Джоана Линдзи
Ангел на греха (7)

ГЛАВА 7

Каси бе толкова нетърпелива да се отърве от компанията на Ейнджъл, че дори не закара кабриолета зад хамбара, както правеше обикновено, когато се връщаше от града, а спря пред къщата. Емануел, синът на Мария, щеше да дойде и да прибере двуколката, така че тя дори не се погрижи за уморения кон. Единственото й желание бе да се махне по-скоро от неканения си гост.

Обратният път до ранчото й се стори най-дългото пътуване в живота й, макар че разстоянието не бе голямо. Не само присъствието на Ейнджъл я смущаваше. Тя на няколко пъти усети, че той я наблюдаваше, а което бе още по-лошо, тя нямаше ни най-малка представа защо се взираше така в нея, нито пък какво ще направи мъж като него в следващата минута.

Каси бе разумно момиче и много добре разбираше, че е нелепо да го остави да я обърква и смущава по подобен начин. Та той бе тук не да й причинява зло, а да я защитава. Но чувствата й не се влияеха от здравия разум.

Тя скочи от седалката в мига, в който спря кабриолета и почти тичешком се отправи към къщата. Но Ейнджъл направи същото и я настигна, преди да стигне до стълбите.

За втори път през този ден тя едва не се сблъска с него. Гласът му я закова на място.

— Закъде, по дяволите, сте се разбързали, лейди?

Девойката ужасено осъзна, че поведението й го дразни, но се страхуваше, че каквото и да отговори, ще влоши нещата още повече. Отстъпи нерешително назад и го погледна. Видя, че държи пушката й.

— Май я забравихте — рече й той и я подаде.

Последното бе казано с такъв подигравателен тон, сякаш знаеше, че тя се нуждае от оръжието, за да се защитава от него. Лицето й пламна. Господи, държеше се като последна глупачка!

— Съжалявам — смутолеви Каси, искайки да се извини за несъзнателно обидното си поведение. Той сигурно си мислеше, че го смята за някакво чудовище, ако не и по-лошо.

Ала той рязко я прекъсна:

— Вземете я. Може би наистина ще се нуждаете от нея, тъй като скоро ще имате посетители.

Последвалото мълчание бе достатъчно дълго, за да разбере, че е била права и страните й пламнаха още повече. Осъзна, че го е направил нарочно, за да й покаже, че отлично знае какво си мисли за него. Обаче нямаше никакво време да изрази възмущението си. Проследи погледа му и видя, че неколцина конници приближаваха към ранчото.

— О, не! — изохка младото момиче. — Морган сигурно е яздил като луд, за да се прибере у дома и да предаде думите ми на баща си. Този, който язди най-отпред с Морган, е Ар Джей Маккъли, а след тях е най-големият му син, Фрейзър. Предполагам, че би трябвало да съм доволна, че е с тях.

— Защо?

— Той е най-кроткият от семейството, което не означава, че не може да избухва като останалите, но не е чак толкова лош, колкото тях. Фрейзър е единственият Маккъли, който ме изгледа кръвнишки, когато всичко започна, а след това престана да ми обръща внимание. Но той притежава доста странно чувство за хумор, което никой друг освен него не разбира. Всъщност никак няма да се изненадам, ако цялата ситуация не го забавлява.

— Може ли да успокои останалите? — попита Ейнджъл, хвана я за ръката и я поведе нагоре по стълбите.

— Понякога… какво правите?

— Поставям ви в по-добра позиция. Ако слязат от конете си, ще ви гледат отдолу нагоре, а ако останат на тях, ще се гледате очи в очи.

Стомахът й се бе свил на топка от страх, а той мислеше за стратегии!

— Предпочитам да не се срещам изобщо с тях.

Каси бе сигурна, че само си го е помислила, а не го е казала на глас, докато не го чу да заявява:

— Влезте в къщата и ме оставете аз да се оправя с тях.

