Джоана Линдзи
Ангел на греха (18)

ГЛАВА 18

В неделя се разрази силна буря и Каси остана през целия ден в къщата. Освен това през последните седмици присъствието й на неделната служба бе истинско изпитание, тъй като никой от старите й приятели не разговаряше с нея. А Джени не дойде нито веднъж в църквата, откакто беше избягала с Клейтън. След това, което Бък бе казал на Ейнджъл за сестра си, Каси предположи, че Джени не може да спре да плаче и сега никак не искаше да се показва пред хората по време на църковната служба, при това сломена, със сведени рамене и зачервени очи.

Каси бе доволна, че й бе спестено подобно мъчение, но в същото време се ядоса на Ейнджъл, който й заяви, че така или иначе няма да й позволи да отиде на църква, тъй като не бе в състояние да я придружи. А което бе още по-лошо, даде да се разбере достатъчно ясно, че не й вярва и няма да я изпусне нито за миг от погледа си. Ейнджъл бе сприхав и раздразнителен, така че тя предпочете да не спори с него.

Всъщност през този и през следващия ден той не напусна леглото си. Единственият път, когато Каси се отби да го види как е, той се държа толкова отвратително, че тя повече не се появи в стаята му. Пращаше Емануел да му носи храната.

Но след като и на третия ден Ейнджъл не слезе долу за закуска, Каси започна да се безпокои, че може би има някои по-сериозни рани, за които не й бе споменал и които тя не бе забелязала. Обаче, когато почука на вратата на стаята му и получи позволение да влезе, го завари напълно облечен да се упражнява във вадене на револвера от кобура на кръста си. Той не прекрати заниманието си заради нея, така че девойката търпеливо го изчака да й обърне внимание. Ейнджъл на два пъти изтърва револвера, при което от устата му изригнаха отвратителни проклятия. Накрая благоволи да й обърне внимание.

— Е?

Сърдитият му тон би трябвало да я накара да си излезе, но вместо това тя попита:

— Счупена ли е?

— Кое?

— Ръката ти.

— Не, само няколко наранени и натъртени кокалчета. Маккъли има камък вместо брадичка.

Тя подмина без коментар последната му забележка.

— А не трябваше ли да изчакаш да оздравеят, преди да раздвижиш ръката си?

— Със съседи като твоите?

Саркастичният му тон показваше, че все още е в лошо настроение.

— Откакто говорих с представителите на едното семейство, те се държаха доста миролюбиво, дори можах да поговоря и със самия Ар Джей. Поне ме оставиха на спокойствие. — Последното й спечели мрачен поглед, но тя го изгледа начумерено, като добави: — Мислех, че изрично те помолих да не убиваш никого от тях.

— Нямам намерение да убивам когото и да било от тях, но това не означава, че не се нуждаеш от закрила. А без оръжието си не мога да те защитавам.

— О, не знам. Мейбъл Коуч — тя е от най-големите клюкарки в Коули — намина да ме види вчера и спомена, че ти си спечелил боя с Морган. Искаше да ми го съобщи в случай, че още не съм разбрала. Така че, според мен, можеш да се справяш отлично и без оръжие.

Самодоволният тон, с който изрече последното, й спечели още един кръвнишки поглед.

— Нямам намерение да се срещам с друг Маккъли, без да съм въоръжен. Веднъж ми е достатъчно. Освен това не мисля, че останалите са особено доволни от изхода на тази битка, така че очаквам още неприятности от тях. Според мен е въпрос само на време.

Каси се намръщи.

— Сигурно си прав. Ар Джей винаги е бил изключително горд, че никой наоколо не смее и да си помисли да се бие с някое от неговите момчета. Изненадана съм, че Фрейзър още не е довтасал да ни каже, че баща му е побеснял от цялата работа и не може да си намери място. Трябва да знаеш, че когато е ядосан, Ар Джей всява истински ужас. Когато за пръв път присъствах на едно от избухванията му, си помислих, че някой ще умре. Но след това разбрах, че само вдига пушилка. Както каза Фрейзър, неговият баща обича от време на време да изпуска малко пара.

— Няма значение. Иска ми се да не напускаш ранчото за известно време.

— Да не би този път да ме молиш?

— Каси…

— Няма значение — прекъсна го тя. — Предполагам, че не си толкова добър с лявата си ръка?

— Стрелям точно, но не съм много бърз с нея.

— Тогава не виждам какъв е проблемът, след като няма да участваш в престрелки, където е необходима бързина.

— Престрелките не стават по избор — отвърна Ейнджъл. — Но след като се отнася за теб, нямам намерение да рискувам. Така че ще останеш у дома. Заповядвам ти!

Каси мигновено се наежи.

— Не разбирам защо изобщо разговарям с теб? Ти не си само вбесяващ, но си и…

Ейнджъл я прекъсна, преди да се наложи да изслуша епитетите, с които тя възнамеряваше да го възнагради.

— Има ли по-особена причина за посещението ти, или си дошла само да ме дразниш?

Страните й пламнаха.

— Аз се трево…, не, вече няма значение! Вече не е важно.

Обърна си, за да си тръгне. Той я спря, преди да стигне до вратата. Този път тонът му бе съвсем различен и в него се усещаше известна нерешителност.

— Да не би ти дължа… още едно извинение?

Гърбът й се вдърви още повече.

— Точно сега със сигурност ми дължиш.

— Нямам предвид сега, а онази нощ.

Каси го изгледа замислено през рамо.

— Не си ли спомняш?

— Щях ли да те питам, ако си спомнях?

