Джоана Линдзи
Ангел на греха (30)

ГЛАВА 30

Вечерта Каси не дочака майка си, която се забави, за да благодари на персонала за отличната вечеря. Младата жена се поразходи из фоайето на хотела и след като се увери, че Катрин не можеше да я види, забързано приближи към рецепцията, за да разбере има ли оставени съобщения за нея.

Тя успяваше по няколко пъти на ден да се измъкне от компанията на майка си и да проверява за съобщения. Понякога дори се налагаше да изчака, докато Катрин се оттегляше да спи. Това не бе трудно, защото стаите им бяха отделни, макар и със свързваща врата, но Каси не обичаше да слиза във фоайето сама в толкова късен час.

Надяваше се тази вечер да не се наложи. Обаче когато бе само на около метър и половина от рецепцията, тя внезапно спря.

— Не ви ли познавам, госпожице?

Каси не можеше да откъсне поглед от непознатия. Това бе младият мъж от магазина на мадам Сесилия, чиито невъзпитани обноски бяха възмутили Катрин. Двамата със спътницата му бяха отведени в задната стаичка, така че докато беше в магазина, Каси повече не го видя. В момента тя проявяваше невъзпитание, като се взираше в него, но красотата му бе хипнотизираща. Косата му бе руса с червеникавокафяв оттенък, очите — наситено изумрудени, а лицето със съвършени аристократично изваяни черти. Бе облечен в елегантен костюм от три части.

— Госпожице?

— Не — рязко отвърна Каси.

Тя се опита да прикрие смущението си, успокоявайки се с мисълта, че той вероятно е свикнал жените от всички възрасти да се взират поразени в него. Запита се къде ли е приятелката му тази вечер и дали наистина е негова метреса.

— Сигурна ли сте, че не сме се срещали?

— Напълно — увери го Каси. — Всъщност, да… видяхме се за кратко в един моден магазин.

Той се усмихна.

— А, да, вие сте младата дама, придружавана от онази вещица.

Каси повдигна вежди. Явно грубите обноски бяха присъщи на този красавец.

— Тази вещица е моята майка. Високомерието ли е причина за грубото ви поведение, господине, или просто ви липсва възпитание?

— Това е един вид артистичен маниер, които дамите от моя кръг намират за доста предизвикателен.

Каси бе уверена, че той наистина си вярваше и реши да го предупреди:

— Ако продължавате да се навъртате наоколо, господине, ще разберете какво означава истинско предизвикателство, защото майка ми вероятно ще извади револвера си от багажа, ако ви види да разговаряте с мен.

Тя си помисли, че това ще го накара мигом да изчезне, но той я изгледа развеселено.

— Майка ви носи оръжие?

— Само когато идва в града.

— Но Сейнт Луис не е опасен.

— Точно затова е прибрала колта си в багажа. Обикновено го носи със себе си.

— Да не би да искате да кажете, че сте от Запада?

Видимата му изненада я учуди.

— И какво, ако сме?

— Но това е очарователно! — възкликна младият мъж и тя нито за секунда не се усъмни в искреността на интереса му. — Виждали ли сте истински индианци? Присъствали сте на някои от тези двубои с револвери по средата на улицата, за които толкова сме чували?

Нямаше намерение да му отговаря. И преди бе срещала хора, като него, които изгаряха от желание да чуят за „Дивия запад“, но никога не биха се осмелили да го посетят. През последните години се наблюдаваше необикновен възход и развитие на градовете, които бързо се разрастваха, подпомагани от увеличаващите се железопътни линии, появиха се и нови градове, които никнеха като гъби след откриването на поредното находище от злато или сребро, а повечето от градовете на Запад се намираха само на един или два дни път до железопътната гара. Но хора като този мъж никога нямаше да напуснат безопасния си и цивилизован живот, за да посетят „Дивия запад“, въпреки че с трепет слушаха разказите за тази примитивна част от страната и за диваците, които я населяваха.

В крайна сметка Каси реши все пак да му отговори, но да се държи малко нагло с този надут хубавец.

— Доста често виждаме малки банди от индианци, изгонени от племената си, но те обикновено нападат само отдалечените селища, а понякога и дилижансите. Ала те не са такава опасност, както някога. Миналия месец участвах в двубой с револвери, но той приключи твърде бързо, за да се изпита цялото вълнение от предизвикателството. Моят куршум само рани противника. Честта да го убие се падна на един прочут с бързината и точността си стрелец на име Ейнджъл. Всъщност наричат го Ангела на смъртта. Чували ли сте за него?

— Не бих казал, че съм. Защо го наричат „Ангел на смъртта“?

— Защото никога не пропуска целта и винаги стреля, за да убие. — Каси реши, че е изгубила твърде много време да се прави на недодялана жителка на Дивия запад и сухо добавя: — А сега, ако ме извините, господин…

— Бартоломю Лоурънс, но приятелите ми ме наричат Барт. А вие сте?

— Касандра… Ейнджъл.

Доста се забави преди да произнесе Ейнджъл. Погледът, който й отправи, показваше, че не й повярва, но това не я интересуваше. Той я задържаше и заради него губеше ценно време. Внезапно Катрин се появи на вратата на ресторанта огледа фоайето.

— Но за вас съм госпожа Ейнджъл — рязко добави Каси, ядосана на себе си, че въобще бе разговаряла с този мъж.

Отдалечи се, без да му каже повече нито дума. Разполагаше с десет секунди, за да попита за съобщения на рецепцията, преди майка и да се присъедини към нея. Изненада се, когато този път й подадоха бележка. Каси едва успя да я скрие в дланта си и Катрин вече бе зад нея. Майка и мина покрай Бартоломю Лоурънс, без да го познае.

— Каси, какво правиш?

Младата жена се обърна и видя, че Лоурънс все още стоеше там, където го бе оставила и навярно отлично чуваше какво си говорят. Внезапно и хрумна какво да отговори.

— Просто проверявах дали Ейнджъл вече е пристигнал, мамо — рече тя и многозначително добави: — Точно сега присъствието му би било добре дошло.

Катрин проследи погледа й в посока на Лоурънс и я разбра. Мъжът чу думите на Каси и се засмя, но се отдалечи.

— Досаждаше ли ти? — наежено попита Катрин.

— Не съвсем. Той ме позна, завърза разговор и се представи.

— А извини ли се?

— Аз му намекнах, че ни дължи извинение, но той ми отвърна, че грубостта му е била артистична изява и че той се стреми да я усъвършенства. Както и да е, намирам го за доста неприятен и се опитах да го сплаша с Ейнджъл. Той не ми повярва.

— Достатъчно е само да видиш този твой стрелец, за да разбереш, че е хладнокръвен убиец.

— Той не е…

— Няма значение — прекъсна я Катрин и я поведе към стълбите. — Но аз определено ще разопаковам револвера си.