Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 232 гласа)

ГЛАВА 24

Каси се замисли и установи, че все пак не бе сънувала. Миналата нощ Ейнджъл отново бе дошъл в стаята и. Само че този път бе доста късно и тя вече бе заспала. Макар и не за дълго.

Събуди се от целувката му. Тялото му покриваше нейното, а в ухото й прозвуча дрезгавият му глас:

— Все още не сме разведени, съкровище.

Това бе самата истина. Канеха се да се разведат, но все още го отлагаха. А тя съвсем забрави за обещанието, което бе дала пред себе си, че повече няма да му позволи да упражнява каквито и да било съпружески права, а още по-малко след като са временни. Поне миналата нощ искаше да забрави за разума. Но ярката утринна светлина насочи мислите й в съвсем друга посока, докато гаснещите пламъци на огъня не предразполагаха към трезви разсъждения.

Не съжаляваше, че бе дошъл при нея. Би било истинска лъжа, ако твърдеше обратното, ала не биваше да му позволява да продължава. Ейнджъл щеше да си замине след няколко дни и ако не съществуваха други обстоятелства, с които трябваше да се съобразява, тя би прекарала всяка свободна минута в обятията му.

Но съдбата на Джени бе достатъчно ясен пример, че не е необходимо много време, за да забременее една жена. Въпреки че Каси копнееше да си има свои деца, не искаше да се озове в същото затруднено положение като приятелката си — да бъде разведена жена с малко дете.

Всъщност, ако се стигне дотам, може да последва собствения си съвет и да не подписва документите за развода. Разбира се, това не й осигуряваше съпруг, поне такъв, който би пожелал да живее с нея. Ейнджъл нямаше да се откаже от свободата си. Напротив, той с нетърпение очакваше да си я възвърне. Един лист хартия, върху който пише, че е женен, едва ли щеше да го задържи при нея.

— Толкова сериозни мисли и то рано сутринта?

Тя извърна глава и видя, че удивителните му черни очи са втренчени в нея. Мислеше, че още спи и затова не се опита да махне мускулестата му ръка, лежаща върху гърдите й. Сега ръката му се премести нагоре и той прокара пръст по свъсените й вежди.

— Мога да те накарам да мислиш за нещо много по-приятно — промълви той, надигна се и се надвеси над нея.

Почти му позволи да я целуне. Беше толкова дяволски привлекателен с разрошените си черни коси, замъглени от съня очи и чувствените си устни. Уменията на Ейнджъл в леглото, начинът по който я любеше, бяха опустошителни за наскоро събудените й сетива. Само още веднъж. Какво би могло?…

В последния миг ръката й се протегна, за да го спре. Вътрешно изстена от разочарование, но външно лицето й издаваше сурова решителност.

— Съвсем наскоро научих колко лесно се правят бебета — рече младата жена, като се постара гласът й да не звучи прекалено обвиняващо. — Това ли е намерението ти — да ме оставиш бременна, преди да си заминеш?

Няколко секунди Ейнджъл остана мълчалив, после се отпусна на леглото и заби поглед в тавана.

— Нямаш навика да говориш със заобикалки, нали?

— Въпросът ми е съвсем разумен.

— Знам — въздъхна младият мъж. — Не, нямам подобно намерение. Истината е, че досега не съм се замислял по този въпрос, не и с жените, с които обикновено съм споделял…

Не довърши, но тя го разбра. Явно Ейнджъл бе от мъжете, които плащаха за удоволствията си и смятаха, че партньорките им знаят отлично как да се предпазват от подобни нежелани последствия. И сигурно бе така, тъй като иначе едва ли щяха да се задържат в този бизнес.

Той внезапно се претърколи до нея, въпреки че внимаваше да не я докосва. Лицето му изразяваше явен интерес.

— Ти искаш ли да имаш бебе?

Очите на Каси се разшириха.

— Що за въпрос е това?

— Съвсем разумен.

— Как ли пък не! — промърмори тя, седна в леглото, придърпа плътно чаршафите около гърдите си и свирепо го изгледа. — Преди да започна да раждам деца, ще имам нужда от съпруг. Истински съпруг, който ще бъде до мен, за да ми помогне да ги отгледаме. Чак след това бих искала да имам много деца, но не преди да се сдобия със свестен и почтен съпруг.

Негодуванието й се усещаше във всяка изречена дума — ясно и категорично. Позволи си да го изрази гласно, защото смяташе, че вече никога няма да може да си намери приличен съпруг. Но той го възприе като още едно отхвърляне, нещо, което Каси не подозираше и никога нямаше да узнае. Явно тя вече си бе създала мнение за него.

Ейнджъл също се надигна и стана от леглото. Този път нямаше да го гледа, реши младата жена. Обви ръце около вдигнатите си колене и се извърна встрани, за да не се изкуши. Беше ядосана на себе си, но какво друго би могла да му каже? Че не би имала нищо против да му роди дете? И защо въобще я попита?

— Трябваше да застрелям онзи отмъстителен стар глупак, когато имах възможност.

Ниският му глас я накара рязко да се обърне. Ейнджъл се бе облякъл и препасваше колана с кобура.

— Никак не е забавно — тросна се тя.

— Да не би да се смея? — озъби й се той.

— Не знам, по дяволите, какво правиш или мислиш, но не можеш да застреляш Ар Джей. Той не те е пъхнал насила в леглото ми, Ейнджъл.

— Не, той просто се е досетил за слабостта ми. Защо, по дяволите, смяташ, че толкова много се забавляваше?

— Каква слабост?