— Не! — с пребледняло лице извика девойката.

— Тогава се стегнете, лейди — въздъхна Ейнджъл. — Доколкото си спомням, искахте да поговорите със стария Маккъли.

— Така е.

Обаче тя съвсем не очакваше да стане толкова скоро, а и поради присъствието на Ейнджъл нямаше време да обмисли какво ще каже на Маккъли. Трябваше да премисли всяка своя дума, за да не обърка отново всичко, както нееднократно стана днес.

Ала вече нямаше никакво време. Маккъли приближаваха. Ейнджъл застана пред нея, за да ги посрещне пръв. Поведението му я разтревожи много повече, отколкото неочакваните посетители.

Тя го заобиколи и тихо го помоли:

— Моля ви, не казвайте нито дума. И не стойте така, сякаш нарочно ги предизвиквате. Вече ви казах, че всички Маккъли са много докачливи и лесно избухват. Не им трябва много, за да изгубят самообладание, а това със сигурност ще ги предизвика.

Това бе пушката, която той все още държеше. Каси я взе от него и я подпря на стената. Когато се обърна, пред къщата се издигаше облак прах и трите коня спряха рязко пред стълбите.

— Мистър Маккъли — почтително изрече Каси и приближи горното стъпало, като застана пред Ейнджъл.

Ар Джей бе по-едър и по-широкоплещест от синовете си. Веднъж Морган бе споменал, че е само на четиридесет и пет години. Червената му коса още не бе започнала да посивява, нито бе изгубила блясъка си. Четиримата му синове се бяха родили, когато беше още твърде млад, по един на всяка година. Хората казваха, че именно честите раждания бяха погубили жена му.

Ар Джей едва я удостои с поглед. Морган и Фрейзър също. Изглежда всички се интересуваха най-вече от Ейнджъл, така че Каси побърза да заговори, докато все още имаше възможност.

— Знам, че присъствието ми тук ви дразни, мистър Маккъли, но връщането на баща ми ще се забави, тъй като беше ранен. Не го очаквам по-рано от три седмици, а семейство Катлин принудиха надзирателят на ранчото да напусне, както и други двама работника. Разполагаме с още неколцина мъже, но нито един от тях не е в състояние да поеме работата на надзирателя. Така че сам разбирате, че не мога да замина, докато баща ми не се върне.

Девойката пое дълбоко дъх, едновременно изненадана и облекчена, че е изразила на глас най-голямата си грижа, без да бъде прекъсната — дори и при споменаването на омразните Катлин. Но все още й оставаше да каже за другата си тревога, а по начина, по който мъжете гледаха Ейнджъл, се съмняваше, че й оставаше много време, за да довърши.

— Вие никога не ми дадохте възможност да ви кажа колко много съжалявам…

Каси беше права — Ар Джей я прекъсна, вперил поглед в Ейнджъл.

— Кой е този, момиче? И не ми пробутвай глупостите, които си казала на сина ми, че само минава оттук.

— Защо не попитате мен? — обади се Ейнджъл със заплашителен тон — поне така й се стори на Каси — и тя се паникьоса.

— Това е моят годеник — изтърси първото нещо, което й дойде наум.

Думите й привлякоха вниманието им, включително и на Ейнджъл. Но като видя смаяното изражение на Морган, което се смени с гневно, тя веднага разбра, че е допуснала грешка, обяснявайки по този начин присъствието на Ейнджъл. Сега трябваше да продължи с лъжата и да изтъкне някаква смислена причина защо бе позволила на Морган да я ухажва, след като си имаше годеник.

— Мислех, че е мъртъв, но той пристигна днес и опроверга слуховете — побърза да добави Каси.

Ар Джей не й повярва.

— Лъжеш, момиче — убедено заяви той. — Не знам къде си го намерила, но този мъж не ти е никакъв.

