Джоана Линдзи
Ангел на греха (26)

ГЛАВА 26

Веднага щом влязоха в хамбара, Ейнджъл подаде на Каси един нож. По стените бяха закачени няколко фенера и осветяваха помещението. Младата жена веднага разбра за какво ще й бъде необходим ножа. Обърна се и хвърли укорителен поглед към спътника си.

— Да не мислиш, че те ще си седят и ще те чакат, улисани в сладки приказки? — сви небрежно рамене той.

— Предполагам, че не, но едва ли това ще им развърже езиците.

— Няма да си тръгнат, докато не го направят.

— Нима очакваш, че наистина ще успея да ги накарам да проявят здрав разум?

— Е, очаквам, че поне ще се опиташ — ухили се Ейнджъл.

Каси също му се усмихна, защото наистина щеше да опита. Но най-напред трябваше да освободи съседите си. Майка й й помогна, тъй като Ейнджъл не й бе взел оръжието. Ловджийският й нож бе затъкнат в единия ботуш и тя го използва, за да освободи Маккъли. Каси отиде право при Джени.

— Съжалявам за всичко това — каза тя на приятелката си, докато прерязваше въжето около китките й.

— Какво става? — бе първото, което попита Джени, когато измъкна кърпата от устата си.

— Онзи ден Ейнджъл ме чул да си пожелавам да ви събера на едно място и да ви накарам да си поговорите и решил да ми помогне.

— Нищо няма да се получи, Каси.

— Да се надяваме, че грешиш. Искаш ли ти да освободиш майка си? — кимна Каси към Дороти.

— По-добре да отида аз. Способна е да се нахвърли върху теб.

Дороти не бе чак толкова ядосана, но никак не й се искаше да се намира в този хамбар. Освен това се чувстваше неудобно, защото Ейнджъл я бе измъкнал направо от леглото. Беше по нощница, а дългата й руса коса бе разпусната и се стелеше по раменете. Изглеждаше много по-млада, а за жена като Дороти, която бе свикнала всички да й се подчиняват, това я поставяше в доста неизгодно положение и тя добре го осъзнаваше. Но имаше и още нещо — Ар Джей изглежда не можеше да откъсне поглед от нея.

Той също бе измъкнат от леглото и бе обут в дълги долни гащи, червени на цвят, но това не би притеснило мъж като Ар Джей. Вбесяваше го повече обстоятелството, че го бяха изненадали така ненадейно, а нямаше оръжие. Видът на Ейнджъл, застанал със скръстени ръце до вратата на хамбара и с безизразна физиономия, никак не му вдъхваше доверие. Още повече, че негодникът не се бе разделил с револвера си, който висеше на видно място от едната страна на бедрото му.

От семействата Маккъли и Катлин отсъстваха единствено Бък и Ричард, тъй като и двамата си имаха компания в леглото, а Ейнджъл не искаше да замесва и външни хора. След като го освободиха, Фрейзър се засмя и пръв заговори:

— Знаех си, че всичко това е заради теб, мис Каси. Изглежда, че този път доста ще се позабавляваме.

Както обикновено чувството му за хумор я вбеси.

— Нямам намерение да ви забавлявам, Фрейзър.

— Може би просто не умееш, така ли?

Каси не обърна внимание на язвителното му подмятане, но не й Ар Джей.

— Млъквай, Фрейзър! — заповяда той на сина си и се обърна към девойката с цялата войнственост, на която бе способен. — Какво, по дяволите, си намислила този път, момиче?

Катрин, която тъкмо разрязваше въжето около ботушите на Морган, вдигна глава.

— Внимавай как разговаряш с дъщеря ми, мистър.

— Твоята дъщеря? Струва ми се, че малко си позакъсняла, лейди. Трябваше доста по-рано да пристигнеш и да обуздаеш дъщеря си. Трябваше…

Ар Джей не можа да довърши.

— Мери си приказките и тона, когато говориш с жена ми и дъщеря ми — заяви Чарлз, пристъпи към Ар Джей и заби юмрука си в устата му.

По-едрият мъж политна назад, разтърси глава и погледна укорително бащата на Каси.

— Защо го направи, Чарли? Мислех, че сме приятели.

— След това, което си сторил на дъщеря ми? Ще бъдеш щастлив, ако не те разкъсам на парчета!

— Какво толкова съм направил? Аз просто ускорих това, което тя вече бе планирала.

