Джоана Линдзи
Ангел на греха (29)

ГЛАВА 29

По население повече от триста хиляди души, Сейнт Луис се нареждаше по големина до градове като Филаделфия и Ню Йорк. Въпреки че Катрин предпочиташе да прави ежегодните си покупки в Чикаго, бе идвала в Сейнт Луис два пъти в годината.

Последното й посещение беше през 1875 г. — наскоро след като бе завършен Източния мост, пресичащ Мисисипи. Оттогава предградията на града доста се бяха разширили. Всъщност целият град се бе разраснал през последните шест години. Но Катрин бе жена, която оставаше вярна на навиците си и отсядаше винаги в едни и същи хотели, обикновено бяха най-добрите, които градът можеше да предложи, но не и непременно най-новите.

Така че Каси предположи, че ще отседнат в същия хотел, в който бяха идвали и преди, и точно там бе определила среща на детектива от агенцията на „Пинкертън“. Надяваше се само той да я намери дискретно, без да събуди подозренията на майка й.

Катрин още не бе споменала за посещение при адвокат, но Каси знаеше, че ще го направи веднага щом пазаруването й доскучае. Имаше на разположение седмица, а може би две, за да реши какво да прави с развода. Разбира се, нямаше кой знае какво да се решава. Трябваше да се разведе. Сега вече нямаше причина да не го направи. Само защото може би й харесваше да остане омъжена за съпруг, с когото толкова неочаквано се бе сдобила, не означаваше, че наистина ще остане омъжена жена.

Той със сигурност имаше какво да каже по този въпрос и то едва ли щеше да е нещо приятно. Майка й навярно щеше да изпадне в истерия, ако Каси си позволеше дори да намекне, че Ейнджъл й харесва и иска да остане негова съпруга. Щеше да изтъкне безбройни причини, поради които той не е подходящ за съпруг. Каси не искаше да ги чува. Вече ги знаеше и те нямаха нищо общо с чувствата й.

Според прогнозата днес трябваше да вали сняг, но слънцето продължаваше да грее, въпреки че не бе топло. В Сейнт Луис бе доста по-хладно, отколкото Каси бе свикнала в Тексас, но времето бе подходящо за разходка. Освен това не им се наложи да ходят твърде далеч. Никак не бе трудно да разберат коя е най-предпочитаната модистка в града. Това беше мадам Сесилия, чиито услуги Каси и майка й бяха използвали и преди, а пък ателието й се намираше само на две пресечки от хотела, на не повече от няколко минути път пеша.

Този следобед, за четвъртото посещение и последната проба, Катрин нае кабриолет. Каси предпочиташе да се поразходи, тъй като не й се слушаше обичайното бъбрене на майка й. Тя отново бе изпаднала в мрачно настроение. Намираха се в града от пет дни, а човекът на „Пинкертън“ все още не бе пристигнал. Каси вече се чудеше какво да измисли, за да удължи престоя им, ако мъжът не се появяваше през следващата седмица.

Да открие родителите на Ейнджъл не беше просто прищявка. Това бе станало особено важно за нея поради простата причина, че ако мисията й се увенчаеше с успех, тя щеше да има повод да се види с Ейнджъл и да поговори с него. Толкова силно копнееше за това! В крайна сметка винаги можеше да го види. Нищо не й пречеше да ходи много по-често в Шайен само и само да го зърне, дори и отдалеч. Знаеше, че той няма да разговаря с нея, освен, ако не е принуден от нещо важно. Не само защото не желаеше да го безпокоят, но и заради нейната репутация. И двамата бяха добре известни в града. Неминуемо щеше да има приказки, а можеше да избухне и скандал, ако видят Каси в компанията на покрития с лоша слава Ейнджъл.

— Отново си изпаднала в лошо настроение — забеляза Катрин, когато прекосяваха една пресечка, преди да стигнат до магазина на мадам Сесилия.

— Не съм.

— Напротив, не отричай.

— Е, добре, липсва ми Марабел.

