Джоана Линдзи
Ангел на греха (25)

ГЛАВА 25

Наближаваше часът за лягане, но Каси още нямаше намерение да напуска всекидневната. Не бе виждала Ейнджъл през деня, но той й каза, че ще се видят вечерта и тя нямаше да си легне, докато той не се върне.

Баща й седеше заедно с нея, потънал в мълчание. През по-голямата част от сутринта Каси му бе разказвала за случилото се след неговото заминаване. Той бе изумен от развоя на събитията, а след това се разгневи на Ар Джей, задето се бе отнесъл толкова грубо с дъщеря му. Увери Каси, че не е необходимо да заминава, че той ще се оправи както с Маккъли, така и с Катлин. Разбира се, тя никога нямаше да му позволи. И без това вече му бе причинила достатъчно неприятности.

Слава Богу, след като узна, че бракът е само временен, баща й не я попита отново какво правеше Ейнджъл в спалнята й тази сутрин. Но отлично се досещаше защо сега седи редом с нея. Въпреки че не бе казал нищо за това, баща й нямаше намерение да я оставя насаме с Ейнджъл. Когато пристигна, беше много уморен, тъй като бе яздил часове, за да пристигне по-рано. Но почти през целия следобед бе спал, така че сега се бе съвзел. Очевидно нямаше да я остави дори за няколко минути насаме с Ейнджъл.

Каси чу, че предната врата се отваря и затваря и цялата се напрегна. Трябва да помоли баща си да й позволи няколко минути насаме с Ейнджъл. Сигурно той нямаше да се съгласи, но все пак ще го попита. Само че този, който се появи в приятно затоплената всекидневна, въобще не беше Ейнджъл. На прага застана Катрин Стюарт, която изглеждаше много по-изтощена и раздърпана, отколкото беше Чарлз тази сутрин.

— В Тексас ли се намирам, или бурята, която оставих на север, ме е довяла обратно в Уайоминг?

Катрин имаше предвид къщата, която не бе виждала досега, но която удивително много приличаше на тази у дома й. Ала не получи отговор. Каси временно бе загубила дар слово. Чарлз не би й отговорил при каквито и да е обстоятелство, така че сега само седеше безмълвно и се взираше в жена си.

От своя страна тя също го оглеждаше с не по-малък интерес. Двамата не се бяха виждали почти десет години и любопитството на Катрин бе надделяло над обета й никога повече да не му проговори.

Все още се взираха един в друг, когато най-после Каси успя да възвърне гласа си.

— Мамо, какво правиш тук?

— Сигурно се шегуваш — отвърна Катрин и пристъпи към дъщеря си, за да я прегърне. — След като именно ти ме предизвика да дойда?

— Не съм направила подобно нещо — възрази Каси, отчаяно опитвайки се да си припомни какво бе написала в последното писмо до майка си — Аз просто те поканих, нали?

— По такъв начин, за да си сигурна, че няма да приема. Познавам те по-добре от всеки друг, бебчо. И нямам никакво намерение да чакам, докато се прибереш у дома, за да разбера чак тогава защо не ме искаш тук.

Каси потръпна. Изглежда опитът й да прояви несвойствените за нея хитрост и лукавство напълно се бе провалил. Трябваше да се досети какво ще се случи, след като майка й нито й бе писала, нито й бе изпратила телеграма. Надяваше се, че Катрин няма да дойде, но би трябвало да я познава по-добре. Припомни си и заплахите на майка си.

— Ти… ъъ, не си довела цяла армия със себе си, нали? — попита Каси.

— Само няколко от работниците.

— Колко няколко?

— Петнадесет — отвърна Катрин и приближи до огъня. Свали шапката си и стрелна с поглед Чарлз, преди да изтупа полата си за езда и да покрие с прах ориенталския килим. — Оставих ги в града.

Докато наблюдаваше майка си, Каси вътрешно простена. Отново се започваше — онези малки неща, с които родителите й се вбесяваха един друг. Те дори не се опитваха да се прикриват, тъй като отлично знаеха, че нито един от двамата ще каже нещо — поне не един на друг. След десет години раздяла човек би помислил, че са оставили зад гърба си недоразуменията. Но, не, двамата се държаха така, сякаш никога не се бяха разделяли.

— Съжалявам, че е трябвало да изминеш толкова път за нищо, мамо. Утре щях да си тръгна за вкъщи.

— Значи проблемът ти се е разрешил?

— С малко помощ от моя ангел-пазител.

— Е, съжалявам, че не пристигнах навреме, но поне мистър Пикънс е успял. Радвам се, че се връщаш у дома… но защо съкращаваш посещението си?

— Изглежда повече не съм желана по тези места — отвърна Каси, опитвайки се да не звучи прекалено мрачно. По-късно щеше да й обясни за заместника на Левис Пикънс.

— Ако искаш да останеш, бебчо, аз ще се погрижа за това — увери я майка й.

Каси побърза да поклати глава.

