Дилия Оуенс
Където пеят раците (49)

Четиридесет и осма глава
Пътуването

1968 година

На двайсет и осми октомври 1968 година Кая спря лодката до кея на Джъмпин, за да му каже довиждане, както му беше обещала, а после отплава към градчето, където рибарите и ловците на скариди, както винаги, спряха работа, за да я позяпат. Без да им обръща внимание, тя завърза лодката за кея и понесе по Главната улица един очукан куфар от мукава — измъкнат иззад гардероба на Мама. Нямаше дамска чанта, но беше с мешката, натъпкана с книги, малко шунка и содени питки, както и неголяма сума в брой — беше закопала повечето пари от хонорарите си в една тенекиена кутия близо до лагуната. Поне този път изглеждаше съвсем нормално, облечена с кафяв костюм с пола от „Сиърс и Роубък“, с бяла блуза и обувки с ниски токове. Продавачите от магазините, заети с обслужване на клиентите и метене на тротоара, я зяпаха до един.

Тя застана на ъгъла под знака „Автобусна спирка“ и зачака, докато не пристигна автобусът на „Трейлуейс“, който спря със съскащи въздушни спирачки и закри гледката към океана. Никой не слезе, когато Кая пристъпи и си купи от шофьора билет до Грийнвил. Попита го за датите и часовете на връщане и той й връчи отпечатано разписание, а после натовари куфара й. Стиснала здраво мешката, тя се качи. И преди да й остане време за мислене, автобусът напусна Баркли Коув.

След два дни, в тринайсет и шестнайсет часа, Кая слезе от автобуса на „Трейлуейс“, който идваше от Грийнвил. Сега наоколо имаше още повече жители на градчето, които я зяпаха, докато тя преметна дългата си коса през рамо и си взе куфара от шофьора. Пресече улицата към кея, качи се в лодката и замина право у дома. Искаше й се да спре и да се обади на Джъмпин, че се е върнала, както му беше обещала, но до кея му за бензин се бяха наредили други лодки и тя реши да дойде на следващия ден. Освен това така щеше да стигне по-бързо при чайките.

Затова на другата сутрин, на трийсет и първи октомври, когато спря край кея на Джъмпин, тя го извика и той излезе от малкия магазин.

— Хей, Джъмпин, идвам само да ти кажа, че се прибрах. Пристигнах вчера.

Той се приближи мълчаливо. Но веднага щом тя стъпи на кея, й каза:

— Госпожице Кая, аз…

Тя наклони глава.

— Какво има? Какво се е случило?

Джъмпин стоеше и я гледаше.

— Кая, чу ли новините за господин Чейс?

— Не. Какви новини?

Той поклати глава.

— Чейс Андрюс е мъртъв. Умрял среднощ, докато ти си била в Грийнвил.

— Какво?

Кая и Джъмпин се взряха дълбоко в очите си.

— Намериха го вчера следобед под старата пожарникарска кула с… ами казаха, че вратът му бил счупен и черепът му отзад бил смазан. Мислят, че е паднал право отгоре.

Кая остана с отворена уста.

— Целият град бръмчи като кошер. Някои викат, че било нещастен случай, ама се приказва и че шерифът не бил сигурен. Майка му на Чейс е бясна, твърди, че тук имало нещо гнило. Със сигурност е голяма каша.

Кая попита:

— Защо си мислят, че има нещо гнило?

— Една от решетките на кулата била оставена да зее, той паднал точно през нея и те смятат, че е подозрително. Някои казват, че решетките оставали отворени през цялото време, а там винаги се навъртали да играят деца и господин Чейс е могъл да падне оттам случайно. Но други пък се развикаха, че било убийство.

Кая мълчеше и затова Джъмпин продължи:

— Една от причините е, че когато намерили господин Чейс, той не бил с гердана, който носел всеки ден от години, а жена му казала, че бил с него онази нощ, когато излязъл от тях. Винаги го носеше, заявила.

Устата на Кая пресъхна при споменаване на гердана.

— После двете хлапета, дето намериха Чейс, казаха как чули шерифът да твърди, че на местопрестъплението нямало никакви отпечатъци. Нито един. Като че ли някой бил заличил уликите. По-късно момчетата се раздрънкаха из целия град.

Джъмпин й съобщи кога ще е погребението, но знаеше, че Кая няма да иде. Какво представление само щеше да бъде за специалистките по бод зад игла и групите за изучаване на Библията. Без съмнение предположенията и клюките нямаше да подминат Кая. „Благодаря ти, Боже, че е била в Грийнвил по времето на смъртта му, иначе щяха да обвинят нея“ — помисли си Джъмпин.

Кая му кимна и потегли за дома. Застана върху калния бряг на лагуната и зашепна едно от стихотворенията на Аманда Хамилтън.

Не подценявай сърцето,

способно на немислими дела.

То не само чувства, но и диктува —

как иначе да обясня поетия от мене път?

Поетия от тебе път

през дългия проход оттатък?