Чувайки думите на баща си, Фрейзър се тръсна върху купа сено и тихо започна да се смее. Само Каси го забеляза, но нямаше време да го удостои дори с един възмутен поглед. Смяташе, че е убедила баща си да не отмъщава на Ар Джей. Очевидно се бе излъгала, но никак не й се искаше точно сега двамата да започнат да се бият.

— Татко…

Той не я чу, тъй като в същото време заявяваше:

— Нейните планове нямат никакво значение в случая, Ар Джей. И ти много добре го знаеш.

Чарлз пристъпи още една крачка в негова посока и Ар Джей протегна ръка.

— Хайде, стига, Чарли. Не искам да те нараня. — Думите му показваха, че той е убеден, че ще надвие Чарлз Стюарт, който бе толкова ядосан, че в момента въобще не разсъждаваше. Бащата на Каси вдигна отново юмрук, Ар Джей пристъпи напред, за да парира удара му, но в същия миг Ейнджъл изстреля един куршум в покрива, точно над главите им.

Върху тях се посипаха дървени тресчици, а наоколо се вдигна облак прах. Двамата едновременно извърнаха глави към изхода. Ейнджъл спокойно прибираше револвера в кобура си.

— Съжалявам, че развалям удоволствието ви, господа — лениво изрече той, — но ако тук се стигне до някакво насилие, то ще бъде единствено от моя страна. — Обърна се към Чарлз и добави: — Ако Маккъли си го заслужаваше, отдавна да съм го убил, така че го оставете на мира, мистър Стюарт. За известно време за Каси ще отговарям аз, а не вие, а всичко, което тя иска, е да каже няколко думи на своите съседи.

Чарлз отпусна юмрука си и неохотно кимна, въпреки че преди да се извърне, изгледа Ар Джей с поглед, който казваше, че тази работа не е довършена. В същото време Катрин бързо се приближи до дъщеря си.

— Изглежда сте пропуснали да ми съобщите нещо много важно, преди да получа поканата да се присъединя към тази сбирка — рече тя. — Защо баща ти е толкова ядосан и защо този наемен стрелец смята, че ти си негова отговорност?

— Той е мой съпруг — прошепна Каси.

— Той е твоят какво? — изкрещя Катрин.

— Мамо, моля те, сега не е време за обяснения.

— Как ли пък не!

— Мамо, моля те!

Катрин отвори уста да възрази, но изражението на Каси я спря. Това не бе умолителен поглед, а едно упорито и решително изражение, каквото Катрин не бе свикнала да вижда у дъщеря си. Очевидно Каси не възнамеряваше да спори с нея, независимо какво казва Катрин.

Тя нямаше намерение да се предава, но за момента реши, че е по-разумно да отстъпи.

— Добре, но след като всичко свърши, искам да поговорим.

— Съгласна съм — кимна Каси, извърна се към Ар Джей и Дороти и пое дълбоко дъх. — Преди се опитах да ви се извиня, но сега няма да го правя, защото намеренията ми бяха добри, независимо дали вие вярвате, или не. Мислех, че един брак между вашите деца ще сложи край на враждата и омразата, която продължава толкова време. И сигурно би станало така, само че вие не го позволявахте, нали? А най-смешното е, че сте възпитали децата си да се мразят, а те дори не знаят за какво. Защо не й обясните причината за тази двадесет и пет годишна вражда?

Лицето на Ар Джей почервеня, а Дороти просто се извърна настрани, давайки ясно да се разбере, че отказва да говори за враждата или за каквото и да било.

Каси въздъхна.

— И двамата сте изключително твърдоглави, но нима не разбирате, че тази упоритост наранява децата ви — имам предвид Джени и Клейтън? Ако не се бъркате в живота им, те двамата ще имат много щастлив брак. Нима не сте забелязали колко нещастни са и двамата?

— Моето момче не е нещастно — изфуча Ар Джей. — Освен това няма какво да кажеш, което да искам да чуя, момиче, така че нареди на съпруга си да отвори вратата.

— Не още, мистър Маккъли. Вие ме принудихте да се омъжа. Сега аз ще ви принудя да поговорите с мен.

Отговорът на Ар Джей бе да й обърне гръб, което накара Каси да скръцне със зъби от раздразнение. Тя знаеше с какво се бе заела. Никога не бе срещала по-дебелоглав, по-сприхав и по-неразбран човек. Но преди да измисли какво да каже, за да сломи магарешкия му инат, заговори Дороти и без съмнение личеше, че е безкрайно изненадана от току-що чутото.

