Джоана Линдзи
Ангел на греха (19)

ГЛАВА 19

Това я измъчваше цяла седмица, но Каси най-после стигна до някакъв приемлив извод — Ейнджъл я бе целунал, защото й бе ядосан. Сигурно е бил твърде разстроен от временната неспособност да използва дясната си ръка. Вероятно я обвиняваше и за сбиването си с Морган.

Това наистина имаше смисъл и напълно се покриваше със заплахата, която й отправи в деня, когато го настъпи по крака. Тогава не го бе възприела сериозно, но Ейнджъл й каза, че му е задължена и възнамерява да я накара да изплати дълга си с целувка. Сегашният му гняв към нея навярно му бе напомнил за онзи път и той е решил да изпълни заплахата си. В крайна сметка как иначе можеше да й отмъсти? Не би я предизвикал на двубой, нито пък щеше да си тръгне, тъй като не бе дошъл в ранчото заради нея, а заради неизплатения си дълг към Левис Пикънс.

Всичко дотук звучеше напълно разумно. Това, което нямаше смисъл, бе предположението, че той я желае. Мъжете просто не я желаеха, така беше. Дори онези двамата, които можеха да се смятат за нещо като ухажори у дома й в Уайоминг, не бяха показали с нищо, че я желаят. Това, което ги интересуваше бе ранчото на майка й, красивата къща и голямото стадо. Морган беше по-различен, но тя твърде скоро разбра, че и неговите чувства са били само преструвка, че и той също като другите е желаел богатството й.

Но никой не можеше да оспори факта, че двамата с Ейнджъл имаха дълбоки различия и чести спречквания още от самото начало. Той не се интересуваше от ранчото, така че това едва ли би могло да го изкуши. Като се замисли, Каси реши, че не бе обърнала особено внимание на онова, което се случи през нощта, когато Слейтър се вмъкна в стаята й и се нахвърли върху нея. Тогава бе облечена по нощница с разкъсана предница и сама се бе притиснала към Ейнджъл. Той сигурно си е помислил, че тя си проси целувка и се е почувствал задължен да й я даде. Нима тя не бе решила, че поведението й през онази нощ бе изключително разпуснато? Не бе дооценила и състоянието на Ейнджъл през нощта, когато се прибра пиян след боя с Морган. Тогава сигурно изобщо не е бил на себе си и не е разбирал какво приказва.

Сякаш да потвърди заключенията й от онази последна целувка, Ейнджъл не й каза нито дума за това и се държеше така, като че ли нищо не се бе случило. Когато го срещнеше се държеше грубо и невъзпитано и винаги бе мрачен и в лошо настроение. Разбира се, Каси се стараеше всячески да го избягва и дори смени часовете си за хранене, за да не минава покрай него в коридора на път за трапезарията, докато той отиваше към кухнята.

Бедата бе, че на няколко пъти Каси се улови, че й се иска да греши. Това бе пълна глупост, но нищо не можеше да направи. Нито пък можеше да спре да мисли за онази последна целувка и да изпитва съжаления, че накрая се бе изплашила. Ако не го бе отблъснала…

Бе напълно объркана от смесените и непознати чувства, които се бореха в сърцето й. Имаше нужда да поговори с някой, който да й помогне да оправи тази бъркотия. Ако бе у дома щеше да се довери на Джеси Съмърс. Тук най-близката й приятелка бе Джени, но дори и да можеше по някакъв начин да си поговори с нея, тя бе прекалено млада, за да й даде разумен съвет. По дяволите, та Джени също се нуждаеше от помощ повече и от Каси!

За огромна изненада на Каси Джени Катлин се появи този следобед. Младата й приятелка изглеждаше ужасно, русата й коса бе сплъстена и разрошена, сякаш бе тичала по целия път до ранчото, а дрехите й бяха измачкани, като че ли не ги бе сменяла цяла седмица. Бък не бе преувеличил ни най-малко. Сините очи на Джени бяха зачервени и подути.

Каси я въведе във всекидневната и се опита да я настани удобно върху дивана, но безуспешно. Само след секунди Джени скочи на крака и започна да кръстосва стаята, подобно на затворено в клетка животно.

След всички нещастия, които самата тя бе причинила, Каси се чувстваше доста неловко и не се сещаше какво да каже на момичето.

— Съжалявам — бе единственото, което можа да измисли. Помълча и повтори още веднъж баналната фраза, но Джени само махна презрително с ръка, спря до прозореца и нервно погледна през него.

Каси се досети какво я измъчва.

— Майка ти не знае, че си тук, нали?