Работниците, с които пристигна Катрин, в случай, че се наложеше да спасява във въоръжена битка дъщеря си, бяха заминали за Уайоминг, отвеждайки пантерата с тях. Собствениците на хотели се мръщеха при вида на подобни домашни любимци. Това бе само половин лъжа. Любимката наистина й липсваше, но Ейнджъл й липсваше много повече.

— Аз изпратих телеграма да докарат частния ни спален вагон — каза Катрин, — но можем да не го чакаме и още утре да тръгнем за дома.

— Не! — ужасено подскочи Каси, но побърза да прикрие отчаянието, което я обзе. — Искам да кажа, че мога да преживея още няколко дни без Марабел, както и обратното.

— Не съм много сигурна за обратното — отбеляза Катрин. — Ти не беше тази, която трябваше да я преследва половината път до Денвър първия път, когато дойде на гости при баща си. Освен това не на теб се налагаше да обясняваш на всички онези хора през целия път, че не преследвахме дива пантера, а домашната любимка на дъщеря ми, на която й липсваше достатъчно здрав разум да си остане у дома, където животното нямаше да плаши хората до смърт.

Каси се усмихна, припомняйки си дългото и изпълнено с проклятия писмо относно поведението на Марабел. Катрин бе принудена да поръча голяма и здрава клетка, за да може да се превози животното. Марабел се бе опитала да последва Каси, но бе загубила следата след първата спирка на влака, след пресичането на границата с Колорадо, а не на половината път до Денвър, както майка й преувеличаваше. По това време Катрин бе вбесена еднакво и на дъщеря си, и на нейната любимка.

— Но тя остана у дома миналото лято, когато ходихме в Чикаго — напомни й Каси.

— Ние отсъствахме само десет дни и тя през цялото време бе здраво заключена в хамбара в постоянната компания на стария Макс да я пази, за да не кърти стените.

Последните думи на майка й я накараха да възрази.

— Марабел не кърти стени, мамо. Но след като искаш да говорим за стени и любимци, защо да не си поговорим за Късата опашка, твоя сладък слон. Уверена ли си, че хамбарът все още си е на мястото след твоето заминаване?

Катрин й хвърли кисел поглед.

— Започвам да мисля, че онзи мъж е имал много лошо влияние върху теб.

— Кой мъж? — невинно попита дъщеря й.

— Много добре знаеш кой — сърдито отвърна майка й. — Нахалството ти започна да става все по-лошо.

— Аз пък си мислех, че става по-добро.

— Видя ли сега какво имам предвид?

Каси завъртя очи.

— Мамо, ако все още не си забелязала, аз съм вече голяма жена. Кога ще престанеш да се отнасяш към мен като към малко момиченце?

— Когато станеш на шестдесет и пет и аз съм мъртва, нито ден по-рано.

Ако Катрин не звучеше толкова сериозно, Каси сигурно нямаше да се разсмее.

— Добре, мамо, ще се постарая да не се държа нахално, но много те моля, да престанеш да ме наричаш пред всички „бебчо“ или „мъничката ми“!

Каси леко сви устни.

— Е, щом и двете ще правим отстъпки, струва ми се, че бих могла…

Не можа да довърши изречението си. Кочияшът им внезапно дръпна юздите и рязко спря кабриолета. Двете жени едва не изхвръкнаха от седалките си. Един голям фургон за доставки излезе от една странична улица и застана пред тях, очевидно възнамерявайки да завие в противоположната посока. Но движението на отсрещната страна бе доста оживено и фургонът не можеше да намери пролука, така че остана на мястото си, блокирайки пътя.

Кочияшът на кабриолета, в който бяха Каси и майка й, побесня от инцидента и започна да крещи и да сипе обиди. Кочияшът на фургона не му остана длъжен и направи един доста красноречив жест, придружен със солидни ругатни.

Лицето на Катрин пламна от думите, сипещи се от устата на разпенения мъж.

— Запуши си ушите, Каси — заяви тя на дъщеря си и хвърли един долар върху седалката. — Предпочитаме да повървим.

— Но тъкмо започна да става интересно — възрази Каси.