— Ар Джей, нима си го направил? Отново си направил същата глупава грешка?

— Е, стига, Доти — с миролюбив тон заговори Маккъли, но не успя да продължи.

— Не ми ги пробутвай тези „стига, Доти“, нещастен кучи сине! Кажи ми, че не си уредил още една сватба с оръжие в ръка. Хайде, кажи ми.

— Не е същото, по дяволите — възрази Ар Джей. — Тя заяви, че той й бил годеник.

— И ти й повярва? — невярващо възкликна Дороти. — Едно невинно същество като нея и един безмилостен убиец?

Ейнджъл потрепери. Каси се сви. Синовете на Маккъли бяха вперили широко отворените си и смаяни очи в спорещата двойка, включително и Фрейзър. Изглежда този път не намираше нищо забавно в ситуацията. Джени Катлин кипеше от гняв, защото всички откъслечни неща, които бе чувала през годините, най-после започваха да си идват по местата.

— Какво искаш да кажеш с това „отново“, мамо? — попита девойката, като остави Клейтън, когото бе развързала, тъй като никой друг не си бе направил този труд, и се изправи пред майка си.

Гневът на Дороти бързо се стопи и тя зае отбранителна позиция.

— Това не е важно.

— Не е ли? Това си била ти, нали?

— Джени…

Но за пръв път Джени не отстъпи и не се сви пред майка си.

— Искам да знам какво ме разделя от съпруга ми, мамо. Всеки път, когато те попитам, ти отказваш да ми отговориш, но не и този път. Това си била ти, нали? Затова е започнала тази вражда?

Дороти обърна умолителен поглед към Ар Джей. Джени я видя и избухна:

— По дяволите, аз имам право да знам! Моето бебе има право да знае!

— Твоето бебе?

Казаха го трима души едновременно. Клейтън нададе радостен вик, спусна се към Джени и я залюля в прегръдките си. Тя нямаше намерение да му казва по този начин. Всъщност не мислеше, че изобщо някога ще има възможност да му го каже. А радостта и светналото му от щастие лице потушиха малко гнева, който изпитваше към родителите им.

— Бебе… — повтори Ар Джей и се отпусна на една дървена щайга, за да осмисли чутото. — И това, ако не е новина… — Видя смаяното изражение на лицето на Дороти и добави. — Чу ли това, Доти? Ние двамата ще имаме общо внуче!

Дороти го изгледа с присвити очи.

— Кой е казал, че ще е общо? Твоето момче може да живее в моята къща.

— Как ли пък не! — скочи на крака Ар Джей. — Твоето момиче ще роди бебето си в моята къща или аз… — Млъкна, защото просто не можа да измисли подходяща заплаха.

Дороти използва запъването му и се нахвърли срещу него.

— Значи сега тя е добре дошла?

Ар Джей ней обърна внимание и упорито настоя:

— Мястото на една съпруга е до съпруга й.

Дороти пристъпи гневно към него и толкова силно тикна пръстта си в гърдите му, че той отново се намери върху щайгата.

— Не и след като е разведена.

— О, по дяволите, Доти, не можеш да продължаваш…

— Не мога ли?

— Веднага спрете и двамата! — извика Джени и се опита да се освободи от прегръдката на Клейтън. Но той здраво я стискаше през кръста, показвайки, че сега двамата са едно неразделно цяло.

— Къде ще родя бебето си е моя работа и може дори да не е в Тексас, ако не получа някои отговори. Искам истината, мамо, без увъртания!

Дороти се обърна към дъщеря си, а Ар Джей изръмжа зад гърба й:

— Откъде, по дяволите, е наследила тази предприемчивост?

— А ти откъде, по дяволите, мислиш? — отвърна Дороти в ухото му, преди да отговори на дъщеря си. — Някога ние, двамата, бяхме влюбени — този стар глупак и аз.

Това вече дойде твърде много за Фрейзър, чието чувство за хумор се възвърна с пълна сила и той избухна в гръмогласен смях. Морган го срита, за да го накара да млъкне. Но това не свърши работа, така че се наложи Клейтън да го сръга здравата в ребрата.

Това въдвори отново тишината, която само след секунда бе нарушена от смаяното възклицание на Джени:

— Само не ти и Ар Джей!

— Да, аз и Ар Джей — с явно недоволство повтори Дороти. — Искаш ли да чуеш цялата история, или не?

— Повече няма да те прекъсвам — обеща дъщеря й.

