Джоана Линдзи
Ангел на греха (20)

ГЛАВА 20

Каси отложи колкото можа пътуването до града с Ейнджъл, но истината бе, че баща й не обичаше изненадите и най-вероятно й бе изпратил съобщение кога точно ще пристигне. Ако бе телеграма, щяха да й я донесат в ранчото, но ако бе писмо, щеше да си остане в града, докато тя не благоволи да си го вземе. Това означаваше, че трябва да отиде до града, а Ейнджъл все още не желаеше да я пусне сама.

Коледа бе само след седмица и тя трябваше да направи някои покупки. Ала този път това я натъжи. Винаги бе очаквала празника с радост, но тази година щеше да бъде изключение, защото, ако нещо допълнително не задържи баща й, той ще се върне след няколко дни и тя нямаше да има възможност да удължи престоя си, докато траят коледните празници. Това щеше да бъде първата Коледа, която нямаше да прекара поне с единия си родител. Щеше да я прекара сама във вагона на влака, пътуващ на север.

Но не за това си мислеше Каси през този следобед, докато пътуваха към Коули. След като двамата с Ейнджъл си размениха онези неприятни думи преди три дни, след посещението на Джени, внезапно й хрумна, че той скоро ще излезе завинаги от живота й и то много скоро, и вероятно повече никога нямаше да го види. Може и да бяха родом от една и съща област в Уайоминг, но през всичките тези години, докато той бе идвал и заминавал от Шайен, пътищата им никога не се бяха пресичали. Нямаше причина да мисли, че ще бъде по-различно, когато отново се върне у дома.

А дори и да го срещнеше някой ден в Шайен, Ейнджъл сигурно щеше да мине на другата страна на улицата, за да избегне срещата с нея. А и защо не? Не можеше да се каже, че бяха станали приятели през времето, докато бяха заедно. Тъкмо обратното. Той нямаше търпение да си тръгне, а тя… през последните три дни постоянно я избиваше на плач.

Странно, но този път нямаше лоши предчувствия за съвместното си пътуване с Ейнджъл. Всъщност с решението си днес да отиде с кабриолета до града, тя го предизвикваше да приеме близостта й и му даваше възможност да си поговорят. Но той не прие предизвикателството. Ейнджъл яздеше коня си и то на известно разстояние, така че всяка възможност за разговори бе изключена. Освен това той дори не забеляза, че под палтото й, обточено с кожи, тя бе облякла елегантна рокля, ушита по последната мода в Чикаго и украсена с лилава и бяла дантела. Жалко за загубената в суетене сутрин около външния й вид.

В града наистина я очакваше писмо от баща й. В него той не посочваше точната дата на пристигането си, но твърдо обещаваше, че ще е преди Коледа.

Ейнджъл посрещна новините с обичайната си невъзмутимост и безразличие. Но Каси много добре можеше да се досети какви са чувствата му. Сигурно е доволен, че скоро всичко ще свърши.

Поне този път нямаха никакви неприятности в Коули. Ричард бе в града, в компанията на неколцина каубои от ранчото на баща си, но всичко, което направи, бе да ги изгледа продължително. Каси не остана по-дълго, отколкото й се налагаше, но въпреки това, когато вкара кабриолета в хамбара, навън вече бе започнало да притъмнява. Ейнджъл я последва и започна да разпряга коня още преди тя да слезе от двуколката.

— Това е работа на Емануел — каза му тя. Настроението й бе паднало доста под нулата.

Той продължи работата си и само измърмори:

— Не го виждам наоколо, а ти?

Киселият му тон я подразни. Тя бе тази, която бе в лошо настроение. На какво се сърдеше той?

— Като се има предвид колко е часът — сковано отвърна Каси, — предполагам, че вечеря. Но аз мога и сама да се погрижа за коня. Ти си имаш свой кон, за който да…

— Не ме дразни повече, Каси — прекъсна я той, без да спира работата си. — Върви в къщата…

— Да, това наистина е чудесна идея — намеси се нов глас. — Защо всички не я последваме?

Три револвера се вдигнаха едновременно. Каси се втренчи с широко отворени очи, докато Ричард Маккъли пристъпи от тъмнината в задната част на хамбара. Фрейзър и Морган бяха от двете му страни. Дулата на револверите им бяха насочени към Ейнджъл.

Капан? Ричард сигурно веднага е препуснал до дома си, за да каже на баща си, както бе направил Морган след първата си среща с Ейнджъл. Само че този път не бяха дошли само за да се срещнат с Каси.

— Не мърдай, Ейнджъл, ако не искаш името ти да придобие ново значение — каза Ричард, докато приближи изотзад към него и извади револвера от кобура му.

Ейнджъл не се противопостави. Каси предположи, че няма особен избор, въпреки че бе изненадана, че той не каза или не направи нещо, докато още имаше възможност. Ситуацията вероятно бе всекидневие за него, като се имаше предвид естеството на работата му. Така че сигурно владееше няколко трика, с които да обърне положението в своя полза. Разбира се, тя още не бе видяла четвъртото дуло, насочено право към нея.

