бедата бе, че Каси не му вярваше, че само ще я защитава. Той искаше да изплати дълга си към мистър Пикънс и то колкото е възможно по-бързо. За целта нямаше просто да се навърта наоколо и да остави нещата да следват естествения си ход. Ала не й се искаше и да мисли какво щеше да стане, ако Ейнджъл реши да направи нещо, за да ускори събитията.

Докато се връщаха към ранчото, тя още веднъж подчерта, че в никакъв случай не желае да има убийства.

Обаче не бе сигурна дали той изобщо я слушаше. А дори и да я слушаше, много се съмняваше, че обръща особено внимание на приказките й. В крайна сметка не тя го бе наела и той не се чувстваше задължен да се подчинява на заповедите й.

Пътуването бе доста изнервящо. Каси предположи, че той ще язди коня си по обратния път към ранчото, но когато приключиха разговора си, той не се помръдна от седалката. Освен това не можеше да се каже, че Ейнджъл е интересен събеседник. Ако тя не заговореше първа, той си мълчеше, а понякога дори и когато Каси кажеше нещо, спътникът й не си правеше труда да й отговаря.

На всичко отгоре близостта му я смущаваше и отклоняваше вниманието й от пътя. Облечените му в черни панталони дълги крака, изтегнати до нейните, непрекъснато привличаха погледа й. Ботушите му бяха от скъпа кожа и добре поддържани, а шпорите им блестяха, сякаш никога не бяха виждали прах. И те, както и триъгълната кърпа около врата му, заедно с останалата част от облеклото му, бяха черни. Всичко у него бе черно с изключение на револвера му, шпорите и онази жълта мушама, която привличаше погледа от разстояние.

Цялото му облекло бе необичайно. Той се обличаше така, че да привлече вниманието върху себе си. Любопитно й беше да узнае защо, но не мислеше да му задава лични въпроси. За нещастие щеше да има достатъчно време да го стори, ако събереше смелост да го разпитва. Нали бе заявил, че ще остане и няма да се отделя от нея. Господи, надяваше се да не го мисли в буквалния смисъл.

От своя страна Ейнджъл се улови, че по време на пътуването неведнъж поглеждаше към Касандра Стюарт. Изучаваше лицето и профила й, който бе много по-хубав, отколкото си бе помислил в началото. Нослето й бе малко и леко вирнато, лицето й бе с нежен овал, брадичката — фино очертана, а устните й — пълни и чувствени. Това бяха красиви устни, създадени за целувки. Осъзна, че се взира в тях, когато тя се бе обърнала към него, питайки се какъв ли е вкусът им. Мисълта го смути и обърка, тъй като не се чувстваше ни най-малко привлечен от тази жена, която го дразнеше и нервираше.

Не бе трудно да забележи, че и той й действаше изнервящо, но в това нямаше нищо необичайно. Ейнджъл правеше повечето жени нервни, особено дамите. Скованият й гръб, напрегнатите рамене, както и побелелите кокалчета на ръцете й, стискащи прекалено силно поводите, говореха красноречиво за това. Тя дори бе вдигнала пушката си от пода и я бе сложила на седалката между двамата. Жестът й го развесели и той едва се сдържа да не се засмее на глас. Разбира се, не го направи, нямаше никакво намерение да я кара да се отпусне и успокои. Обикновено не си губеше времето с подобни опити, а в нейния случай просто не му се искаше да го прави.

Сега, след като знаеше коя е тя, я приемаше по по-различен начин, но не и благосклонно, тъй като с лъжите си бе увеличила списъка с недостатъците си. Но тя бе от Шайен, а това я правеше по-различна, чувстваше я някак си по-близка, макар и против волята си.

Шайен бе градът, който Ейнджъл наричаше свой дом, защото бе прекарал достатъчно време там, след като на петнадесет години, или приблизително толкова, напусна планините. Той не знаеше точно на колко години е в момента, вероятно на около двадесет и шест. Не знаеше нито къде е роден, нито кога. Не знаеше кои са родителите му или къде да ги открие, ако все още са живи. Старата мечка го бе откраднал от Сейнт Луис, но той си спомняше, че бе пътувал с влак, за да стигне дотам, така че Сейнт Луис не бе родното му място. Веднъж се бе върнал в града, но там никой не си спомняше за малкото момченце, изчезнало от града им преди много години. А и ровенето из миналото не беше особено интересно за младеж, прекарал по-голямата част от детството си като фактически пленник на един луд мъж, живеещ в безлюдните глухи планини. Той бе прекалено зает да опознае онези неща, които му бяха забранявани цели девет години, както и да свикне отново да живее сред хората.

