Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 232 гласа)

ГЛАВА 35

Катрин и Каси се върнаха навреме у дома, за да бъдат поканени на сватбата на Колт Тъндър в края на месеца. Неговата сестра Джеси от няколко седмици се занимаваше с организирането на тържеството. Според слуховете, които научиха от икономката си Лоуела, Колт се притеснявал от излишното суетене. Той просто искал да се ожени час по-скоро, докато невестата не е променила намерението си. Но сестра му не искала и да чуе. Тя била решила да вдигне най-пищната сватба в цял Уайоминг. В крайна сметка брат й се женел за истинска херцогиня и всичко трябвало да бъде безупречно.

Катрин беше много впечатлена. Каси не й спомена, че тя вече бе чула за херцогинята на Колт от Ейнджъл. Очакваше с нетърпение да се запознае с личността, която бе променила мнението на Колт за жените. Ейнджъл сигурно щеше да бъде страшно изненадан, тъй като според него приятелят му не бил във възторг от компанията на знатната англичанка.

Каси научи повече, когато на втория ден след завръщането си двете с Марабел налетяха случайно на Джеси. Тя търсеше едно заблудило се теле, а Каси се наслаждаваше на ездата из ранчото, следвана от Марабел, Двете с Джеси се разговориха, докато яздеха една до друга.

— Миналия месец имаше много голяма нужда от твоите способности да оправяш заплетени истории — каза Джеси. Тя беше единствената, която се отнасяше благосклонно към навика на Каси да се бърка в живота на другите. — Едва ли си виждала двама по-нещастни хора от Колт и Джослин, когато се прибраха. Бяха влюбени един в друг. Веднага го разбрах. Но не смееха да си признаят и ми се струваше, че никога нямаше да го направят.

— Защо не?

— Той не вярваше, че тя ще се омъжи за мелез, а Джослин не вярваше, че той я обича. Двамата се държаха като глупаци, скривайки чувствата си един от друг.

Каси нервно се размърда на седлото. Нима и тя не постъпваше по същия начин? Разбира се, нейният случай бе по-различен. Тя не мислеше, а знаеше, че Ейнджъл не отвръща на чувствата й. Тогава защо не бе проявил особена настойчивост за развода, обади се един тъничък глас в нея. Отново се размърда. Трябваше добре да помисли за това. Ако имаше и най-малкият шанс…

— Никога няма да отгатнеш къде е отседнал — продължи Джеси. — В ранчото на стария Калан.

Каси бе смаяна.

— Не вярвах, че кракът му отново ще стъпи на това място след всичко, което му се е случило.

— Знам. Но херцогинята го купи, за да живее там, докато завърши строежът на къщата й в подножието на хълмовете. А след като Колт се престраши да я помоли да се омъжи за него, тя за нищо на света не желае да го изпуска от погледа си.

— Аз пък чух обратното — че той се страхувал тя да не промени решението да се омъжи за него.

— Всъщност и двамата ще се съмняват в чувствата си докато са живи. Не ме питай какво ми костваше да ги убедя да се въздържат поне месец, докато не видя брат си женен както се полага. Никак не ми беше лесно.

Двете спряха за малко, за да наблюдават как Марабел се търкаля в една преспа сняг, останала от бурята, разразила се преди няколко седмици. Сутринта бе доста мразовита, но и двете жени бяха свикнали със суровия климат. Уайоминг.

Каси реши да помоли за съвет по-възрастната си приятелка, докато все още имаше възможност.

— Някога налагало ли ти се е да вземеш решение, а да не знаеш какво точно искаш, Джеси?

— Разбира се, много пъти. Тъкмо в такива случаи Чейс ми е страшно полезен. Ако аз не мога да открия отговора, той го намира.

— Сигурно ти е полезен и за други неща — пошегува се Каси.

— Едно или две усмихна се Джеси. — И така, какво е това трудно решение, пред което си изправена?

Джеси винаги пристъпваше право в целта. Каси реши да последва, примера й.

— Докато бях в Тексас, се омъжих.

Приятелката й гръмко се засмя.

— Дяволите да ме вземат, това сигурно е сезонът на сватбите. Как е възможно да криеш такава новина? Кога ще се запознаем с него?

— Ти вече го познаваш. Омъжих се за Ейнджъл.

— Ейнджъл? Не, не, разбира се, не…

— Всъщност, да, приятелят на Колт.

Джеси смаяно се втренчи в нея.

— Ти и Ейнджъл?

Недоверието във въпроса на приятелката й накара Каси да потрепери.

— Предполагам, че звучи доста невероятно, но в действителност това не беше наша идея. Спомняш ли си как двамата с Чейс се оженихте?