Възможностите, които бяха свързани с отговора на този въпрос, бяха доста и всяка една от тях се изписа на лицето й. Ейнджъл вътрешно простена.

— Всъщност — започна тя, но спря, явно променила намерението си, — не, не ми дължиш никакво извинение.

Да се пита какво бе направил или казал през онази нощ, щеше наистина да го подлуди, тъй като Ейнджъл наистина не си спомняше почти нищо, освен че бе отворил бутилката с уиски, която барманът му бе дал, за да притъпи болките му на път за вкъщи. Обаче нямаше намерение да я разпитва повече. И без това не обичаше да се извинява, още по-малко пък за нещо, за което изобщо не си спомняше. В крайна сметка вината си беше изцяло нейна. Ако всеки път, когато я видеше, тя не ставаше все по-хубава и по-хубава…

Дяволски му се искаше да разбере как го постига. Дори и в този момент, когато бе ядосан и на нея, и на онзи огромен глупак, бившият й ухажор, му се искаше да я сграбчи в прегръдките си и да я целуне. Но можеше да изброи доста причини, поради които не биваше да се поддава на чувствата, които тази жена събуждаше у него. Ставаше му все по-трудно да се съобразява с тях и точно сега му се искаше да запрати всички по дяволите.

— Ти наистина би трябвало да спреш с всичко това, Каси — изрече с провлачения си говор той и скъси разстоянието помежду им.

Тя заотстъпва назад, докато гърбът й не се опря във вратата.

— Какво?

— Да идваш да ме търсиш без основателна причина.

Предпазливото изражение на лицето й се смени с гневно.

— Имах съвсем основателна причина. Бях достатъчно глупава, да си помисля, че може би си ранен по-зле, отколкото изглеждаше.

Той приближи до нея, а тя се сви до вратата. Лицето й сега изразяваше пълно изумление и той я чу как тихо ахна, когато обхвана с длани страните й. Не можа да устои на желанието си да прокара палец по долната й устна. Тя бе толкова мека и податлива. Искаше да я смуче, да преплете език с нейния, а след това да смуче зърната на гърдите й, ако тя се съгласи. По дяволите, искаше му се да оближе всеки сантиметър от тялото й. За съжаление, едва ли щеше да му позволи.

Но продължи, докато тя все още бе смутена.

— Нима си загрижена, Каси? За един безчувствен убиец като мен? Трогнат съм.

Каси не разбираше какво става. Само преди минути си бяха разменяли остри реплики, а сега той й говореше с дрезгав и приглушен тон, който я хипнотизираше. Някъде в замъгленото й съзнание проблесна мисълта, че не изглеждаше никак трогнат. По-скоро изгладнял, а очевидно менюто му за днешния ден бе именно тя.

Трябваше да го спре. Но когато устните му бавно се впиха в нейните, всичките й мисли излетяха от главата. Всъщност остана само една — колко невероятно вълнуващо бе да почувства отново вкуса на устните му върху своите.

Но това бе нищо в сравнение с усещането, че сякаш костите й омекнаха, а дробовете й останаха без въздух. Младото момиче подпря ръце на вратата, за да не се свлече на пода, но това не й помогна и тя се вкопчи в раменете му. Сега бе по-добре, но все още й се струваше, че всеки миг ще се озове на пода, особено, когато долната й устна бе нежно всмукана от неговата.

В гърлото й се надигна стенание, пръстите й се забиха в мускулестата му плът. Той изглежда разбра състоянието й и я притисна с тялото си до вратата, за да не падне, а устните му се впиха още по-настойчиво в нейните. Наистина имаше нужда от опората му, защото когато езикът му се преплете с нейния, в гърдите й се надигна вихрушка от чувства, които заплашваха да я оставят бездиханна.

Каси му отдаде устните си с цялата си невинност. Откликът му бе толкова бърз и страстен, че я изпълни с чувства, които не разбираше напълно. Страхът бе едно от тях, тъй като тя бе изплашена, че не можеше да контролира това, което се случваше, нито пък собствената си реакция. Ейнджъл изохка и Каси усети как той я повдига. Краката й се залюляха във въздуха, гърдите й се притиснаха о неговите, а целувката му стана дива и необуздана. Никога досега не бе изпитвала подобно нещо.

Страхът обаче взе връх над останалите чувства и тя го отблъсна. Той веднага я пусна. Каси се свлече до вратата, едва успявайки да си поеме дъх. Ейнджъл не откъсваше поглед от нея и тя усети, че той сякаш се бори с нещо силно и първично, а Каси го чакаше затаила дъх, без да е сигурна дали иска да спечели тази битка.

— Този път няма да се извиня — рече накрая младият мъж. — Ако отново дойдеш в стаята ми, ще реша, че искаш да довършим започнатото и да бъда проклет, ако не го направя!

Тя не се престори, че не разбира. Треперещите й пръсти с мъка завъртяха дръжката на вратата, но най-после излезе от стаята.

Ейнджъл остана загледан в затворената врата. Сетне удари гневно юмрук в масивното дърво. От устните му се изтръгна силен стон, когато контузената му и подута ръка започна болезнено да пулсира. Но това не бе единствената част на тялото му, която болезнено пулсираше.

Защо й позволяваше да го възбужда по този начин? Да й позволява ли? По дяволите, едва ли можеше да направи нещо за това и накрая си го призна. Жадуваше да научи мис Касандра Стюарт да не бъде толкова благоприлична и морална. И ако останеше достатъчно дълго наоколо, нищо чудно и да успееше.