Томас Ман
Буденброкови (21) (Упадък на едно семейство)

Глава четвърта

Консул Буденброк каза на съпругата си:

— Да можех да допусна, че Тони има някакво деликатно основание, поради което не се решава на тоя брак! Но тя е дете, Бетси, обича развлеченията танцува по балове, приема ухажванията на млади мъже, при това с удоволствие, защото знае, че е хубава и от добро семейство… Може би тайно и несъзнателно търси, но аз я познавам добре: тя, както се казва, още не е открила сърцето си… Ако я запитаме, тя би повъртяла глава насам-натам и ще се позамисли… но няма да открие никого… Тя е още дете, врабче, лудетина… Ако се съгласи, ще намери истинското си място, би могла да се нареди хубаво, както харесва на нея самата, и само след няколко дни ще обикне мъжа си… Той не е beau^[1], боже мой, съвсем не е beau, но все пак е във висша степен представителен и ако ми позволиш да употребя една търговска фраза, не можем да искаме овцата да има пет крака!… Ако е решила да чака, докато дойде някой хубавец и в същото време добра партия… ех, тогава нека бъде божията воля! Тони Буденброк винаги ще намери нещо добро. От друга страна обаче, остава известен риск. И пак ще се изразя по търговски: риба в морето има всеки ден, но не всеки ден има улов на риба! Вчера предобед имах дълъг разговор с Грюнлих, който продължава да иска най-сериозно ръката й; хвърлих поглед и в търговските му книги… той сам ми ги показа… Казвам ти, Бетси: такива книги могат да се сложат в рамка! Изказах му крайното си задоволство. За такова младо предприятие работите му се развиват много добре, да, много добре. Състоянието му възлиза на около 120 000 талера, което засега явно е само основа, защото той всяка година прибира добра печалба… Питах и Дюшанови; това, което ми казаха те, също не е лошо. Наистина те не знаели какво точно е положението му, но живеел gentlemanlike^[2], имал връзки с най-добрите кръгове на обществото, а търговията му по общо признание била оживена и широко разклонена… Онова, което узнах от неколцина други хамбургчани, например от банкера Кеселмайер, също ме задоволи напълно. Накъсо, както знаеш, Бетси, тази женитба е безусловно желателна за мене, защото смятам, че ще бъде само от полза за семейството и фирмата!… Боже мой, жал ми е, че детето се намира в такова угнетено състояние, че е обсадено от всички страни, ходи потиснато и почти не приказва; но аз просто не мога да се реша да откажа току-тъй на Грюнлих… Защото има още нещо, Бетси, което трябва да повтарям непрекъснато: през последните години нашето положение наистина не е много отрадно. Не че липсва божията благодат… съвсем не! Честният труд винаги бива заслужено възнаграден. Работите вървят спокойно… ах, дори прекалено спокойно само защото аз пипам крайно предпазливо. Не сме отишли напред, съществено напред, откак почина татко. Времената сега наистина не са добри за търговеца… Накъсо: радостта от търговията не е голяма. Дъщеря ни е вече на възраст за женене и има възможност да сключи брак, който в очите на всички хора изглежда изгоден и похвален… и тя трябва да го сключи! Не е препоръчително да чака, не е препоръчително, Бетси! Поговори още веднъж с нея; днес следобед аз й надумах здравата…

Консулът имаше право: Тони беше в угнетено състояние. Не казваше вече „не“, но също така нямаше сила да промълви „да“ — бог да й е на помощ! Тя сама не разбираше твърде ясно защо не можеше да изтръгне съгласието от себе си.

Междувременно ту бащата ще я дръпне настрана и ще й каже няколко сериозни думи, ту майката ще я накара да седне до нея и ще настои да вземе най-сетне решение… Не бяха посветили в тоя въпрос чичо Готхолд и семейството му, защото те винаги бяха настроени малко заядливо към роднините от „Менгщрасе“. Но дори Зеземи Вайхброт беше узнала тая работа и се опита с коректен тон да я предума. Мамзел Юнгман също й каза:

— Тони, детенцето ми, няма защо да се тревожиш. Ще останеш пак в първите кръгове на обществото…

Ако Тони отидеше на гости в тъй тачения от нея копринен салон на вилата пред Крепостната порта, старата мадам Крьогер винаги подхващаше:

— A propos^[3], чух да се приказва за някаква affaire^[4]. Надявам са, че ще бъдеш разумна, Тони…

Един неделен ден, когато тя седеше с родителите, братята и сестра си в църквата „Света Богородица“, пастор Кьолинг заговори със силни думи за оня библейски текст, гдето е казано, че жената е длъжна да напусне баща и майка, за да последва мъжа; из един път започна дори да отправя нападки. Тони ужасена дигна очи и ги впери в него, за да разбере дали даже не гледа към нея… Не, слава богу, той беше обърнал дебелата си глава на друга страна и проповядваше на благочестивото множество изобщо; но въпреки това беше съвършено ясно, че това е ново нападение срещу нея и всяка дума се отнасяше до нея. Една млада жена., жена, която е още дете, прогласяваше той, която още нямала собствена воля и собствено съзнание, а въпреки всичко се противопоставяла на любвеобилните родителски съвети, такава жена заслужавала наказание и всевишният щял да отвърне очите си от нея… При тоя обрат — един от онези, които пастор Кьолинг много обичаше и произнасяше въодушевено — Тони все пак биде пронизана от един остър поглед на неговите очи, придружен от страшен замах на ръката… Тони видя, че баща й до нея дигна ръка, сякаш искаше да каже: „Така! Но не толкова буйно…“ Нямаше никакво съмнение, че той или майка й бяха се споразумели с пастора. Поруменяла и приведена седеше тя на мястото си и имаше чувството, че очите на всички бяха обърнати към нея; следната неделя отказа решително да отиде на черква.

Ходеше мълчаливо, не се смееше много, позагуби апетит и понякога въздишаше тъй сърцераздирателно, като че се бореше с някакво решение, и после поглеждаше жалостиво родителите си… Трябваше да имат състрадание към нея. Тя действително отслабна и загуби от свежестта си. В края на краищата консулът каза:

— Така не бива вече, Бетси, нямаме право да малтретираме детето. Тя трябва да поизлезе, да се успокои и опомни; ще видиш, че тогава ще се вразуми. Аз не мога да се откъсна от работата си и лятото вече си отива… Но всички ние можем прекрасно да си останем у дома. Вчера случайно беше тук старият Шварцкопф от Травемюнде, командир на влекач. Подметнах няколко думи и той с удоволствие изяви готовност да вземе момичето за известно време у тях… Ще му дам малко възнаграждение… Там тя ще бъде в приятна домашна обстановка, може да се къпе, да гълта чист въздух и да дойде на себе си. Том ще я заведе и всичко ще бъде наред. И по-добре това да стане още утре, отколкото по-късно…

Тони радостно заяви, че е съгласна с тая мисъл. Наистина тя не срещаше вече господин Грюнлих, но знаеше, че той беше в града, преговаряше с родителите й и чакаше… Боже мой, той би могъл всеки ден отново да се изправи пред нея и да започне да вика и да моли! В Травемюнде и в чужда къща щеше да бъде в по-голяма безопасност от него… Ето защо тя бързо и весело нареди куфара си, след което в един от последните юлски дни се качи с придружаващия я Том във величествения екипаж на Крьогерови, каза в прекрасно настроение adieu и мина с облекчителна въздишка през Крепостната порта.