Гостенката й поклати глава и отново започна да крачи из стаята.

— Изчаках, докато двамата с Бък заминат за града.

— Много ли ти е сърдита майка ти?

— Гледа ме така, сякаш съм й забила нож в гърба.

Каси трепна, но побърза дай напомни:

— Но ти знаеше, че няма да бъде никак лесно.

— Знаех.

— Тогава какво има?

Джени сложи ръка върху корема си, а след това избухна в сълзи. Каси не можа да схване жеста й.

— Кажи ми, Джени!

Младото момиче обви с две ръце корема си и простена:

— Но нали току-що го направих! Бременна съм!

Каси остана с отворена уста. Изминаха няколко минути преди да успее да проговори отново.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм от един месец. Какво ще правя сега? Не мога да кажа на мама. Не стига, че се омъжих за Маккъли зад гърба й, но сега и… Тя сигурно ще ме изхвърли от къщи!

— Не, няма да го направи…

— Ще го направи и още как!

— Не, няма, но дори и да го направи, можеш да дойдеш да живееш с мен.

Това не спря сълзите на Джени. Всъщност тя се разплака още по-силно.

— Не искам да живея с теб! Искам да живея с Клай, но той не ме иска!

Сърцето на Каси се сви от мъка. Поне не бе сгрешила за чувствата на Джени, а от думите на Морган излиза, че е била права и за тези на Клейтън. Разбира се, това бе малко утешение, след като родителите им ни най-малко не се интересуваха от чувствата на децата си. Все пак я караше да се чувства по-малко виновна, въпреки че това не решаваше нищо. Момичето може би наистина обичаше съпруга си, но положението бе безнадеждно, тъй като този съпруг бе твърде нерешителен и незрял, за да се опълчи срещу баща си.

Каси въздъхна тежко.

— Джени, как можа всичко така да се обърка? Когато тръгвахте за Остин, двамата с Клейтън бяхте толкова щастливи и развълнувани.

Джени най-после се отпусна сломено на един стол и си призна:

— Не знам как стана, но започнахме да говорим кой от нас се е влюбил пръв. Той каза, че дори не би ме забелязал, ако ти не си му била казала, че съм влюбена в него. Това ме вбеси, така че му казах истината — че никога не съм си помисляла за него по този начин, докато ти не ми каза, че той ме е обичал. Тогава той избухна и заяви, че са го измамили. Според мен Клай просто се страхуваше какво ще каже баща му, когато се приберем у дома.

Каси не се съмняваше, че причината е била точно тази.

Чудеше се дали да каже на Джени, че Клейтън може би вече съжалява, че я е изоставил. Това със сигурност нямаше да влоши нещата.

— Ако това ще те утеши поне малко, мисля, че в момента Клейтън е точно толкова нещастен, колкото и ти.

Джени мигновено скочи на крака и очите й се разшириха от надежда.

— Откъде знаеш?

— Преди две седмици имах доста неприятна среща с Морган. Той каза, че откакто се върнал от Остин, брат му не работел и не бил наред с главата. Каза също, че Клейтън говорел за някакви „права“ и че трябва да отиде и да те прибере, но Ар Джей му избил това намерение от главата.

Джени отново започна да кръстосва из стаята, но този път трепереше от гняв.

— Наистина мразя този негов баща!

Каси не искаше да спори с нея, но само изтъкна:

— Твоята майка не е по-добра, но ти не я мразиш.

— Кой е казал, че не я мразя?

— Стига, Джени, та нали точно омразата е виновна за всичко. Любовта трябваше да й сложи край.

Джени спря и се втренчи в нея.

— Ако това си мислиш, трябва да ти кажа, че напразно си се надявала. Но аз не те обвинявам, че се зае с ролята на сватовница. Всичко бе чудесно преди спречкването ни през сватбената нощ. Нито пък съжалявам, че нося неговото дете. Само дето не зная какво да правя. — Сълзите отново потекоха по страните й. — Не искам да бъда разведена майка!

— Ами тогава недей. Майка ти не може да разпише вместо теб документите за развода, Джени. Така че не ги подписвай.

— Тя ще ме накара.

— А може би няма. Не ти ли е хрумвало, че новината за бебето може да промени отношението им? Това ще бъде първото внуче както на майка ти, така и на Ар Джей.

Джени въздъхна.

— Ти все още нищо не си разбрала, Каси. Тяхната омраза е пуснала твърде дълбоки корени. Единственият начин да заровят брадвата на войната, е единият от тях двамата да я забие в гърдите на другия.