Нито пък му обърна особено внимание, когато се извърна към мъжа, който пръв бе заговорил. Ар Джей стоеше до входа на хамбара и широко се усмихваше. Усмивката му би трябвало да й подскаже, че това, което се кани да каже, никак нямаше да й хареса.

Но все пак бе длъжна да попита.

— Какво сте намислили сега, мистър Маккъли?

— Дойдох тук, за да ви направя услуга, мис Стюарт, в знак на благодарност за всичко, което направихте за семейството ми. Не бих могъл да ви позволя да се завърнете у дома, без да ви покажа колко много ви ценя и уважавам.

Каси се огледа. Фрейзър се бе ухилил, докато слушаше кратката реч на баща си. Ричард не изглеждаше развеселен, а смръщеното лице на Морган показваше, че предпочиташе да се намира всякъде другаде, но не и тук. Клейтън пък имаше явно отсъстващ вид. А Ейнджъл бе неразгадаем, както винаги…

Една мисъл проблесна в главата на Каси — днес бе решила да не взима оръжието си в града и то заради какво? Заради глупавата си суетност и желанието си да изглежда добре в очите на някой, който дори не го забеляза. Но Ар Джей не би могъл да замисля нещо лошо. Не би стоял тук, така широко ухилен, ако възнамеряваше да й причини някакво зло. А дали бе така наистина?

— Струва ми се, че не ми дължите никаква услуга, мистър Маккъли — предпазливо започна Каси и добави: — Защо просто не си мислите за мен, сякаш вече съм си тръгнала? Заминаването ми е въпрос на дни.

— Знам. Именно затова съм тук, за да ти помогна, преди да е станало твърде късно.

Младото момиче се намръщи.

— Да ми помогнете?

— Ако искаш репутацията ти да не пострада, и то непоправимо, трябва да се ожените, преди този приятел да изчезне нанякъде.

Да се оженят? Това бе толкова невероятно, че в първия миг Каси не повярва на ушите си. След това избухна в смях.

— Сигурно се шегувате.

— Ни най-малко, мис. — Ар Джей поклати глава. — Доведох свещеника, който чака в гостната, за да каже брачните клетви. Той с радост изпълни молбата ми да дойде тук, тъй като вече бе чул, че вие двамата живеете под един и същ покрив, без присъствието на благоприлична компаньонка.

При този обиден намек страните на Каси пламнаха, но само след секунда всичката кръв сякаш се оттегли от лицето й. Те смятаха да заставят насила Ейнджъл да се ожени за нея. Но никой не би могъл да принуди мъж като него на подобно нещо. Той ще побеснее и ще ги изпозастреля всичките, без да му мигне окото в мига, в който се докопа до оръжието си.

Да върви по дяволите този Фрейзър! Беше казал, че баща му ще остане страшно доволен, след като онзи път му заяви, че е сгодена за Ейнджъл. Сигурно той му бе подхвърлил идеята за сватбата. Каси му хвърли унищожителен поглед, но той най-невъзмутимо й се ухили.

— Та нали вие ни казахте, че сте сгодени, мис Каси? — намеси се Фрейзър. — А обикновено годениците се женят, не е ли така?

Собствената й лъжа сега се обръщаше срещу нея. Фрейзър много добре знаеше, че е лъжа. Вероятно и Ар Джей се досещаше. Те само я използваха, за да си отмъстят и да я накарат да си получи заслуженото. Но тя нямаше да им позволи да изпълнят намеренията си. И то заради самите тях.

Страхуваше се да погледне към Ейнджъл, за да види как възприема този нов проблем, но бе сигурна, че той няма да каже нищо. Щеше да се разправи с тях без никакви угризения на съвестта, защото това, което Маккъли се опитваха да направят не бе законно.

И все пак тя не можеше да позволи да се стигне твърде далеч. Трябваше да измисли още една лъжа. А ако и това не помогне, просто ще откаже твърдо да им съдейства за брачната церемония.

Девойката се обърна към Ар Джей.

— Оценявам загрижеността ви, мистър Маккъли, но моята майка вече е планирала голяма сватба за края на януари. Поканени са над стотина гости. Никога няма да ми прости, ако проваля тържеството.

Възрастният мъж се ухили.

— Няма нужда да разочароваш майка си. Никъде не е казано, че не можеш да се омъжиш два пъти за един и същ мъж.

Каси стисна зъби.

— В такъв случай ще почакам, докато се върне баща ми, за да ме предаде на младоженеца.

— Можеш да имаш още една сватба, когато Чарли се върне, но сега няма да разочароваме свещеника, още повече, че е изминал целия този път, за да дойде дотук. Аз ще те предам на младоженеца, момичето ми. За мен ще бъде голяма чест.

При тези думи Каси избухна.

— Чест, как ли пък не! Аз няма да се омъжа само, за да задоволя неуместното ви чувство за отмъщение, Ар Джей Маккъли. Само ако си отворите очите, ще видите, че Клейтън и Джени искат да бъдат заедно. Единствено вашата свадливост не им позволява да се съберат и същата тази опърничавост ви е довела днес тук. И какво смятате да направите сега? Да ме застреляте?

