Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 243 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Xesiona (2008)
Корекция и форматиране
maskara (2008)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

ИК „Бард“, 1999

Оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация

ГЛАВА 21

Понеже тази вечер Каси не слезе за вечеря, Емануел й качи една табла в стаята. Мария бе надминала себе си, приготвяйки няколко от любимите ястия на Каси. Е, имаше време да сготви, защото в крайна сметка не й се наложи да чисти къщата от кръв. Икономката или бе чула, или се бе досетила какво става. Но Каси почти не се докосна до вкусните лакомства.

Вместо това кръстосваше стаята си, следвана от Марабел, като на няколко пъти едва не се спъна в нея. Както обикновено, пантерата усещаше, че Каси е разстроена и нямаше да се успокои, докато и господарката й не го направеше. Днес обаче младата жена беше кълбо от нерви, чудейки се дали Ейнджъл е излязъл от къщата и какво възнамерява да прави… и на кого. Бе невъзможно да си намери място, а още по-малко да си легне.

Когато на вратата се почука, Каси бе толкова потънала в нерадостните си мисли, че не попита кой е и отвори вратата, предполагайки, че Емануел се е качил за таблата. Но не беше той.

— Не бях сигурен, че ще ми отвориш — каза Ейнджъл. Нямаше да го направи, ако знаеше, че е той. И щеше веднага да затвори вратата, ако той не бе пристъпил напред. Сигурно ще го смачка, ако се опита. Но не го направи. Вместо това отстъпи назад. Изглежда в негово присъствие непрекъснато й се налагаше да отстъпва назад.

Навярно си искаше оръжието. Не, не би могъл да знае, че тя му го е взела. Може би искаше нейното. Трябваше по някакъв начин да го накара да се откаже от намеренията си да преследва когото и да било.

— Сигурно си била гладна.

Каси проследи погледа му, отправен към празната табла.

— Не аз, а Марабел изяде всичко — отвърна тя, без да се остави да бъде заблудена от любезния му и спокоен тон. — Виж, може ли да поговорим за всичко?

— Разбира се, но след като се отървеш от котката.

Марабел бе седнала на задните си лапи близо до господарката си. Последното нещо, което Каси искаше, бе да изведе Марабел от стаята, тъй като знаеше колко много Ейнджъл се страхуваше от любимката й. Но след като възнамеряваше да му предложи мир, по-добре бе да се съобрази с желанието му, затова неохотно поведе пантерата към вратата и я избута навън. Ейнджъл бе влязъл навътре в стаята, за да избегне по-близък допир с Марабел.

Каси затвори вратата, но остана близо до нея. Ейнджъл не за пръв път беше в стаята й. Тя си спомни онази нощ и усети как стомахът й се преобръща. Той бе вперил поглед в леглото й. Защо се взираше толкова настойчиво в него?

Девойката пое дълбоко дъх и заговори, колкото се може по-спокойно и убедително:

— Виж, Ейнджъл, не е необходимо да убиваш някого заради това, което се случи. Аз ще анулирам брака. Все едно, че нищо не се е случило.

Погледът му се срещна с нейния, после се плъзна надолу към устните й.

— По-скоро ще ти се наложи да поискаш развод.

— Не, не разбираш. Много по-лесно е да се анулира брака.

Сега очите му се приковаха в нейните. Каси усети, че започва да се задушава от настойчивостта на погледа му.

— Не, след тази нощ няма да ти е толкова лесно. — Тонът му бе бавен и хипнотизиращ.

— Защо? — едва успя да попита Каси.

— Защото аз съм в настроение да си поиграем на съпруг и съпруга.

— Ти какво?

Ейнджъл се запъти към нея. Тя бе толкова слисана, че не можа да се помръдне. Той вече бе при нея и протегна ръка, преди тя да се окопити и да побегне към вратата.

— Ще имаме първата си брачна нощ — прошепна Ейнджъл и я вдигна на ръце.

— Почакай!

— Не и този път, съкровище. Аз не съм те молил да се омъжваш за мен. Ако го бях направил, сигурно щеше да ми откажеш. Вече сме женени и точно сега те желая толкова силно и страстно, че смятам да се възползвам от законните си съпружески права.

