Серия
Уайоминг (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Angel, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 232 гласа)

ГЛАВА 27

Каси не напусна Тексас на следващия ден, както бе планирала. Тя прекара нощта в едно кресло във всекидневната, където заспа, очаквайки Ейнджъл да дойде при нея. Събуди се с първите слънчеви лъчи, проникнали през прозореца. Първата й работа бе да се качи в стаята му. Тогава видя, че в леглото му никой не е спал, а двете големи торби, които той бе захвърлил небрежно в ъгъла на стаята, липсваха. Стаята изглеждаше така, сякаш никога не е бил в нея.

Каси се втурна към конюшнята, но, както очакваше, конят му също го нямаше. Ейнджъл си бе заминал. Тя се отпусна на пода и се разплака.

Когато най-сетне стана и избърса очите си, младата жена си призна, че никога не би имала смелостта да помоли Ейнджъл да остане дори и да бе имала възможност да поговори с него. Да те отхвърлят бе ужасно и непоносимо. Трябваше да се смята за късметлийка, че бе избегнала подобно унижение. Защо тогава не се чувстваше по-добре?

Неохотно затътри крака към хамбара, въпреки че всъщност не я бе грижа колко ще крещи и ще я обвинява майка й. Поне сега не й се налагаше да говори с нея за Ейнджъл. Бурята, която очакваше да се разрази над главата й, се отложи за малко, защото когато Каси влезе в хамбара, завари родителите си кротко да спят един до друг върху купа сено.

Девойката не се замисли какво означаваше близостта им, а просто си излезе и остави вратата отворена. Тъкмо се бе изкъпала и преоблякла, когато майка й почука на вратата.

— Постъпи отвратително с майка си, Каси — бяха първите думи на Катрин.

— Знам — равнодушно отвърна дъщеря й и се отпусна в креслото. — Вместо вас двамата трябваше да заключа себе си и Ейнджъл в хамбара.

— О, не. Баща ти е напълно прав. Повече никога няма да те оставим сама с този мъж.

— Няма защо да се тревожиш за това — тихо отвърна Каси, вдигна крака и подпря брадичката си на коленете. — Той вече си замина.

— Добре.

— Защо да е добре? Ти дори не го познаваш, мамо.

— Разбира се, че го познавам. Кой в Уайоминг не го познава?

— Ти говориш за репутацията му, но не знаеш що за човек е всъщност.

— И нямам никакво намерение да узнавам. Баща ти ми каза какво се е случило. Аз само…

Каси изненадано я погледна.

— Вие двамата с татко сте разговаряли?

— Не сменяй темата — сърдито отвърна майка й. — Искам да ти задам само един въпрос. Защо, за Бога, си казала на тези хора, че той е твой годеник?

— Защото той смяташе да им каже кой е, а по това време страстите бяха доста нагорещени. Страхувах се, че те ще останат с погрешното впечатление, че съм го наела да се бие с тях.

— Което и трябваше да направиш. Нали в крайна сметка това му е професията.

— Мамо, аз започнах всичко — раздразнено каза Каси.

— От това, на което станах свидетел миналата нощ, мога с право да заявя, че ти отлично уреди цялата работа и изглади всички недоразумения. Е, не е чак толкова страшно, че в цялата тази бъркотия си се омъжила. Решаването на този проблем никак няма да ни затрудни и ние ще се погрижим за него, преди да напуснем Тексас.

— Не.

Катрин се приближи и застана пред дъщеря си.

— Какво искаш да кажеш с това „не“?

Каси отпусна глава на коленете си.

— Обещах на Ейнджъл, че ще почакам, докато се прибера у дома… в случай, че съм бременна.

— Аз… О, Боже, защо ли изведнъж се почувствах като онази нещастна жена от миналата вечер — как й беше името? Доти?

— Дороти Катлин. Но това е само вероятност, мамо.

— Само? — Катрин се наведе, докато главите им се докоснаха и обви ръце около коленете на дъщеря си. — Моето малко нещастно бебче. Ти си толкова смела, че сдържаш сълзите си. И защо баща ти не ми спомена за това? Или може би той не знае, че онзи мъж те е изнасилил?

Каси възмутено я отблъсна.

— Мамо, той не е направил нищо подобно!

