Кристофър Гортнър
Императрица Мария Фьодоровна (9)

Девета глава

Зимата в Русия се оказа великолепна, стига да не се застояваш навън. В Дания бях преживявала тежки зими, но тукашната бе различен звяр. Смразяващият костите мраз, безспирният сняг и ледените ветрове, виещи край Нева обаче, изглежда не смущаваха руснаците. Ала почти никой не ходеше пешком. Навсякъде сновяха пъстроцветни шейни — собствени или под наем — и впрягове с три коня, карани от брадати кочияши в кафтани, обшити с кожа. Огньове в железни казани топлеха уличните преки. Зад непристъпните стени на всеки състоятелен дом бумтеше забележителната руска печка и запарваше двойните стъкла на прозорците зад плътни кепенци и дебели завеси.

През празничния сезон градът вреше и кипеше. Приемите започваха в полунощ и продължаваха до зори. Балове, опери, театрални представления и симфонии се организираха в жежки салони; за отопление, восъчни свещи и газ за полилеите се харчеха цели състояния. Масите бяха отрупани с деликатеси, донесени от избите, където сред ледени блокове складираха месо и риба. В Русия за пръв път видях замразена храна и изобилието ме удиви — сочна осолена есетра и пъстърва; яребици; телешко месо, шунка и наденици; жито, сушени плодове и ядки; зеленчуци, отгледани в домашни оранжерии. Гостоприемството се смяташе за национална добродетел, а зимата бе време за ядене, пиене и празненства. Зимата бе сезонът на увеселенията, а руснаците обичат увеселенията.

Със Саша заживяхме в Аничковския дворец на пресечката между Невски проспект и канал „Фонтанка“. За мое удоволствие в просторното имение имаше закрита градина и голямо езеро. От новия си дом потеглях с тройния ни впряг за срещи с благородници. Както предсказа Таня, ежедневно получавах прелюбезни покани. Саша се оплакваше, че „заради тези празноглавци“ няма да се свъртя вкъщи, докато Нева се разледи. Като царевна обаче се чувствах длъжна да уважа оказаното ми гостоприемство. Таня подчертаваше колко е важно да установя добри отношения с князете, особено с тримата братя на императора, двете му сестри и семействата им.

Вниманието ме очароваше. Разговорите на френски никога не бяха скучни; всеки се вълнуваше от новата опера, пиеса или роман. Храната бе вкусна, а музиката на Римски-Корсаков, Мусоргски и Бородин — възвишена. Носех красиви рокли, поръчвани с дузини от парижките и санктпетербургските модни ателиета. С коса на масури, украсена с пера, гребенчета със скъпоценни камъни или перли, накичена с огърлици и гривни, танцувах безгрижно по цели нощи, защото нямаше нищо нередно в това. Саша мърмореше, но не ме спираше. Един от нас трябваше да се явява сред обществото, а както сам признаваше: „По-добре ти, Маня.“ Той също се забавляваше с брат си Владимир и с другарите им офицери. Не разпитвах в какво се състоят развлеченията. Съпругът на Таня, княз Оболенски, бдеше над него, а и Саша винаги се прибираше вкъщи, макар и със замъглени от водка очи.

Протоколът все пак изискваше да ме придружава на официалните балове в Зимния дворец. Хиляди се тълпяха в сгорещената Николаевска зала, украсена с изящно оформени розови лехи и лаврови сводове. Подпийнеше ли, престолонаследникът забравяше смущението си и свиреше на туба с оркестъра; имаше изтънчен музикален слух и на трезва глава свиреше доста добре. Най-често обаче го обземаше безпричинен гняв и ми заповядваше да го заведа вкъщи и да го сложа да си легне. Подчинявах се, после се връщах в двореца да дочакам края на бала.

Имах всичко мечтано — богатство, обществено положение, цял град в нозете ми. На Богоявление — по традиция ден за размяна на подаръци — организирах първия бал в дома ни. Подготвях го седмици наред, превъзпитавайки моите нехайни прислужници.

Дори килерите със спалното бельо бяха в безпорядък. Камериерките зяпнаха, когато лично им показах как да го сортират; да изхвърлят износеното и прояденото от молци и да го заменят с ново. Благородничките, камо ли царевните, явно не ръководеха домакинството си, но усвоеното от мама умение да не загърбвам ежедневните задачи взе връх.

— Подовете се чистят постоянно — разпоредих се. — Прахът в стаите се бърше всеки ден. Къпете се, нали? — добавих, втренчена в смаяните им лица. — Е, къщата също трябва да е спретната. Живеем тук.

В Русия личната хигиена бе издигната в култ. Из целия град имаше топли бани за мъже и жени. Разполагах с напълно оборудвана баня, а Саша се къпеше през два дни дори в най-мразовитото време. Ето защо недоумявах как толкова съвестни към чистотата си хора позволяват пластове пепел от печките и камините да покриват всяка повърхност. Създадох си име на безмилостна господарка, която провежда неочаквани проверки и души чаршафите. Постепенно обаче прислужниците ми научиха, че за да работят при мен, трябва да спазват изискванията ми. Усърдните получаваха добро заплащане, защото разполагах със значителен годишен доход, отпуснат лично от императора, и вярвах, че трудът на прислугата не бива да остава невъзнаграден.

През зимата дните бяха кратки, а нощите — дълги. В осветените от свещи църкви и къщи обаче ехтяха песни. През януари мрачното небе започна да просветлява, макар и неохотно. На Богоявление се включихме в шествието до реката, предвождано от императора. Дупка, изкопана в леда, разкриваше непрогледните дълбини на Нева. Свещеникът натопи жезъла си във водата, за да я благослови, и хората се втурнаха да пълнят кофи, понеже благословената вода се смяташе за чудодейна. През април ледът по Нева се пропука и от крепостта оповестиха с топовен салют настъпването на пролетта.

В този съвършен свят ми липсваше единствено дете. Със Саша обаче се радвахме на близостта си и бях уверена, че плодовете й няма да закъснеят.

Бях на деветнайсет, бях царевна.

Нима бе възможно желанията ми да останат неизпълнени?