Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 232 гласа)

ГЛАВА 37

Ейнджъл не очакваше да се върне в Шайен преди края на месеца. Но истината бе, че не можеше да остане надалеч. Краткото време, което прекара със семейството си, му даде ново самочувствие. Те го възприеха такъв, какъвто бе и не го гледаха отвисоко заради професията, която си бе избрал. Това го накара да преосмисли положението с Каси и след като го направи, реши да действа незабавно.

Когато напусна Сейнт Луис, той бе изпълнен с решителност, но след като наближи на няколко километра от ранчото й, съмненията започнаха отново да се надигат — не бяха достатъчно силни, за да го накарат да промени решението си, но достатъчни, за да забавят изпълнението му.

Мислеше да каже на Каси, че няма да й даде развод. Не, може би първо трябваше да я попита дали има нещо против да остане негова съпруга. Ако кажеше, че има, щеше да й отвърне: „Много лошо“. И щеше да я държи в леглото, дотогава докато не променеше решението си. В леглото си подхождаха напълно. Единствено извън него тя можеше да намери стотици причини поради, които двамата не бяха един за друг. Беше решил да я убеди в противното.

Сега просто трябваше да събере всичките си сили и да се справи. Ала срещата с Катрин Стюарт, веднага след като пристигна, не му помогна в това отношение. Тя бе на път за банката и също го видя, но се направи, че не го познава. Само ръката й погали револвера на кръста й.

Тази дама определено щеше да бъде проблем. Нямаше смисъл да се опитва да търси добрата й страна. Тя не притежаваше такава. По-добре изобщо да нямаше взимане даване с нея. Не се нуждаеше от одобрението й, за да спечели Каси, а единствено от това на Каси.

Това решение успокои тревогите му, но не за дълго. На вратата му се почука още преди да разопакова багажа си. Помисли си, че е Агнес, собственичката на пансиона, където Ейнджъл отсядаше при посещенията си, но когато отвори вратата, на прага бе застанала майката на Каси. Изглеждаше доста застрашително.

Катрин не си губи времето в размяна на любезности и направо пристъпи към същината на въпроса:

— В тази торба има двадесет и пет хиляди долара. Намери си друг град за живеене.

Той погледна към торбата в ръката й, високомерно изпънатата стойка и решителното изражение на лицето й. Не затвори вратата пред физиономията й, макар че много му се искаше. Но не я и покани в стаята.

— Този град ми харесва — възрази й младият мъж.

— Харесай си някой друг.

Заради Каси Ейнджъл запази любезния си тон.

— Задръжте парите си, мисис Стюарт. Не ми трябват.

— Не са ли достатъчно? Повече ли искаш?

— Госпожо, аз печеля по пет хиляди долара за един ангажимент, а понякога и по десет, само за няколко дни работа. Не са ми необходими вашите пари.

Катрин не очакваше да чуе точно това. Изражението й стана още по-сърдито.

— След като си толкова дяволски богат, защо не се от теглиш от работа?

— Мисля за това.

Катрин презрително изсумтя.

— Няма да го направиш, защото не те бива за нищо друго.

— И аз така мислех, но открих, че има нещо друго, което мога да върша — провлачено отвърна той. — Мога да бъда съпруг на дъщеря ви. Работата, която ще заема цялото ми време, ще бъде да я предпазвам от неприятности.

Каза го, за да я ядоса. Тя го бе вбесила, мислейки си, че може да го купи. И успя. Тя пронизително завика:

— Стой по-далеч от моята дъщеря или ще…

Не довърши предупреждението си.

— Не мога да се сетя за друг, който да е по-бърз стрелец от мен, а вие? — усмихна й се Ейнджъл.

Тя се обърна на пети и си тръгна без да го удостоява с отговор.

— Мисис Стюарт? — извика след нея Ейнджъл.

Тя не спря.

— Кажете на Каси, че скоро ще дойда да я видя.

— Само да стъпиш върху моята…

— Да, знам, лично ще ме застреляте. Хората често ми го казват. — Последното измърмори на себе си, тъй като тя вече си бе отишла.

* * *

Майка й закъсняваше. Докато Катрин беше в банката, Каси направи няколко покупки и отиде до гарата, за да провери дали са пристигнали роклите от мадам Сесилия. Двете обядваха в един от реномираните ресторанти в Шайен, а след това се разделиха, за да довършат задачите си.