Каси нямаше възможност да протестира, тъй като Ейнджъл я понесе към леглото и нежно я постави на него. След миг мускулестото му тяло бе върху нейното, а горещите му целувки покриха най-напред лицето й, а после се спуснаха и по-надолу. Обля я вълна на удоволствие, докато той я докосваше по най-интимни места. Беше безпомощна да му се противопостави, но и не искаше.

Благодарение на магическата думичка „женени“, тя се отдаде на насладата, без да изпитва чувства за вина или страх. Тя премахваше всички забрани, така че Каси можеше да отвръща на милувките и целувките му. Когато го направи и чу задъханите му въздишки, тя разбра, че този път няма да може да го спре.

Той я искаше, не знаеше дали е просто желание, или отмъщение, но не я интересуваше. Нищо друго вече нямаше значение, освен изгарящата нужда, която споделяха. Тя бе като огън, който се разрастваше все повече и повече. Пламъците на страстта така я погълнаха, че Каси почти не забеляза, кога започна да я съблича. Усети едва когато ръцете му се плъзнаха по голата й плът и тялото й се разтърси от чувствен шок. Ала й предстоеше да изпита още много подобни шокове, тъй като той я докосваше навсякъде. Голите им тела се триеха едно о друго и внезапно устните му обхванаха набъбналото зърно на гърдата й и жадно го засмукаха.

Каси потрепери от горещината, която избухна в слабините й в контраст с гладката студенина на косите му, които галеха кожата й.

Тя простена и се изви в леглото. Дишаше накъсано, сякаш всеки миг щеше да избухне. Обхвана главата му с ръце, а бедрата й се обвиха около кръста му. Чувствата, които избухнаха в нея, бяха толкова мощни, че й се искаше да изкрещи. Но не го направи. Нещо горещо и болезнено продължи да набъбва в слабините й, нещо, което заплашваше да я погълне.

Внезапно Ейнджъл се изплъзна от страстната й хватка. Ръцете му обхванаха гърдите й, а езикът му се плъзна между тях и продължи надолу по корема й към… не, няма да го направи. О, Господи, направи го! Протестът й замря на устните и в следващия миг я разтърси експлозия от ново пулсиращо удоволствие. Каси се издигна нагоре, понесена от вихъра на неописуема наслада. Това, което изпитваше бе извън границите на реалността и на човешкия разум. Тя не можеше да направи нищо друго, освен да се остави, покорна, затаила дъх, да бъде понесена от невероятното блаженство и да му се отдаде до последния си дъх.

В следващия миг ръцете му я обгърнаха, а хлъзгавото му мускулесто тяло се притисна върху нейното. Тежестта му й достави изненадващо успокоение. Изведнъж едно друго усещане я обзе в приятна отмала и я накара да се напрегне. Но нямаше време да изпита страх. Тя бе топла и влажна и проникването му бе бързо и гладко. За миг я прониза болка, но се стопи, удавена от новата вълна на удоволствие. Защото той я изпълни докрай.

Ръцете му я обгърнаха и той проникна още по-надълбоко в нея. Когато Каси отвори очи, видя, че той се взира в нея, а очите му бяха тъмни и блестящи.

— Не можеш да си представиш колко много исках това… исках теб.

Не, не можеше. Дори не й се вярваше. Не можеше да отвърне нищо. Каси затаи дъх, неспособна да откъсне поглед от него. Той не се движеше, само погледът му се плъзна към гърдите й, които тутакси набъбнаха, закопнели за ласките му. После продължи надолу към корема и накрая се спря там, където телата им се бяха съединили. Обля я горещина и Каси потрепери.

— О, Господи! — простена тя.

Ейнджъл се усмихна и започна бавно и чувствено да се движи в нея. Наведе глава, за да я целуне. Устните й се впиха в неговите, а ръцете й обвиха здраво врата му, докато напрежението отново започна да се надига в нея. Отново усети познатото пулсиране, изпълнило цялата й същност, докато той проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея, отметнал назад глава. Ниските му и животински звуци на безкрайно удоволствие, примесени с нейните стенания, изпълниха стаята.