— Ние трябваше да се оженим…

— Ти и Ар Джей?

— Джени!

— Просто не мога да повярвам, мамо. Та ти мразиш този мъж!

— Невинаги съм го мразила — отбранително заяви Дороти. — Имаше време, когато щях да застрелям този кучи син, ако погледнеше към някоя друга жена. Бедата бе, че той бе още по-ревнив и от мен. Един ден дойде и ме завари да седя на предната тераса с надзирателя на баща ми, Нед Катлин. Аз го потупвах съчувствено по ръката, тъй като той току-що ми бе съобщил, че майка му е починала. Беше смазан от скръб. Но Ар Джей си направил погрешен извод, отишъл и се напил до смърт. Бе толкова пиян, че същата нощ се върна, измъкна мен и Нед от леглата, заведе ни в църквата и ни накара да се оженим. Имаше някаква щура идея да ме направи съпруга и вдовица в един и същ ден, само че изгуби съзнание, преди да пристъпи към втората част. А и Нед не беше чак толкова честен и почтен. Той нямаше нищо против да се ожени за мен, след като от надзирател се превръщаше в господар и по този начин получаваше дял от печалбите на ранчото. Той никога нямаше да ми даде развод, въпреки че знаеше, че не го обичам и никога нямаше да го обикна. Нещата не свършиха дотук. Ар Джей започна да пие непрекъснато в продължение на няколко месеца и където срещнеше Нед, стреляше по него. Но винаги бе толкова пиян, че не можеше да улучи дори стената на хамбар. Това ядоса Нед и той започна да му отвръща. Веднъж имаше малко повече късмет и улучи Ар Джей.

— Ти наричаш късмет това, че улучи ботуша ми? — прекъсна я Ар Джей.

Дороти не му обърна внимание и продължи:

— Тогава Ар Джей изтрезня и твърдо реши да убие съпруга ми. Нед реши, че след като аз и без това не го искам край себе си, за него ще бъде по-безопасно, ако изчезне. Това вбеси баща ми и той стреля по него, но Нед обвини Ар Джей. След случилото се Ар Джей се почувства засрамен и се укроти. След време се ожени за моята най-добра приятелка, смятайки че по този начин ще ме нарани дълбоко. Признавам, че наистина постигна целта си, особено след като тя толкова бързо забременя. Аз имах съпруг, който никога нямаше да ми даде развод, а Ар Джей бе създал истинско семейство. Тогава започнах да го мразя. А Нед се връщаше у дома само след като свършеше парите. Но никога не се задържаше, тъй като щом Ар Джей узнаеше, че е дошъл, започваше да го преследва и да стреля по него.

— Знам, че татко постоянно отсъстваше… — тихо се обади Джени. — Но защо никога не си ни казала, че е бил такова копеле?

— Защото имах причина да изпитвам благодарност към него, Джен. Той не се появяваше много често, но всеки път, когато идваше, ме оставяше бременна. А ранчото и децата бяха всичко, заради което живеех. А и Нед Катлин никога нямаше да стане толкова алчен, ако Ар Джей не го бе изкушил. Преди това бе добър работник и свестен надзирател.

Възцари се тежка тишина.

— По дяволите, аз не си го спомням точно така, Доти — наруши я Ар Джей.

Тя се обърна и студено го изгледа.

— Не съм изненадана. Ти никога не остана достатъчно трезвен, за да запомниш каквото и да било.

— Ако наистина е станало по този начин, мисля, че ти дължа извинение.

Думите му не я впечатлиха.

— Нима?

Маккъли изглеждаше истински смутен.

— Ти… ъъ… не мислиш ли, че можем да загърбим миналото и да започнем отначало?

— Не.

— Аз не мисля така — въздъхна той.

— Но утре вечер можеш да ме заведеш на вечеря в града и да обсъдим този въпрос.

Фрейзър не можеше да пропусне подобна възможност и отново избухна в смях. Ар Джей измъкна един от ботушите си и го запрати по най-големия си син.

— Този твой син е доста странно момче, Ар Джей — отбеляза Дороти.

— Знам — изръмжа той. — Предполагам, че ще се смее и на собственото си погребение. Доти, ще те изпратя до дома ти, както имах обичай да го правя, когато… — Млъкна и се обърна към Каси. — Има ли още нещо, за което искаш да разговаряме, момиче?

Каси не можа да сдържи усмивката си.

— Не, сър. Не вярвам, че е останало още нещо, в което да се намеся. Поне що се отнася до тази част на историята.

