Томас Ман
Буденброкови (6) (Упадък на едно семейство)

Глава шеста

В две големи кристални блюда пристигна „Пластен пудинг“ — наслоена смесица от бадемови кори, малини, бисквити и яйчен крем; на долния край на масата пък заиграха пламъчета, защото децата бяха сподобени с техния любим десерт — пламтящ стафидов пудинг.

— Томас, синко, бъди така добър — рече Йохан Буденброк и извади от джоба на панталоните си голяма връзка ключове. — Във втората изба отдясно, втората преградка, зад червеното бордо, две бутилки!

Томас, който умееше да изпълнява такива поръчки, изтича и се върна със съвсем прашните и покрити с паяжина бутилки. И в мига, когато от тия неугледни съдове наляха малките десертни чаши със златожълто, сладко като грозде, старо южно вино, пастор Вундерлих стана с чашата в ръка, разговорът секна и той започна тост с ласкави изрази. Попривел встрани главата си, с тънка, шеговита усмивка върху бялото си лице и като движеше с изящни леки жестове свободната си ръка, той говореше с онзи непринуден и приятен събеседнически тон, който обичаше да спазва и на амвона:

— … И така, благоволете, доблестни приятели, да изпразните с мене по една чаша от това хубаво питие за благоденствието на нашите многоуважаеми домакини в техния нов, великолепен дом… за благоденствието на семейство Буденброк, както на присъстващите, така и на отсъстващите членове… vivant^[1] дълго!

„Отсъстващите членове ли? — помисли си консулът, като се поклони пред дигнатите към него чаши. — Дали загатва само за ония въз Франкфурт и негли за Дюшанови в Хамбург, или старият Вундерлих таи някакви задни мисли…“

Той се изправи и се чукна звънко с баща си, като го погледна сърдечно в очите.

След това се дигна от стола си посредникът Гретйенс и неговата реч продължи доста дълго време; но когато най-сетне свърши, той посвети с малко кресливия си глас една чаша на фирмата „Йохан Буденброк“ и нейния по-нататъшен растеж, разцвет и възход за чест и слава на града.

Йохан Буденброк поблагодари за всички тия любезни думи най-напред като върховен глава на семейството и след това като по-стар шеф на търговската къща — и изпрати Томас за трета бутилка от южното вино; излезе крива сметката, че две ще стигнат.

Говори и Лебрехт Крьогер. Той си позволи да говори седнал, защото това правеше още по-хубаво впечатление, и само жестикулираше най-любезно с глава и ръце; отправи наздравицата си към двете дами в къщата, мадам Антоанета и консулшата.

Когато той свърши, когато пластеният пудинг беше почти изяден и южното вино остана на дъното, изправи се бавно и с леко покашляне господин Жан-Жак Хофстеде; всички възкликнаха: „А-а!“, децата на долния край направо аплодираха от радост.

— Да, excusez^[2]! Не можех да остана равнодушен — рече той, като докосна леко острия си нос и извади един лист от джоба на жакета си. В залата настъпи дълбока тишина.

Листът, който държеше в ръцете си, беше гиздаво нашарен; от един овал, образуван на външната страна от алени цветя и множество златни заврънкулки, той прочете думите:

„По случай дружеското участие в радостното тържествено освещаване на новопридобития дом със семейство Буденброкови. Октомври 1835 г.“

После обърна листа и зачете с малко треперещ глас:

Уважаеми! Накрая

скромно ще ви поднеса

песента си в тия стаи,

дар на щедри небеса.

 

Тя на теб е посветена,

друже с бялата коса,

на съпругата безценна

и на свидните деца.

 

Силата в съюз е верен

с хубост в целомъдрен свян —

до прекрасната Венера

е прилежният Вулкан.

 

Нека бъдещето лиха

скръб и жал не затъмни,

нека щастието тихо

да зари над ваште дни!

 

Пожелавам радост жарка,

много благодат и чест —

тази радост свети ярка

във очите ми и днес.

 

И във тоя дом прекрасен

спомняйте всегда с любов

тоя, който ви поднася

своя скромен славослов!

Той се поклони, разнесоха се единодушни, възторжени ръкопляскания.

— Charmant, Хофстеде! — извика старият Буденброк. — За твое здраве! Да, безкрайно мило!

А когато консулшата дигна чашата си към поета, нежното й лице се покри с едва доловима руменина, защото тя беше забелязала учтивия лек поклон, който той бе направил към нея при думите „прекрасната Венера“…