— Не е ли? — смутено попита Катрин, после побърза да смени тона си. — Е, защо, по дяволите, не го е направил?

— Очевидно защото не му се е налагало.

Катрин Стюарт замълча, осмисляйки отговора на дъщеря си, а когато заговори тонът й бе сух и предупредителен.

— Касандра Стюарт, да не си посмяла да седиш тук и да ми разправяш…

— Мамо, вече е твърде късно за нравоучения, не мислиш ли?

Катрин трябваше да признае, че дъщеря й имаше право.

— Предполагам, че е така — въздъхна тя. — О, мъничката ми, какво те е прихванало, че си допуснала подобна глупава грешка?

— Той ме желаеше — отвърна младата жена. — Това бе единственото, което тогава имаше значение за мен — е, също и незначителния факт, че аз също го желаех.

— Не мисля, че искам да слушам всичко това.

— Аз също предпочитам да не мисля за него — мрачно рече Каси. — Дори не мога да си представя защо би могъл да ме пожелае.

Катрин моментално отхвърли последното.

— Глупости! Ти си красиво момиче. Защо да не те пожелае?

Каси махна пренебрежително с ръка.

— Ти си ми майка. Разбира се, че ще го кажеш. Но аз много добре осъзнавам, че мъжете не ме намират за привлекателна.

Катрин се усмихна.

— И това притеснява ли те?

— Не е смешно, мамо.

— Напротив, смешно е, защото когато бях на твоята възраст аз си мислех точно същото. Нямах нито един ухажор, въпреки че в моя град беше пълно с млади свободни мъже. По-късно изведнъж се сдобих не с един, а с трима поклонника наведнъж, които бяха толкова сериозни в намерението си да ме спечелят, че аз се чувствах неловко. Не можех никъде да отида, без да се натъкна на някого от тях, а понякога едновременно и на тримата. Имаше скандали и сцени на ревност, въпреки че тримата бяха приятели от деца. Накрая избухна ужасен побой, като един от тях се би едновременно с останалите двама и едва успя да ги победи. Аз реших, че е много романтично и същия ден приех предложението му. Това беше баща ти.

— Моят случай няма нищо общо, мамо. Ти си била красива жена.

— А ти все още си мислиш, че не си? Е, позволи ми да ти кажа една тайна, бебчо, едно признание, което баща ти ми направи много отдавна. Той каза, че аз съм израснала и съм се променяла пред очите му и един ден забелязал, че съм станала още по-хубава, отколкото винаги ме е смятал. Разбираш ли, ние се познавахме от години, а преди това той никога не ми бе обръщал никакво внимание. Каза също, че всеки път като ме видел съм ставала още по-хубава от преди, докато накрая решил, че съм най-красивото момиче, което някога е виждал.

— Да не би да се опитваш да ме утешиш с измислици, мамо?

— Не бих го направила. Просто се опитвам да ти кажа, че ти притежаваш необикновена външност и е необходимо известно време, за да се възприемеш и оцениш, също както навремето беше с мен. С възрастта чертите на лицето ми се промениха и станаха по-традиционни. Предполагам, че и с теб ще стане същото и няма да мине много време, когато мъжете ще те намират за хубава още от пръв поглед. Само след седмица, сигурна съм!

Каси не можа да се сдържи и се разсмя.

— Това е много хубава история, мамо, но аз не вярвам на нито една дума.

— Не? Е, предполагам, че онзи професионален стрелец се е задържал достатъчно време край теб, за да започнеш да му се струваш хубава. Казваш, че не можеш да си обясниш защо те е пожелал? Според мен просто не е могъл да устои на изкушението.

Каси се изчерви, но само защото толкова много й се искаше да бе истина. Разбира се, не беше и нямаше значение.

— Сега вече няма значение, мамо. Той си замина и очаква да се разведа с него.

— И ти със сигурност няма да го разочароваш — твърдо рече Катрин.

Беше очевидно, че майка й не харесваше Ейнджъл, но последните й думи причиниха болка на Каси. Трябваше да смени темата на разговора и знаеше точно как да го направи.

— Я ми кажи за какво си говорихте вие двамата с баща ми след двадесет години?

— Не е твоя работа — сряза я Катрин и излезе, преди дъщеря й да се опита да изкопчи нещо от нея.