Не можа да й отговори. Ключалката изщрака и вратата започна да се отваря. Ейнджъл се извърна и мигновено извади револвера си. Приветствените слова може би никога нямаше да се отронят от устните на Чарлз Стюарт.

— Татко! — смаяно възкликна Каси.

Ейнджъл погледна ужасената й физиономия и рече:

— Предполагам, че не мога да го застрелям, нали?

Каза го тихо, но Каси се уплаши, че баща й го е чул и побърза да се обади.

— Той се шегува, татко. Всъщност не го мисли сериозно.

Ейнджъл не възрази на съпругата си и прибра револвера в кобура. Не разбираше защо разговорите с Каси завършваха по този начин — винаги го караха да изпитва желание да застреля някого, когото и да било. Жалко, че Маккъли не бе този, който отвори вратата. Чарлз Стюарт бе съвсем друга работа.

Мъжът се оказа по-млад, отколкото Ейнджъл си представяше, вероятно в началото на четиридесетте си години. Косата му бе тъмна и блестяща като на Каси, а очите му — шоколадовокафяви. Облягаше се на бастун и това го правеше да изглежда на височината на Ейнджъл, иначе явно бе с няколко сантиметра по-висок от него.

Бащата на Каси.

Никога досега не му се бе случвало да си има вземане даване с разгневен баща. И защото беше баща на Каси, той не можеше нито да го застреля, нито да го предизвика на двубой, нито да се бие с него.

Чарлз изглеждаше уморен, а и кракът го болеше. Въпреки че имаше избухлив характер, когато се отнасяше до дъщеря му, не си позволяваше да губи самообладание. Освен това бе толкова смаян, че дори не можеше да прояви гняв.

— Каси, какво прави този мъж в спалнята ти? — Първоначалният шок бе отвлякъл мислите на Каси в друга посока — тя се бе изплашила да не би Ейнджъл да застреля баща й — но едва сега си даде сметка каква картинка представлява. Лежеше гола под чаршафите, а нощницата й бе захвърлена на пода в краката на Ейнджъл. Ейнджъл бе облечен, но си личеше, че току-що го е направил. Ризата му бе пъхната в панталоните, но копчетата не бяха закопчани. Не си бе обул и ботушите. Тя не си бе представяла именно по този начин да обясни нещата на баща си, затова сега страните й се заляха в ярка червенина.

— Не е така, както изглежда, татко… искам да кажа, че е така, но ние сме женени… поне за известно време… о, по дяволите, толкова много неща се случиха откакто ти замина!

— Очевидно — кимна Чарлз и смаяно повтори: — Женени? За Бога, та аз не съм отсъствал чак толкова дълго! Не можа ли да почакаш, докато се прибера у дома?

— Опитах се да склоня Ар Джей, но той не пожела да прояви разум.

Чарлз погледна към Ейнджъл.

— И вие ли се казвате Ар Джей?

— Не, сър. Името ми е Ейнджъл.

— Ейнджъл чий?

— Само Ейнджъл.

— Значи сега си мисис Ейнджъл, така ли, Каси?

— Предполагам, че да — отвърна тя, внезапно пребледняла и се обърна към Ейнджъл. — Те сигурно са казали да впишат името „Браун“. Видя ли какво име е вписано в брачния документ?

— При толкова много свидетели няма никакво значение какво име са вписали. Документите са законни, независимо какво ти се иска.

Чарлз погледна първо единия, после другия, а накрая погледът му се спря върху Ейнджъл.

— След като той е Ейнджъл, какво общо има Ар Джей с цялата тази работа?

— Това бе негова идея — обясни Каси. — Истината е, че Ар Джей ни принуди под дулата на оръжията — въздъхна шумно тя. — Ще ми трябва известно време, за да ти обясня всичко, татко. Защо не ме почакаш на долния етаж? Ще се присъединя към теб веднага щом се облека.

Чарлз не помръдна, а само погледна многозначително към Ейнджъл.

— Вие идвате ли?

Отново настъпи продължителна тишина. Ейнджъл се питаше какво ще стане, ако откаже. Реши, че поне за известно време бащата на Каси ще го смята за неин съпруг.

— След минута — отвърна Ейнджъл.

След още няколко секунди Чарлз кимна и излезе от стаята. Ейнджъл се обърна към Каси и двамата останаха така загледани един в друг, мъчително осъзнаващи, че не им остава много време да бъдат заедно.

Накрая Каси отвърна поглед и тихо промълви:

— Положението няма да му хареса, но не може да направи нищо, нито пък ще се опита. Баща ми не е отмъстителен човек. Ако знае за случилото се, майка ми ще нареже Ар Джей на малки парченца, но татко не действа по този начин.

Ейнджъл не възрази. Тя със сигурност познаваше родителите си по-добре от него.

— Не бързай да подаваш документите за развод, докато не разбереш със сигурност дали си бременна, или не.

Отново се върнаха на въпроса, който обсъждаха, преди баща й да се появи.

— Няма да предприемам нищо, докато не се прибера у дома — увери го тя.

— А ще ми кажеш ли, ако има нещо?

— Когато получиш документите за развода, ще знаеш.

— Смятам, че е справедливо.

Тя впери поглед в него. Очите й бяха разширени и бяха придобили някакво безжизнено изражение.

— Сега… ще си тръгнеш ли?

Той не забеляза мъчителното запъване в гласа й, защото вече се бе обърнал към вратата.

— Трябва да свърша още нещо, преди да се махна оттук. Ще се видим довечера.

Вратата се затвори зад него, но все пак имаше още малко време. Няколко часа. Достатъчно, за да си помисли сериозно дали да не пренебрегне гордостта си и да го помоли да остане.