Каси се обърка напълно, чудейки се как да подкрепи необичайното си твърдение, когато Фрейзър се намеси:

— Татко е прав. Ако двамата току-що сте се намерили отново, сега нямаше да се отделяте един от друг. А на мен ми се струва…

Тя не го изчака да продължи. Обърна се към Ейнджъл, обви ръце около врата му и притисна устни в неговите.

Никой не бе толкова изненадан от действията й, колкото самият Ейнджъл, но той не провали неочаквания й опит да демонстрира страст и не я отблъсна. Прегърна я през кръста и я отмести встрани, по-далеч от револвера му, защото нямаше никакво намерение да остава беззащитен, независимо какво се опитваше да направи тя. Така че Ейнджъл прие целувката й и разсеяно й я върна, но през цялото време не сваляше поглед от тримата мъже, които наблюдаваха представлението им, разпределяйки вниманието си между тях и жената, притисната до него.

Минаха още няколко секунди. Ар Джей почервеня, дръпна рязко поводите на коня си, обърна го и препусна напред. Морган изгледа убийствено Ейнджъл и го последва. Само Фрейзър не помръдна, а остана да се взира развеселено в тях. Изведнъж той избухна в смях.

Като го чу, Каси пусна ръце и се отдръпна от Ейнджъл. Но ръцете му бяха сключени здраво около кръста й, задържайки я притисната до него. Тя трябваше да сложи ръка на гърдите му, за да запази равновесие, докато се обръщаше да види кой се забавлява толкова. Въпреки че вече се бе досетила.

— Не съм предполагал, че си способна на подобно нещо, мис Каси — рече през смях Фрейзър. — Това ще накара татко да ругае и да държи гръмки речи цяла седмица, което ще бъде истинско удоволствие да се наблюдава.

Чувството за хумор на Фрейзър винаги я бе удивлявало, въпреки че точно сега никак не го намираше за уместно.

— А той смята ли да дойде тук отново в края на седмицата?

— Не — ухили й се Фрейзър. — Ти би трябвало да си достатъчно уплашена, за да избягаш вкъщи при майка си. Всъщност татко бе доста разтревожен какво да прави, ако уреченият ден за заминаването ти приближи, а ти си все още тук. Сега навярно се чувства облекчен, че му даде повод да се оттегли, заради този мъж. Как се казвате, мистър?

— Името ми е…

— Джон Браун — побърза да каже Коки, прекъсвайки Ейнджъл.

Но думите й накараха Фрейзър да се засмее отново.

— Можеше да измислиш нещо по-добро, мис Каси. Тя се изчерви и Ейнджъл направи още един опит:

— Името ми е…

Токчето на обувката й се заби в пръстите му и го накара мигновено да млъкне. Девойката го чу как тихо изруга и се смути още повече, очаквайки нов изблик на смях от страна на Фрейзър.

— Предполагам, че това няма значение — каза Фрейзър, когато се успокои, но в зелените му очи заблестяха весели пламъчета. — Може би ще има още една сватба, преди да си заминеш на Север? Това ще достави страшно удоволствие на татко.

Каси не обърна внимание на насмешката му.

— Сега мога ли да се надявам, че ще ме остави на спокойствие?

— Кой, татко ли? Може би. Не съм сигурен за Морган, след като знае, че ще си тук сама с приятеля си. Не съм го виждал толкова ядосан, откакто Клейтън се прибра у дома, за да ни съобщи какво е направил — и то с твоя помощ. Разбира се, остават и семейство Катлин.

И като се засмя още веднъж, Фрейзър повдигна шапката си, пришпори коня си и се отдалечи, оставяйки Каси с ужасното съзнание, че отново е сама с Ейнджъл. След това, което току-що му бе причинила, не знаеше дали ще може просто да изтича в къщата и да затръшне вратата под носа му.