— Как мога да забравя дулото на револвера му, забито в гърба ми? — Изведнъж тюркоазените й очи се разшириха. — Да не искаш да кажеш, че Ейнджъл те е принудил да се омъжиш за него?

— Не той. Един от съседите на баща ми, който не понасяше навика ми да се бъркам в хорските работи.

— И Ейнджъл им позволи да го направят? Учудването на Джеси бе напълно разбираемо. Всеки, който познаваше Ейнджъл, знаеше, че той никога не би допуснал да го заставят да направи подобно нещо и щеше да го предотврати, дори и ако се наложеше да пролее кръв.

— Те го обезоръжиха, преди още той да разбере какво предстои.

— Сигурно е бил бесен и готов да убива.

— И аз така си мислех, затова се опитах да направя всичко, за да ги накарам да се откажат от намерението си, представяйки си, че след това той ще ги избие до крак. Но всъщност той беше ядосан само на мен. За всичко бях виновна аз и навикът ми да си пъхам носа там, където не ми е работа.

— И ти все още си жива?

Каси се усмихна.

— Мисля, че Ейнджъл не стреля по жени.

— Затова ли майка ти замина толкова ненадейно за Тексас?

— Не, тя е смятала, че може би ще ми е необходимо помощта й, за да се справя със съседите на татко — обясни Каси, — но Ейнджъл вече бе уредил всичко.

— А какво изобщо е търсел той в Тексас?

— Аз се оказах услугата, която той дължал на стар приятел.

— Типично за Ейнджъл. Той приема много сериозно дълговете си. Няколко години се опитваше да се отплати на брат ми затова, че му спаси живота. Колт ми спомена, че Ейнджъл му помогнал да се измъкне с херцогинята от Ню Мексико, така че дългът му най-после е изцяло платен.

— Да, Ейнджъл ми разказа.

Джеси я изгледа загрижено.

— Навярно майка ти никак не е била доволна от сватбата ти с Ейнджъл, макар че не е станала по твое желание.

— Това е меко казано. Тя го възненавидя от пръв поглед.

— Е, не се тревожи. Ще й мине веднага, щом анулираш брака. Изненадана съм, че Катрин още не се погрижила за това.

Лицето на Каси се обля в гъста червенина.

— Не може да го направи. Бракът не може да бъде анулиран, тъй като вече е консумиран.

Очите на Джеси гневно блеснаха.

— По дяволите, откога ли е станал такъв простак?

— Сигурно откакто се срещнахме. Ние двамата не се разбирахме много добре… искам да каже не през цялото време.

— Че кой ли го прави? Но нима той не знаеше, че по този начин ще се наложи да поискаш развод?

— Знаеше го.

— В такъв случай нищо не разбирам. Къде му е умът?

Каси смутено сведе глава. Джеси разбра.

— О — рече тя и на свой ред се изчерви. — Ти беше ли против… не, не ми отговаряй. Това е твърде лично.

— Всичко е наред, Джеси — прекъсна я Каси. — Това е част от проблема. Всъщност аз нямах нищо против.

— Да не би да искаш да кажеш, че имаш специални чувства към Ейнджъл? — предпазливо попита по-възрастната й приятелка.

— Предполагам, че е така.

— Тогава няма да се разведеш?

— Това е другата част от проблема. Той се надява да го направя. Майка ми също.

— А кой, по дяволите, е казал, че трябва да направиш това, което те очакват? — възмути се Джеси.

— Но Ейнджъл не иска да е женен.

Приятелката й изсумтя недоволно.

— Трябвало е да помисли преди първата си брачна нощ.

Каси бе поразена. Защо самата тя не се бе сетила затова? Но знаеше защо. Джеси не бе от този тип жени, които ще се оставят да ги смачкат, без да отвърнат както подобава. Но Каси трябваше да бъде страшно ядосана, за да си позволи да се нахвърли срещу някого.

В интерес на истината тя се опита да се разгневи на Ейнджъл, като си припомни всички неща у него, които я вбесяваха, спомни си и последната им среща… а после и как бе свършила тя. Да, можеше да го накара да почака малко, докато получи развод. Не й бе хрумвала мисълта, че можеше изобщо да откаже да се разведе с него.

Погледна безпомощно към Джеси.

— Не мисля, че мога да му причиня подобно нещо.

Джеси поклати глава.

— Той не се е поколебал да направи брака ви действителен. Ако бях на твое място, аз също не бих се поколебала да го оставя такъв. Ако това е, което наистина желаеш? Ако не е така, тогава не се бави, Каси, и се разведи.

Но Каси искаше точно това. Повече не се съмняваше. Съмняваше се единствено в мъдростта на решението си да получи насила нещо от мъж като Ейнджъл.