Ейнджъл вече бе отворил вратата и се отдръпна встрани. Вътре нахлу студеният нощен въздух, който не предразполагаше към излишно размотаване. Ар Джей вървеше напред, без ботуш, но спря пред Ейнджъл и одобрително го изгледа.

— Мисля, че сега сме квит — рече той.

— Според мен си малко напред — отвърна Ейнджъл.

— Предполагам, че си прав — ухили се Ар Джей. — Ще задоволиш ли любопитството ми, синко? Защо са те нарекли Ангела на смъртта?

— Може би защото навярно никой не е оцелял от двубоите си с мен.

Ар Джей намери отговора за забавен и си тръгна усмихвайки се. За разлика от синовете му, които гледаха да са по-далеч от Ейнджъл, докато излизаха от хамбара. Джени спря до Каси и я прегърна.

— Не мога да повярвам, че това наистина се случва, но ти благодаря, Каси.

— Нали знаеш какво казват за любовта и омразата? Че са двете страни на една и съща монета.

— Знам, но можеш ли да си представиш майка ми и Ар Джей?

И двете момичета се засмяха.

— Грижи се за себе си, Джени, и за новото си семейство.

— Ще го направя. А сега, след като всичко се промени, ти няма вече защо да си заминаваш.

— Всъщност, тъй като майка ми е тук, по-добре е да си тръгна. Не можеш да си представиш колко трудно е да се живее в една и съща къща с майка ми и баща ми.

— Но тази вечер имаше пълна кошница с чудеса. Защо не измъкнеш още едно?

— Бих искала, но просто нямам нерви да се занимавам с проблемите на родителите си.

— Е, в такъв случай, грижи се за себе си и ми пиши.

— Ще го направя.

Джени се спусна към Клейтън, който я чакаше до вратата на хамбара. Двамата си тръгнаха хванати ръка за ръка. Каси въздъхна тежко, замислена за това, което й предстоеше. Огледа се и видя майка си да се надига от една купчина сено. Баща й се бе облегнал на клетката, с която бе транспортирана Марабел, но се отдръпна и се запъти към нея.

— Хубаво е да знаеш, че не си единственият, който има по някоя кирлива риза в гардероба си — язвително изрече Катрин и също тръгна към дъщеря си.

— Твоята майка не притежава чувство за състрадание и можеш да й кажеш, че аз съм го заявил — рече Чарлз.

Но Каси не го направи. Всичко, което искаше, бе да избяга и да се скрие някъде, където да се наслади насаме на победата си, преди да й се наложи да се изправи срещу избухливата си майка. Затова не дочака родителите си, а забърза към Ейнджъл.

— Благодаря ти — започна тя, но той я прекъсна.

— Все още не си свършила.

— Не съм ли?

— Не — кимна той и препречи входа, към който родителите й вече бяха приближили. — Преди двадесет години вие двамата сте сключили временно примирие и прекратяване на военните действия — каза им Ейнджъл. — Може би е по-добре да го отмените и да се сражавате докрай. Искате ли да останете тук още малко?

— По дяволите, не! — възмутено отвърна Катрин.

— Да — заяви Чарлз, с което предизвика смаяно възклицание от страна на съпругата си и доволна усмивка от Ейнджъл, който избута Каси през изхода и затвори вратата зад тях.

Разбира се, Катрин веднага започна да крещи, да проклина и да удря с юмруци по вратата. Каси наблюдаваше ужасено Ейнджъл, който здраво залости дървената врата отвън.

— Не можеш да го направиш — промълви тя.

— Вече го направих.

— Но…

— Млъкни, Каси. Става нещо, когато си заключен, това обикновено изважда навън най-лошото и… най-доброто у хората. Остави родителите ти да го изпитат. Може пък да им се отрази добре.

— Или по-скоро да се избият един друг.

Младият мъж се засмя и я грабна в прегръдките си.

— Къде се дяна оптимизмът ти, който те караше толкова усърдно да се месиш в живота на другите?

Не можа да му отговори. Той я целуна продължително и страстно, а тя бе толкова смаяна, когато свърши, че дори не забеляза, че виковете от другата страна на вратата бяха престанали.

— Да се прибираме, съкровище. — Ейнджъл я побутна в посока към къщата. — Ще ги пуснеш утре сутринта.

Тя тръгна, защото очакваше, че той ще я последва. Ала Ейнджъл не го направи. През тази нощ той излезе от живота й.