Завъртя се рязко и установи, че той се намира точно зад дясното й рамо, при това дяволски близко. Каси започна бавно да отстъпва назад, но той я последва. Не изглеждаше ядосан, но въпреки това имаше нещо заплашително в начина, по който я следваше. Сърцето й бясно заби както преди малко, когато толкова глупаво се хвърли да го целува.

— Съжалявам — с треперещ глас започна тя и забързано продължи: — Наистина съжалявам за крака ви. Аз не исках да… ами, направих го, но знам, че не биваше. Но ако откриеха кой сте всъщност… страхувах се, че това ще влоши нещата… И…

Тя тихо изохка, когато гърбът й опря в парапета, прекратявайки опитай да се измъкне по-далеч от този мъж. Все пак се опита да се плъзна настрани, за да увеличи разстоянието помежду им.

Но ръцете му се сключиха около парапета, заграждайки я от двете страни.

— Казах ви, че в тази част на страната не ме познават.

— Не можете да сте сигурен. Ще се изненадате колко лесно се разпространяват слуховете за репутация като вашата. Не можехме да разчитаме, че не са чували за вас. А и това с нищо нямаше да помогне.

— И вие мислите, че вашата малка лъжа ще помогне? Единственото, което постигнахте е, че разбрах колко сладки са устните ви. Някой път трябва пак да опитаме, когато няма толкова много публика наоколо.

Страните й се обляха с ярка червенина.

— Вие май сте по-луд, отколкото изглеждате! — изплашено възкликна девойката.

— Палецът ми все още пулсира от болка, лейди. Струва ми се, че ми дължите някакво обезщетение.

Каси изохка безпомощно.

— Моля ви, едва ли си струва да ми отмъщавате. Освен това никога нямаше да ви настъпя — или да направя онова другото — ако имах достатъчно време да помисля. Но аз така се уплаших, че въобще не бях в състояние да разсъждавам трезво. Страхувах се…

— Все още се страхувате и това започва да лази по нервите ми. Имахте достатъчно смелост, за да се изправите срещу трима огромни тексасци, двама от които бяха побеснели от ярост. А аз съм само един мъж.

— Но вие… но нали вие сте убиец?…

Наистина й се прииска да не го бе изричала. Прозвуча като окончателна присъда, а тишината, която последва бе дяволски мъчителна. За двамата. Каси се почувства така, сякаш го бе ударила през лицето, въпреки че бе казала само една истина. Но в очите му имаше нещо… нещо, което…

— Опасявате се, че ще ви нараня?

Часът на истината бе настъпил. Той не я попита само, за да чуе отговора й. Искаше да я накара да разбере веднъж завинаги, че няма защо да се бои от него и да престане да се държи като плашлива гъска всеки път, когато я приближи. Дълбоко в себе си Каси знаеше отговора. Просто досега не се бе вслушала в собствените си инстинкти.

— Не, не бихте ме наранили, но сега се отдръпнете.

Бутна ръцете му, мина покрай него и се запъти към вратата. В гърдите й бушуваше гняв. Само като си помислеше как нарочно я подтикна да се страхува от него, а сега я караше да се срамува от глупостта си! Думите, които напираха на устните й, не бяха никак ласкателни.

— Мис Стюарт?

Каси рязко се обърна, готова да стовари целия си яд отгоре му, но изражението на лицето му я възпря. Погледът му бе вперен в устните й.

— Ще почакам, докато си изплатите дълга.

Дъхът й заседна в гърлото.

— Аз… аз мислех, че вече го направих.

Той поклати глава, а устните му се извиха в лека усмивка, първата, която Каси видя да огрява мъжественото му лице, но се престори, че не я бе забелязала. Пък и Ейнджъл не каза нищо повече. Просто се запъти с нехайна походка надолу по терасата и изчезна от погледа й.

Девойката влезе в къщата и тихо затвори вратата зад себе си, вместо да я затръшне гневно, както бе възнамерявала. За сметка на това сърцето й лудо биеше в гърдите.