Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 243 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Xesiona (2008)
Корекция и форматиране
maskara (2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

ИК „Бард“, 1999

Оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 16

Ейнджъл си поръча още едно уиски и се обърна, за да огледа стаята. Салонът „Последната бъчонка“ беше необикновено тих за съботната вечер, но не бе единственият в града, а Ейнджъл по навик избягваше по-шумните места.

На няколко маси се играеха карти, но той нямаше настроение за игра. Искаше му се да се напие, а след това да се качи горе с едно от трите момичета, които работеха тази нощ. Едната от тях дори бе хубава, а той не можеше да отрече, че се нуждае от жена, особено след като през последните три нощи само една тънка стена го отделяше от жената, която страстно желаеше.

Но нямаше да се напие, особено на обществено място. Това щеше да бъде проява на небрежност, а Ейнджъл рядко биваше небрежен. А и все още се двоумеше дали да си купи жена за през нощта. Тялото му се нуждаеше от женски ласки, но интересът му към тези жени, които бяха достъпни в момента, не продължи дълго.

Това бе доста странно. Досега Ейнджъл никога не бе проявявал излишна придирчивост към жените. Едно топло, меко и желаещо го тяло, винаги бе достатъчно, за да го задоволи. Сега мислите му бяха заети почти изцяло само с една конкретна жена — нещо, което досега не му се бе случвало. Всичко вече започваше дяволски да го изнервя. Пък и не само това…

Никак не му харесваха чувствата, които започваше да изпитва напоследък. Например това, което долови, след като застреля Рафърти Слейтър — прекалено силно задоволство. Досега не бе изпитвал удоволствие да убива човек и не можеше да си обясни сегашните си чувства. Те бяха нещо примитивно и твърде лично. Беше намразил онзи мъж заради намерението му да сподели леглото на Каси.

Това наистина никак не му се бе понравило. Но единствената причина, с която можеше да си обясни задоволството след убийството на Слейтър, бе, че тя се намираше под неговата закрила. Нищо друго нямаше смисъл.

Ейнджъл допиваше третата си и последна чаша, когато в салона влезе Морган Маккъли. По-точно прекрачи прага със залитане. Очевидно тази вечер бе пресушил цяла бутилка и то пълна със силно уиски. Не беше сам. Един от братята му бе с него, вероятно вторият по възраст. Ейнджъл не можеше да си спомни името, с което Каси го бе нарекла, но предположи, че скоро ще опресни паметта си, тъй като двамата мъже се насочиха към него, след като Морган го зърна на бара.

— Дяволите да ме вземат, ако това не е годеникът на мис Стюарт! — презрително извика Морган. — Браун, нали така ти беше името, момко?

Ейнджъл остави чашата си върху плота, за да освободи и двете си ръце. Двамата братя го заобиколиха от двете страни, а физиономията на Морган изразяваше искрено отвращение.

— Името ми е Ейнджъл.

— Да, и аз така чух. Ейнджъл Браун.

— Само Ейнджъл.

Морган се залюля на пети. Ейнджъл реши, че трябва да си е в леглото, вместо да си търси белята.

— Да не би да казваш, че Каси е излъгала?

— Не, казах, че ще се задоволя и само с Ейнджъл.

— О, по дяволите! — обади се Ричард Маккъли. — По-добре да си вървим, малки братко.

— Стой настрани…

Морган внезапно млъкна, тъй като по-големият му брат го дръпна и сърдито зашепна нещо в ухото му. Ала Морган се опъваше, без да обръща внимание на думите му. Ричард бе принуден да го стисне в мечешката си прегръдка, докато по-малкият му брат завалено се провикна:

— Истина ли е това? Че те наричат Ангела на смъртта?

Ако досега никой не им обръщаше внимание, сега всички погледи се насочиха към тях. Нито един мускул не трепна по лицето на Ейнджъл.

— Някои хора са достатъчно глупави, за да го правят.

Очевидно Морган бе твърде пиян и раздразнен, за да схване намека.

— И защо, по дяволите, убиец като теб ще моли една дама да се омъжи за него?

Дяволски добър въпрос. Това не бе нещо, което Ейнджъл би направил при каквито и да е обстоятелства. Самата идея бе нелепа. Нито една дама, която имаше здрав разум, нямаше да пожелае да се омъжи за него, а той притежаваше твърде много гордост, за да рискува някога да бъде отхвърлен. Но сега бе длъжен да отговори на въпроса, тъй като определена дама, която така силно обичаше да се меси в живота на другите, бе изтърсила някои опашати лъжи, които тези глупаци бяха взели за истина. Нямаше друг изход, освен да се опита по някакъв начин да измъкне и себе си, и Каси от неудобното положение.

— И какво те засяга това, Маккъли?

— Той самият смяташе да се ожени за нея! — провикна се пиянски глас.

Морган рязко се обърна и повлече и брат си със себе си, тъй като Ричард продължаваше да го държи здраво. Но не можа да види негодника, който го бе накарал да се изчерви с приказките си. А и Ейнджъл бе този, с когото искаше да си премери силите си, така че се завъртя обратно, като се опитваше да се откопчи от желязната хватка на брат си.

Ейнджъл се напрегна, питайки се дали да си тръгне и да сложи край на битката, преди още да е започнала. Ала чувството, което го преследваше от началото на седмицата, че се нуждае от нещо като възмездие, все още не го бе напуснало. Измъкна револвера си и го подаде на мъжа зад бара.

— Ще го пазиш ли честно?

Нямаше нужда му обяснява за какво става дума.

— Няма да има нищо честно, ако сега го насочиш срещу Морган — безучастно кимна той. — Все пак ще ти бъда благодарен, ако излезете отвън.

— Аз нямам нищо против, но не мисля, че той ще се съгласи.

— Пусни ме, Ричард — разнесе се в този миг гласът на Морган. — Нямам намерение да го застрелвам, искам само да му строша някой и друг кокал.

Успя да се измъкне от ръцете на брат си, но силно политна напред. След чутото, Ейнджъл реши, че не е много разумно да чака първия удар на Морган, затова вдигна коляно, за да го посрещне. И докато огромният мъж се приготвяше за удар, Ейнджъл ловко заби десния си юмрук в лицето му.

Ударът би трябвало да просне Морган на пода и всеки друг на негово място би се озовал там. Но той бе много едър мъж, а и тялото му бе здраво и мускулесто. Юмрукът на Ейнджъл само го замая. Освен това бе твърде пиян, за да усети каквато и да е болка. На Ейнджъл му се искаше да може да каже същото и за себе си, когато противникът му се нахвърли срещу него.

Десет минути по-късно главата му пулсираше и цялото тяло го болеше, но бе благодарен, че Морган е толкова пиян. В противен случай никога нямаше да го надвие и той бе удивен, че все пак успя да го направи. Просто имаше късмет с онзи последен удар. Разбира се, единствено силната воля го задържаше все още прав на крака.

Ейнджъл протегна ръка към бармана, за да му върне револвера. Мъжът му го подаде, заедно с бутилка уиски и широка усмивка.

— От заведението, мистър. Беше истинско удоволствие да се наблюдава как Морган губи за пръв път. И не се безпокой за щетите. Аз ще се оправя с баща му.

Ейнджъл само кимна. Зад него Ричард грабна една бира от съседната маса, която бе останала непреобърната и я плисна в лицето на брат си. Ейнджъл взе бутилката уиски и излезе.

Чувстваше се много по-добре, независимо от болките. Можеше дори да помоли мис Каси да се погрижи за раните му.