— Е, мога да го направя — отвърна Ар Джей, замисли се и кимна в посока зад нея. — Но най-вероятно ще застрелям него.

„Него“ беше Ейнджъл и мисълта да бъде застрелян вледени кръвта във вените на Каси. Той все още не бе казал нищо, а тя не можеше повече да избягва да го гледа и извърна глава към него. Ала това се оказа грешка и видът му я изплаши много повече, отколкото думите на Маккъли. Ейнджъл беше побеснял и поради някаква причина целият му гняв бе насочен към нея. Не, не поради някаква причина. За всичко бе виновна тя и той с право я изпепеляваше с погледа си.

Девойката отново се извъртя, изплашена до такава степен, че бе готова да моли Ар Джей да се откаже от намерението си. Но Ейнджъл не й даде тази възможност. Той приближи до кабриолета и я свали долу. Никой не се опита да го спре.

— По-добре да свършваме с всичко това, Каси. Все едно е дали ще се оженим един, или три пъти.

Тонът му бе спокоен, а лицето му отново бе придобило обичайния си невъзмутим вид, но това не можеше да я заблуди. Тя бе видяла гнева му и краката й се забиха в земята, когато той понечи да я поведе към къщата. Ала въпреки съпротивата й, най-после стигнаха до къщата, следвани по петите от Маккъли. Свещеникът наистина ги очакваше в дневната.

Последната й надежда. Трябваше само да му каже, че двамата с Ейнджъл са принудени да сключат този брак…

— Няма да казваш нищо друго, освен „съгласна съм“ — изсъска Ейнджъл в ухото й. — Разбра ли ме?

Тя се втренчи смаяно в него, не можейки да повярва, че той се отказва. Може би, защото колкото по-скоро свърши церемонията, толкова по-бързо ще може да си вземе оръжието и тогава адът щеше да се стовари върху къщата. Надяваше се преди това да позволи на свещеника да си тръгне. В този момент не изпитваше никакви топли чувства към семейство Маккъли. Горката Мария, как ли ще почисти къщата от кръвта…

— Разбра ли ме? — повтори Ейнджъл. Младото момиче кимна. И защо трябваше да я е грижа за кървавата баня, която се очертаваше? Първо трябваше да се омъжи, нещо, което всъщност стана съвсем бързо и безболезнено. Дори една малка и луда част от нея съжаляваше, че всичко не е наистина. Да, луда бе точната дума. Изтръпна и стомахът й се сви на топка, когато си помисли какво ще направи майка й, когато разбере за тази сватба под дулата на оръжията… Разбира се, за целта трябваше да е жива, а тя не бе сигурна, че ще оцелее след тази нощ.

Ар Джей се смееше, докато извеждаше свещеника навън. Морган не влезе във всекидневната, за да чуе брачните клетви, въпреки че Каси чу сърдития му глас в коридора, преди да излезе заедно с баща си. Ричард също не изглеждаше доволен. По-скоро изглеждаше смутен и притеснен. Умен мъж. Ала щеше да бъде по-умен, ако бе взел револвера на Ейнджъл със себе си, но той го бе измъкнал от колана си и го бе оставил на масичката в коридора. Каси се надяваше, че ще размисли преди да си тръгне.

Но Фрейзър, този чудат негодник, продължаваше да се взира ухилен в новобрачната двойка, сякаш бяха длъжни да споделят веселото му настроение и задоволство. За щастие Ейнджъл не му обръщаше никакво внимание. Той приближи до прозореца, за да види как останалите потеглят. Ала Каси не можеше да пренебрегне Фрейзър. Нахалникът продължаваше да се хили широко насреща й и това искрено я възмути.

Така че тя приближи до Фрейзър и с две ръце го избута от стаята към предната врата.

— Сега щастлив ли си? — изсъска гневно девойката. — Ако Ейнджъл не те убие заради всичко това, аз ще го направя.

— Какво толкова е станало, Каси? — имаше наглостта да попита Фрейзър. — Баща ми е доволен, а ти можеш да анулираш брака. Не виждам някой да е пострадал.

— Може и да пострада, глупако, тъй като Ейнджъл няма да приеме нещата по този начин! А сега се махай от къщата ми!

Каси с удоволствие затръшна вратата зад гърба на Фрейзър, но когато се обърна към масичката в коридора, видя, че в крайна сметка Ричард не се е оказал толкова умен. Беше оставил револвера на Ейнджъл. Тя го взе и се огледа за място, където можеше да го скрие, но не видя нищо подходящо. Накрая го пъхна под палтото си. Внезапно осъзна, че дори не си го бе свалила за сватбата.

В гърлото й се надигна смях, но Каси го преглътна с тиха въздишка.

— Каси?

Сърцето й подскочи в гърдите при звука на гласа му, идващ откъм дневната. Не бе готова за разговор. Утре ще обсъдят анулирането. Тази нощ револверът му не бе единственото нещо, което трябваше да бъде скрито.

Без да му отговори, девойката се втурна нагоре по стълбите и се заключи в стаята си.