Каси нямаше нищо против да я чака в двуколката, но днешният следобед бе мрачен, а надвисналото сиво небе я потискаше. Надяваше се снегът да се забави с още ден или два, поне докато мине сватбата на Колт.

Остана страшно изненадана, когато онзи ден той пристигна в ранчото, за да им представи своята херцогиня. Не очакваше подобно посещение, но бе доволна, тъй като имаше възможност да спомене на Колт, че Ейнджъл е в Сейнт Луис. Надяваше се, че той може би знае адреса му, за да го покани за сватбата, но Колт изглежда не отгатна тайното й желание, а и тя не събра достатъчно смелост да му го каже направо.

Опита се да поговори с него за Ейнджъл, докато майка й не бе в стаята, но той постоянно сменяше темата. Всъщност, като се замислеше затова, Колт най-вече се интересуваше дали е намерила някой, който да се нуждае от специалните й умения да „оправя“ нещата.

* * *

— Смятам, че трябва веднага да отидем в кантората на мистър Торили, а ако не е там, да го потърсим — заяви Катрин, докато се качваше в двуколката. Появата й бе толкова внезапна, че дъщеря й се стресна. — Той е мой адвокат от години. Сигурно ще може да направи чудеса и да изпрати на Ейнджъл още днес документите за развода.

— Още не мога да подам документи за развод, мамо — възрази й Каси и допълни: — Ами бебето?

— По дяволите, забравих! Е, веднага щом се уверим…

— Какво искаш да кажеш с това „още днес“. Ейнджъл върнал ли се е? Видя ли го?

Катрин въздъхна, хвана поводите и подкара надолу по улицата.

— Видях го — процеди през зъби. Сърцето на Каси прескочи един удар.

— Говори ли с него?

— Не си заслужава да се споменава — уклончиво отвърна майка й, без да отделя поглед от пътя — ясен знак, че не възнамеряваше да казва нищо повече.

Каси се намръщи замислено. Може би не си заслужаваше да се споменава, но явно нещо бе разстроило майка й, щом като отново започна да настоява за развода. Каси се питаше дали да не й заяви направо, че нямаше да се развежда, независимо дали има бебе, или не. Не, подобни неприятни новини можеха да почакат.

Първо трябваше да ги съобщи на Ейнджъл, а това също нямаше да бъде приятно изживяване. Разбира се, не мислеше да му го казва, докато не се увереше за бебето. Това щеше дай даде още една седмица, за да измисли как да му съобщи, че нямаше да си получи свободата.

Почти излизаха от града, когато Каси забеляза един мъж, застанал пред най-долнопробните салони в Шайен. С него имаше още двама мъже. Каси се втренчи, разтри очи и отново впери поглед в мъжа. Не можеше да повярва на очите си.

— Виждам призрак, мамо.

Катрин се обърна, но не видя нищо необичайно.

— Призраци не съществуват — твърдо заяви тя.

— Но онзи мъж там, високият — с треперещ глас промълви дъщеря й — е мъртъв. Ейнджъл го уби в Тексас. Аз също стрелях в него.

— Тогава може би не е умрял.

— Те го погребаха.

— Тогава е някой, който много прилича на него — напълно логично заключи Катрин.

— Толкова много, сякаш е негов двойник?

— Не си го видяла отблизо, мъничката ми — изтъкна Катрин. — Ако го направиш, ще се увериш, че си сбъркала. Мъртвите не се разхождат по улиците.

Сърцето на Каси замря в гърдите й, когато един от мъжете я посочи. Беше го виждала и друг път, но не му знаеше името. След като я посочи той се отдалечи. Другите двама се обърнаха и се втренчиха в нея.

Може би грешеше в това, което виждаше, но не и относно този мъж. Едва успя да изрече:

— Знам, че мъртвите не се разхождат, но… но това е… мамо. Не бих могла да го забравя. Една нощ в Коули той се промъкна в стаята ми и щеше да ме изнасили, ако Марабел не бе повикала Ейнджъл. Заради това Ейнджъл го предизвика и го застреля.

Катрин рязко дръпна поводите.

— Но защо баща ти не ми каза затова?

— Защото аз не съм му го споменала.

— И какво още не си му споменала? — майка й бе истински ядосана.

— Нищо друго, доколкото си спомням — уклончиво отвърна Каси.

Катрин недоволно изсумтя.

— Е, не се тревожи за онзи младеж. Той със сигурност не е мъртъв. Навярно е брат-близнак на другия.

— Още един Слейтър? — простена Каси. — И един беше твърде много!