— Татко вече ми предложи да уреди нещата, но аз не искам да му причинявам повече неприятности. По-добре да се прибера у дома.

— Нима баща ти наистина е предложил направи нещо? — Във въпроса й се съдържаше такава ирония, да не говорим за явното недоверие, че Чарлз не можа да премълчи.

— Можеш да кажеш на майка си, Каси, че аз мога не по-зле от нея да се погрижа за проблемите на дъщеря си.

— А ти можеш да кажеш на баща си, че аз съм казала: „Ха!“ — рязко отвърна Катрин.

Каси раздразнено изгледа родителите си. Когато беше на десет години, се забавляваше, че двамата си говорят с нейна помощ. Но сега й се струваше изключително нелепо. Защо никога не се бе опитала да направи нещо за това?

— По дяволите, ти май наистина не си се шегувала, съкровище! — намеси се друг глас.

Каси се обърна и видя Ейнджъл, застанал на прага. Беше се облегнал на рамката, със скръстени пред гърдите ръце, а шапката му бе свалена и се придържаше с връзката на врата му. Освен това бе облякъл и жълтата си мушама. Умираше да разбере къде е бил, но…

— Сега не е най-подходящото време — насили се да заяви вместо това Каси.

— Това е единственото време — възрази й той. — Всъщност семейната ви среща ще трябва да почака.

— Не ви ли познавам, млади човече? — попита Катрин.

Ейнджъл кимна.

— Да, госпожо. Срещали сме се преди няколко години. Името ми е Ейнджъл.

Каси не можа да прикрие изненадата си.

— Точно така, ти работи за малко при Роки Вели. Но какво те е довело толкова далеч на юг?

Преди да отговори, погледът на Ейнджъл се срещна за миг с този на Каси.

— Трябваше да се погрижа за дъщеря ви… един вид като услуга към Левис Пикънс.

Катрин се обърна към Каси.

— Но аз си мислех…

— Мистър Пикънс не можа да дойде, мамо, така че изпрати Ейнджъл… Не разбрах какво е това, което не може да бъде отложено?

Въпросът бе отправен към Ейнджъл.

— Трябва да дойдеш с мен.

— Къде?

— Отвън в хамбара.

Не това очакваше Каси… или се надяваше… или се страхуваше.

— Какво има в хамбара?

— Някои твои приятели са готови да те изслушат още веднъж.

Очите й се разшириха от изумление.

— Не може да си го направил! И двамата ли са тук?

— И още някой.

— Вие двамата не можете ли да говорите на разбираем английски? — намеси се Катрин.

— Ейнджъл е успял да събере под един покрив Маккъли и Катлин, така че да мога да поговоря с тях — обясни Каси и се обърна към съпруга си. — Затова си го направил, нали?

— Реших, че ти го дължа — бе всичко, което каза той. Каси едновременно се изчерви и се усмихна. Но в същия миг й хрумна нещо друго.

— По собствено желание ли дойдоха?

— Не бих си губил времето, за да ги питам.

— Я чакай малко — отново се обади Катрин. — Да не би да казваш, че си довел тук тези хора… под заплахата на оръжието?

Ейнджъл сви рамене.

— С тях няма друг начин, госпожо. Вие двамата с мистър Стюарт можете да се присъедините или не, но Каси трябва да дойде с мен. Предполагам, че това ще отнеме известно време, така че не се тревожете, ако дъщеря ви се забави.

Чарлз Стюарт най-после заговори.

— Трябва да си полудял, щом си въобразяваш, че ще оставя дъщеря си сама с теб, независимо от причината. Искам да си разменя някоя и друга приказка с Ар Джей. Каси, кажи на майка си, че не е необходимо да ни чака. Може да се настани и да се чувства като у дома си.

— Каси, кажи на баща си, че сигурно е превъртял, след като си мисли, че ще стоя настрани! — гневно изрече Катрин.

Каси не каза нищо, но Ейнджъл заговори вместо нея.

— Предупреждавам ви, че ако влезете в хамбара, ще трябва да играете по моите правила. И никой няма да си тръгне, докато аз не разреша. За всеки случай ще взема револвера ви, мисис Стюарт. Моят е единственият, от който ще се нуждаем тази вечер.

Катрин отстъпи и му подаде револвера си, но прошепна на ухото на дъщеря си:

— Какво толкова ти дължи този мъж, че е готов да пристъпи закона?

— Това е нещо лично, мамо.

При тези думи сребристосивите очи на Катрин, същите като тези на Каси, се присвиха.

— Ще трябва ли да го застрелям, преди да си тръгнем оттук, бебчо?

На Каси й се искаше майка й да се шегува, но знаеше, че говори напълно сериозно.

— Моля те, не си прави прибързани заключения — отвърна й тя. — По-късно ще ти обясня всичко.

— И дано всичко да е наред, защото този млад човек никак не ми харесва.

На Каси й се искаше и тя да може да каже същото.