Джоана Линдзи
Ангел на греха (17)

ГЛАВА 17

Някакво подсвиркване събуди Каси. Трябваше й секунда, за да осъзнае, че наистина бе подсвиркване — остро и пронизващо, което звучеше така сякаш идваше зад вратата или някъде съвсем наблизо. Нито за миг не се усъмни кой издава този ужасен звук, но се зачуди каква можеше да бъде причината.

Без да поглежда към часовника си на бюрото, знаеше, че е около полунощ или малко по-късно. Остана будна до късно, очаквайки да чуе, когато Ейнджъл се завърне. Сърцето й бе свито от притеснение и тревога, защото той й каза къде отива. В града, и то в събота вечер, единствената свободна вечер за местните каубои, през която неизбежно се случваха неприятности. Що за същества бяха тези мъже, че постоянно си търсеха белята?

Въображението на Каси рисуваше ужасни картини — престрелка, последвана от нечия смърт, за която тя щеше да е виновна, тъй като Ейнджъл сега нямаше да бъде тук, ако не бе писала на Левис Пикънс. Представяше си, как този път е хвърлен в затвора и как тя се опитва да убеди Франк да го пусне, но не успява. След което се промъква в затвора и освобождава Ейнджъл, но той вече е търсен от закона и е принуден да бяга и да се крие. И всичко бе по нейна вина, защото не бе успяла сама да се разбере с неколцина твърдоглави тексасци.

Беше невероятно, че изобщо успя да заспи и се събуди едва сега от дразнещото слуха подсвиркване. Каси остана да лежи неподвижно в топлото си легло. Утре щеше да го попита за това подсвиркване. За пръв път от последните четири дни, откакто се пренесе да спи в къщата, Ейнджъл се държеше толкова невъзпитано. Обикновено трябваше да напряга целия си слух, за да долови някакъв звук от стаята му.

Но следващият звук, който чу — глухо тупване, като че ли той бе паднал на пода, я накара да скочи от леглото и да се спусне към вратата. Гледката я накара да се закове на място. Ейнджъл стоеше изправен, макар и с явно усилие, и се подпираше на вратата на стаята си. Тялото му бе наклонено, краката му се подгъваха и изглеждаше така сякаш всеки миг ще откажат да му служат. И въпреки това си подсвиркваше. Каси се вбеси.

— Какъв ти е точно проблемът?

Той с мъка отлепи глава от вратата, но почти незабавно я отпусна назад, без изобщо да я извърне към нея. Не мога да си отворя вратата.

— Да не си загубил ключа?

— Не е заключено.

Тя се намръщи.

— Тогава защо не можеш да я отвориш?

— Ръцете ми са твърде подути и не мога да завъртя дръжката.

— И двете ли?

— Не.

— Тогава защо не използваш другата си ръка?

— Не се сетих за това. Благодаря.

В този миг тя разбра, че Ейнджъл е пиян и то много пиян. В главата й зазвучаха предупредителни звънчета. Никак не й се искаше да си има работа с един пиян Ейнджъл. Трябваше да се върне в леглото си и да го остави да се добере по някакъв начин до своето. В този миг той се обърна и Каси смаяно ахна.

— Какво е станало с теб?

Едното му око бе толкова подуто, че не можеше да се отвори. На едната му буза се виждаше дълбока драскотина, а на другата — кожата бе ожулена. От носа му се стичаха две струйки кръв и чак сега Каси забеляза, че в дясната си ръка стискаше полупразна бутилка уиски, а четирите му пръста бяха подути и обагрени с кръв.

Другото му око изглежда не можеше да се фокусира върху нея и Ейнджъл с усилие избъбри:

— Имах малко спречкване с твоя обожател.

— Какъв обожател?

— Морган.

Поради някаква неизвестна за нея причина девойката веднага се изчерви. Не разбираше защо, но предпочиташе Ейнджъл да не бе научил за ухажването на Морган. Ала за щастие той изглежда не забеляза реакцията й.

Обърна се и се опита да отвори вратата с другата си ръка. Този път вратата се отвори, но той все още бе облегнат на нея, така че политна в стаята и се стовари на пода по лице.

Каси погледна безпомощно към краката му, изпружени навън. В това си състояние едва ли можеше да се нарече опасен. По-скоро бе напълно безобиден и безпомощен.

Тя надникна вътре в стаята и видя, че бе обгърнал главата си с две ръце. По някакво чудо бутилката не се бе разляла и той все още я стискаше, въпреки че бе изгубил съзнание.

За миг Каси си помисли дали да не го остави там, където беше, да свали ботушите му и да метне одеяло отгоре му. Ала не можеше да постъпи така. И без това изглеждаше съсипан, а една нощ върху твърдия под едва ли щеше да му се отрази добре. Така че с огромни усилия тя успя да го завлече до леглото и да го стовари върху него. Ейнджъл не се събуди. Каси взе каната с вода и намокри една кърпа, за да почисти лицето му.