— Ще се поразходим — още по-натъртено повтори Катрин.

Тя наистина се чувстваше смутена. Каси се забавляваше, още повече, че бе чувала и по-лоши проклятия от каубоите в ранчото на майка й „Лейзи С“. А и майка й имаше доста цветист език, когато трябваше да наругае някого от работниците си за зле свършената работа. Но това бе от чудатостите на Катрин. За разлика от Каси, която носеше своя колт само докато бе в ранчото, майка й никога не се разделяше със своя, освен когато пътуваше на изток. Тогава тя се превръщаше в истинска дама от висшето общество, с изискани обноски, отлично възпитание, облечена в елегантни и стилни дрехи.

Струваше си малко да я подразни.

— Нали знаеш, че това нямаше да се случи, ако Ейнджъл бе тук.

— Да не би да се хвалиш с човек, който плаши хората само като ги погледне? — невярващо попита Катрин.

— Предполагам, че да. Тази негова характерна черта може да се окаже полезна в много случаи. Представи си колко бързо ще се отървеш от двете госпожици Потър, ако Ейнджъл влезе в стаята.

Катрин презрително изсумтя.

— Не се заблуждавай. Дори и той ще се уплаши от онези две кречетала.

— Ами какво ще кажеш за Уили Гейт, който всяка неделна вечер ти досажда с нескончаемите си истории за Гражданската война, а сърцето ти е твърде меко, за да го отпратиш.

— Той е герой от войната… и ти не намекваш, че би било много хубаво, ако Ейнджъл е край нас, нали?

Катрин я гледаше толкова строго, че Каси предпочете да не отговори.

— Струва ми се, че ако не побързаме ще закъснеем — каза вместо това тя и си запреправя път през тълпата на тротоара. По този начин прекрати всякаква възможност за по-нататъшни разговори с майка си.

Няколко минути по-късно двете стигнаха до магазина на моделиерката, но не можаха да влязат, тъй като едновременно с тях пристигнаха добре облечен млад джентълмен заедно с доста натруфената си приятелка. Мъжът бе толкова красив, че Каси не можа да откъсне поглед от него. Катрин не забеляза интереса на дъщеря си, но не пропусна да види, че след като им хвърли бегъл поглед, мъжът явно тутакси ги изключи от съзнанието си, тъй като не задържа вратата да минат, а направо последва спътничката си в магазина.

— Някои хора не притежават никакви обноски — възмутено промърмори Катрин, преди вратата да се затвори зад мъжа. Той я чу и се обърна, за да я възнагради с презрителен поглед. Страните на Катрин пламнаха от обида и възмущение. Каси реши, че е по-добре да не споменава, че това също нямаше да се случи, ако Ейнджъл беше с тях.

Но майка й явно бе прочела мислите й, защото изгледа дъщеря си доста намръщено и процеди през зъби:

— Не го казвай!

— Няма.

— Ще се оплача на мадам Сесилия и ще й заявя, че сигурно ще си потърсим друга модистка — продължи Катрин.

— Тя не е виновна.

— Не е ли? Защо тогава е определила един и същ час за проба на нас и на тази лека жена?

— Какво те кара да мислиш, че тя не е дама?

— Познавам кога една жена е любовница на един мъж — сърдито отвърна Катрин.

Каси отново завъртя очи.

— Мамо, струва ми се, че се разстройваш за нищо.

— Така ли? След като ти продължаваш да мислиш за онзи професионален убиец?

Затова ли е било всичко? Трябваше да се досети, че майка й не би се разстроила от нечия грубост, след като и преди се бяха сблъсквали с много по-лоши неща в големите градове.

Реши, че е по-добре да не спори с майка си.

— Обещавам, че повече няма да го споменавам.

— Добре. А сега възнамерявам да покажа на този простак колко груба може да бъде една жена от Уайоминг. — Докато влизаше в модния магазин, Каси я чу да добавя: — Искаше ми се да не бях опаковала колта си в багажа.

Каси тъжно въздъхна. И на нея й се искаше Ейнджъл да не бе събрал багажа си и да не бе изчезнал от живота й.