Не му харесваше чувството, че сякаш познава Касандра Стюарт, но фактът, че бе от онези луди Стюарт — една от онези богати и шантави Стюарт — си оставаше. Дори се бе срещал с майка й. Веднъж бе попаднал в ранчото й заедно с Джеси Съмърс, когато работеше за Роки Вели. Тогава Ейнджъл се бе опитал за кратко време да стане каубой, но разбра, че тази работа не е за него. Но съвсем ясно си спомняше деня, когато за първи път се срещна с Катрин Стюарт.

Той бе чувал за нея, но тя съвсем не се оказа такава, каквато си я бе представял. Беше красива и силна жена, с открит характер, която те гледаше право в очите и те преценяваше, както един мъж би го направил. У нея нямаше нищо от кротостта или срамежливостта на жена, не приличаше на дама, поне през онзи ден, когато я срещнаха, бе облечена в кожени панталони и мъжка риза, а в ръцете си държеше пушка. Сега вече разбираше защо и мис Стюарт имаше смелостта да носи пушка. Сигурно бе семейна черта.

Никога не бе срещал съпруга й, Чарлз Стюарт. Той бе напуснал Уайоминг преди Ейнджъл да чуе за лудите Стюарти. Но наоколо нямаше човек, който да не знаеше тяхната история, или поне така си мислеха, и който да не го обвиняваше, че бе напуснал жена си и дъщеря си.

Едни разправяха, че Катрин го хванала в леглото с друга жена, но десет години бяха твърде дълго време да накараш един мъж да страда поради някакво си мимолетно прегрешение. Други пък казваха, че веднъж я бил набил и тя никога не му го простила. Имаше и трета версия, че тя родила много трудно единственото им дете и след това никога повече не го пуснала в леглото си.

Никой не знаеше точно каква бе причината десет години двамата съпрузи да не си продумат, но след като съпругът й заминал, Катрин поела управлението на ранчото им „Лейзи С“ и го управлявала с твърда ръка. Мъжете, които работеха за нея, подскачаха, когато им кажеше да подскачат. И Ейнджъл разбра защо, след като се срещна с нея. У тази жена имаше нещо, което внушаваше страх и уважение.

Но това, което бе направило онази утрин толкова незабравима за Ейнджъл, бяха двата яркочервени папагала, кацнали на терасата пред къщата, която бе напълно еднаква с тази, която видя сутринта. Папагалите бяха най-необикновеното и смешно нещо, което някога бе виждал. Те се движеха напред и назад по парапета в такъв синхрон, че човек можеше да си помисли, че бе една птица и отражението й в огледалото. На всичко отгоре бълваха поток от ругатни, а Джеси се превиваше от смях. Катрин Стюарт остана невъзмутима, докато Ейнджъл се изчерви поне три пъти пред двете жени. Той никога не си бе представял, че такива птици съществуват, а още по-малко, че могат и да говорят.

Но това бе само едната причина, поради която онзи ден така ясно се бе врязал в паметта му. Другата бе, че той едва не загина през следобеда, натъквайки се на крадци на добитък, които от няколко седмици отмъкнаха говеда от стадото на Рока и Вели. Получи куршум в рамото и щеше да получи още един точно между очите, ако не се бе намесил Колт, полубратът на Джеси, от смъртта го деляха само секунди и той почти видя как спусъкът се придвижва.

Това бе вторият му дълг, към Колт Тъндър, който той бе изплатил наскоро и именно затова се забави пътуването му до Тексас. Колт беше единственият мъж, който Ейнджъл смяташе за истински приятел. Имаше доста мъже, които го наричаха приятел и които искаха да споделят славата му. Ейнджъл просто понякога търпеше присъствието им край себе си. Но с Колт бе нещо съвсем различно. И двамата бяха самотници, верни и точни стрелци, и двамата ги смятаха за чудаци, макар и по различни причини. Колт казваше, че са братя по дух и Ейнджъл бе съгласен с него.

А Катрин Стюарт и нейната майка бяха съседи на Колт. Приятелят му вероятно ги познаваше доста добре. Това бе другата причина, поради която бе принуден да гледа по различен начин на тази жена. Тя беше приятел на негов приятел. По дяволите, предпочиташе да не го знае!