Наистина бе пострадал зле. Тя се запита кой ли е започнал боя и в какво ли състояние се намираше Морган. Най-вече се чудеше защо Ейнджъл въобще е позволил всичко това, след като бе отишъл въоръжен в града. Това не бе характерно за него.

— Имаш нежна и мека ръка, съкровище.

Каси подскочи и вдигна мократа кърпа от брадичката му. Очите му бяха затворени. По всяка вероятност все още не бе дошъл съвсем в съзнание и едва ли имаше представа на кого говори. Каси се почувства странно, когато я нарече съкровище. Сякаш нещо топло и сладко се разля по вените й.

— Не мога да кажа същото за другите жени, които някога са се грижили за мен — продължи Ейнджъл все още, без да я поглежда.

Каси щеше да го остави да бълнува, тъй като според нея тъкмо това правеше, но думите му събудиха любопитството й.

— Какви други жени са се грижили за теб?

— Ами например Джеси Съмърс.

Това раздвижи паметта й.

— Да, наистина съм чувала да разправят, че си бил прострелян от някакви крадци в нейните земи. Колко зле бе ранен?

— Достатъчно.

— В такъв случай вероятно си спомняш раните, а не ръцете, които са ги почиствали и превързвали.

— Не, лейди, мога да преброя на двата пръста на ръката си жените, които имат толкова нежни ръце като твоите… всъщност само на единия.

— Да не би да ми правиш комплимент, Ейнджъл? — усмихна се девойката.

Младият мъж най-после отвори едното си око.

— А имаше ли успех?

Искаше да каже „да“, но вместо това изрече:

— Не.

— Това също е много лошо.

— И какво целиш?

— Да легнеш до мен. Имам нужда да се сгуша в една топла и мека прегръдка.

Устата й остана отворена, после Каси побърза да я затвори.

— По-скоро имаш нужда от лекар — рязко отсече тя, поразена, че той е способен да каже подобно нещо. Сигурно е мъртвопиян… по дяволите, едва ли разбираше на кого говори.

— Докторът не може да излекува това, което ме разяжда сега, освен ако не е жена.

— Местният лекар е мъж, така че ти предлагам да се опиташ да заспиш.

— Значи няма да удовлетвориш нуждата ми от женска прегръдка?

— Определено не.

— Може и да ти хареса, Каси.

Тя пое дълбоко дъх. Значи той знаеше коя е тя и този прост факт й подейства смайващо. Девойката наистина се замисли. Какво лошо щеше да стане, ако наистина легне до него? Мъжът със сигурност не бе в състояние да направи нещо друго, освен да се сгуши до нея, въпреки неприличните му намеци, а и… Господи, сигурно е полудяла!

Каси рязко се изправи и излезе на балкона. Метна мократа кърпа на парапета, за да се изстуди. Зад гърба й се чу дълбока въздишка. Дори и пиян, не можеше да спре да мисли за нея.

Тя бе облечена в същата бяла памучна нощница, която носеше и през онази нощ, когато Рафърти се промъкна в стаята й. Нощницата бе широка, с дълги ръкави и къдрички около китките, високо деколте също украсено с къдрички и парче дантела, но тази нощница не беше разкъсана отпред. Със сигурност нямаше нищо съблазнително във външния й вид, особено за мъж в неговото състояние.

Господи, колко много я харесваше с разпуснати коси. С цвят на тъмен махагон, те се спускаха на гъсти вълни по раменете й и изглеждаха толкова меки, че му се искаше да зарови ръце в тях. Ала тя едва ли щеше да му позволи. Тази вечер бе една напълно благовъзпитана мис Касандра, въпреки че за секунда в погледа й проблесна нещо като желание към него. Дали алкохолът не го караше да му се привиждат неща, които искаше да види, но които всъщност не съществуваха?

Тя се върна при него със строго стиснати устни.

— Това може да помогне за окото ти.

Въпреки че се държеше сковано, ръцете й нежно поставиха студената кърпа върху подутия му клепач.

Ейнджъл хвана ръката й, преди тя да успее да я отдръпне.

— Една целувка ще ми помогне да заспя.

— Не съм сигурна, че и в момента си буден. По-скоро сънуваш и на сутринта няма да си спомняш нищо.

— Тогава направи съня ми приятен, съкровище.

Тя сведе поглед към устните му и Ейнджъл си помисли, че ще се съгласи. Но Каси рязко издърпа ръката си и той се отпусна изнемощяло назад, внезапно почувствал всяка болка в тялото си.

— Държиш се изключително неуместно — изрече Каси, докато вървеше към вратата.

— Позволено ми е, след като твоят бивш ухажор се опита да ме убие с голи ръце само, защото си мисли, че съм твой годеник.

— Лека нощ, Ейнджъл.

— Наистина можеше да бъде — измърмори той.