При тези думи дори и оптимизмът на Каси се изпари.

— Май не ти помогнах особено много, нали?

— Аз знам, че не можеш да направиш нищо за мен, Каси. А сега трябва да се прибирам, преди да са усетили, че ме няма и Бък да тръгне да ме търси. Имах нужда просто да си поговоря с някого. Благодаря ти, че ме изслуша.

Каси кимна. Разбираше я. В този момент собствените й неприятности й се струваха твърде незначителни. Тя поне не бе бременна, нито пък безнадеждно влюбена в мъж, който майка й никога нямаше да одобри. Ала не можеше да понесе спокойно мисълта, че след седмица или две ще си замине, а Джени ще остане сред цялата тази бъркотия, която тя й бе причинила.

Каси изпрати приятелката си до врата и й каза:

— Иска ми се да мога да събера майка ти и Ар Джей в тази стая и да се опитам да налея малко разум в главите им.

— Те никога няма да останат заедно в една стая.

— Тогава ще ги заключа.

Джени се засмя.

— Виж това е идея… но, те ще се избият един друг.

— Или ще бъдат принудени веднъж завинаги да си изяснят нещата.

— Това е прекрасна мисъл, Каси, но ми се струва, че трябва да стане чудо, за да се случи.

Каси вярваше в чудеса и нямаше нищо против да ги подпомогне, ала съществуваше сериозна пречка — Ейнджъл, който живееше под един и същ покрив с нея. Докато затваряше вратата след приятелката си, тя се питаше…

— Да не си посмяла дори и да помислиш за това.

Дълбокият глас я стресна и тя бързо се обърна. Видя Ейнджъл, който бе седнал на долното стъпало на стълбата. Шапката му бе нахлупена ниско над челото. Беше облякъл жълтата си мушама, а черната триъгълна кърпа бе вързана на врата му. Сигурно се канеше да излиза или пък бе влязъл през задната врата. Колко ли бе чул от разговора й с Джени?

Каси повдигна вежди и се престори на неразбираща.

— Да не смея да си помислям за какво?

Погледът, с който бе възнаградена, доказваше, че той не би повярвал на невинния й вид.

— Да се месиш в работите на другите. Ако отново те хвана да се опитваш да го правиш, ще направя това, което баща ти е трябвало да направи още преди години — да те напляскам здравата по задника. Не искам да те плаша, но ако продължаваш по този начин, наистина ще бъда принуден да го сторя. Кълна се, че не знаеш кога трябва да спреш.

— А какво те кара да смяташ, че изобщо замислям нещо?

— След няколко дни и двамата ще сме заминали оттук, а това ранчо ще остане. Така че можеш да започнеш да се бъркаш в живота на другите, когато се прибереш у дома си, където майка ти ще се погрижи да оправя кашите, които забъркваш. Обзалагам се, че вече е свикнала.

Каси пристъпи към него. Ръцете я сърбяха да му зашлеви една звучна плесница, ала когато приближи, се задоволи само да го изгледа свирепо.

— Ако си спомняш, не съм те канила тук. Всъщност дори те помолих да си тръгнеш. А след като напоследък никой от съседите ми не ме закача, не виждам никаква причина да продължаваш да стоиш тук. Те очевидно са решили да ми позволят да остана, докато баща ми се прибере.

— Така ли смяташ?

— Вече ти казах, че си свършил това, за което си дошъл и трябва да си помислиш за заминаване — най-добре още днес.

— А кой те пита?

Той изръмжа последния си въпрос и рязко се изправи, а Каси побърза да отстъпи назад. Беше очевидно, че този път го бе разсърдила не на шега. А и той още не бе свършил.

— Аз ще остана, Каси, не само докато баща ти се прибере, а докато не те видя да напускаш тази част на страната. За съжаление това не може да стане много скоро, но дотогава ще стоиш настрани от хорските работи! Ясно ли е?

Тя бе толкова изненадана, че в първия миг не можа да му отговори, а само кимна.

— Да, напълно. Би трябвало да знам, че не мога да очаквам от теб съчувствие към моето положение, нито пък съжаление към тези двама млади хора, които се обичат. Сигурно сърцето ти е направено от…

При тези думи Каси се обърна и с горда крачка се отдалечи по коридора. Той остана загледан след нея. Нейният ентусиазъм го развесели. Тази девойка проявяваше смелост, когато най-малко очакваше. Дяволите да го вземат, но това му харесваше!

— О, имам сърце, скъпа — меко рече той. — Ала за щастие е скрито под дебела обвивка, за да не можеш лесно да го разбиеш.